Спътникът на Сатурн Енцелад привлича специалното внимание на учените благодарение на огромен океан от течна вода, скрит под дебела ледена кора. Чрез гигантски пукнатини на южния полюс на планетата мощни ледени гейзери постоянно изригват в Космоса.

На 12 март 2008 г. космическият апарат Касини извърши едно от най-дръзките си прелитания. Той се спусна само на около 50 километра от повърхността на Енцелад и премина директно през шлейфа от изригващи гейзери, като част от ледените частички попаднаха върху прибора за анализиране.

Проф. Франк Постберг е проучил данни от космическия апарат Касини и е провел серия от лабораторни експерименти. Анализът показва, че замръзването на океанските капки става бавно, благодарение на което солите и органичните вещества се разделят ефективно една от друга. Замръзналите капки развиват скорости до хиляда километра в час и се разпадат на малки фрагменти. В резултат на това всяка отделна ледена частица съдържа силно концентрирано чисто вещество, което значително улеснява работата на бъдещите изследователи.

„Всъщност Енцелад върши по-голямата част от работата вместо нас при подготовката на проби за анализ, което обикновено изисква значителни усилия в химическите лаборатории на Земята“, отбелязва Франк Постберг, професор по планетология в Свободния университет в Берлин.

Ако клетки от извънземни микроби присъстват в океанската вода, те са концентрирани в отделни ледени зърна по време на бавно замръзване. Бъдещите сонди няма да е необходимо да пречистват сложни смесени разтвори, защото устройствата ще могат лесно да откриват биосигнатури в чисти ледени частици. Това откритие променя подхода към планирането на нови научни експедиции, включително бъдещата европейска програма за изучаване на ледени луни. Инженерите вече проектират специално оборудване, способно да улавя и сканира проби директно в орбита.

Във второто проучване д-р Нозаир Хаваджа и неговите колеги създават точен геохимичен модел на океана Енцелад в лаборатория. Действителната среда на спътника се характеризира с почти пълна липса на свободен кислород, изключително висока алкалност и разтворени минерали.

Учените са поставили в този агресивен модел сухоземния микроорганизъм Methanothermococcus okinawensis, който в природата живее около дълбоководни хидротермални извори. Тази архея се храни с водород и въглероден диоксид, отделяйки метан. Резултатите от експериментите са изненадали самите изследователи. Бактериите са се адаптирали перфектно към алкална среда с дефицит на въглероден диоксид и продължили активен растеж, консумирайки водород от взаимодействието на водата със скалите.

Експериментът е показал, че най-старите метаболитни системи на планетата Земя са напълно способни да функционират в подледниковите води на гиганта. Въпреки че учените все още не са потвърдили наличието на обитатели на спътника на Сатурн, нова серия от изследвания сочат висок шанс за среща с биологична активност по време на бъдещи мисии.