Железопътната спирка не служи за контрол на движението на влаковете, каквото се извършва на жп гарите. Въпреки жп законодателството прави разлика между железопътни гари и железопътни спирки, в ежедневния език и в някои професионални области терминът „железопътна гара“ или се използва често и за спирки. В текстове, отнасящи се до транспортните отношения (договорни условия за превоз, тарифа), но също така например в местни имена (имена на улици, имена на спирки на градския обществен транспорт, имена на места на туристическите указателни табели), думата „железопътна гара“ се използва и за обозначаване на жп спирки.

В някои случаи думата „спирка“ се използва в името, за да се разграничи от „гара“, разположена в същата община.

По специални железопътни линии (метро) и фуникуляри всички точки за качване и слизане официално се наричат гари. В някои страни не е прието да се разграничават гарите от спирките като два различни вида точки за качване или слизане.

Жп спирката или изобщо няма разклонение на коловоза, или то не е много обширно. Обикновено спирката няма диспечерска сграда или транспортен офис. Спирката се състои главно от перони, а често има и чакалня или заслон. Някои спирки имат и билетна каса.

На жп спирките трябва задължително да има и осигурен безбариерен достъп до перона, включително тактилна или акустична маркировка за достъп до влакове за хора с ограничена подвижност и ориентировъчно осветление на пътническите зони, табела с името на железопътната спирка, поставена преди началото на перона и на перона. Даденият национален или регионален железопътен оператор трябва да издаде обявено разписание за всяка линия, разписание за линията и списък с „Пристигащи и заминаващи влакове“ за всяка спирка за нуждите на пътниците. В спирки, където пътниците не се регистрират, е достатъчно да се постави само валидният списък с „Пристигащи и заминаващи влакове“ на публично достъпно място, т.е. цялото разписание за линията не е необходимо да бъде обявено там. Информация за очаквани извънредни ситуации в железопътния транспорт също трябва да бъде обявена на всички спирки. На жп спирките трябва да има железопътен указател „Влак се приближава към спирка“ (бяла правоъгълна табела с три диагонални черни ивици, поставени от по-дългата страна), който насочва вниманието към местоположението на спирката, както и указател „Край на перона“ (бяла правоъгълна табела с черна рамка, поставена от по-дългата страна), който насочва вниманието към мястото, пред което първото превозно средство с пътници (или багаж) на влак, който пребивава на посоченото място, трябва да спре възможно най-близо.

В близост до железопътни гари и спирки често има автобусна спирка за свързване с автомобилен транспорт или възможност за прекачване към други видове транспорт.

_{Железопътна спирка „Трапезица“ – жп спирка на линията Г. Оряховица – Стара Загора (Credit: Powerfox, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

По някои линии може да има началник на гара, но това е много рядко. Разположението на коловозите често е ограничено само до главната линия, понякога допълнено от обиколка на пътя или страничен коловоз, особено за служебни влакове.

Могат да се разграничат два основни вида влакови спирки: селски спирки, които обикновено съответстват на спирки с много нисък брой пътници в слабо населени райони. Ниският брой пътници или икономическите съображения означават, че бившите жп гари се превръщат в де факто спирки, тъй като железопътната компания счита, че наличието на услуги и персонал вече не е оправдано. Тези спирки все още включват пътническа сграда, но тя е затворена или понякога продадена, така че пътниците вече нямат достъп; и крайградски спирки: в този случай решението да не се обслужва спирката произтича от икономически подход, тъй като очакваният брой пътници е предимно от пътуващи до работа, които се нуждаят от малко информация и имат сезонни карти. Това често се случва в големите градски райони, където спирките приличат на трамвайни или автобусни гари.