По-голямата част от живота си Прокопова прекарва в България. Освен превъзходна пианистка, певица и вокален педагог, тя е била и цигуларка, хоров диригент и клавирен аранжьор. Като пианистка дълги години акомпанира на оперната певица Христина Морфова, с която изнасят концерти в България и по света, като двете са неразделни на сцената и в живота.

Людмила Прокопова, заедно с Христина Морфова, две от най-големите имена в световната оперна история, се явяват основоположнички на вокалната и клавирната школа в България.

Като оперна певица Прокопова е изнасяла представления в Пражкия национален театър (1900, 1909, 1912 – 1923, 1927, 1928), Източно-чешкия театър (Пардубице, 1920), в театрите в Бърно (1920, 1921), Оломоуц (1923), Пилзен (1923 – 1926, 1928), в Словашкия национален театър (Братислава, 1927, 1933), в Народната опера в София (1931-1932).

Съхранени са и нейни песни – те са около 40, много от които са написани за концертите им с Морфова.

Прокопова се е отнасяла с особена любов към българската народна музика. Доказателство за това са нейните клавирни разработки на песните от репертоара на Христина Морфова (издадени от фирмата „Урбанек“ в Прага).

Людмила Прокопова, кръстена Лидмила, е родена на 26 февруари 1888 г. в село Куклени, предградие на Храдец Кралове, Австро-Унгария, в семейството на учителя Йозеф Прокоп (роден през 1850 г. в град Чешка Скалица) и Мария Кауличова (родена през 1855 г. в Прага), женени на 18 юли 1876 г. Някои източници дават грешна информация относно датата на раждане на Людмила, посочвайки деня на раждане като 16-ти или годината на раждане като 1892. Тя има двама по-големи братя и сестри, Франтишек Прокоп (род. 1877 г.) и Мария Kръчнякова-Прокопова (род. 1883).

_{Морфова и Прокопова, ок. 1911 – 1912 г. (Credit: Archives State Agency, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Основното си музикално образование Людмила Прокопова получава от баща си. През 1906 г. тя се запознава с Христина Морфова в Прага. Христина – седемнайсетгодишна старозагорка, облечена скромно, пристига с влака от София, без да познава никого, само с листче с адреса на непозната българска студентка в града, което се е загубило по пътя. Случаен файтонджия й помага да намери дома на непозната студентка, с която тръгват да търсят квартира за Христина. Първата врата, на която чукат, е на домът на семейството на Людмила Прокопова. Людмила е вече утвърдена студентка в Пражката консерватория – талантлива пианистка и цигуларка от музикално семейство. Тя прослушва Морфова, която е кандидат-студентка по оперно пеене. Разпознава таланта й мигновено и я насочва към певческата школа на Мария Пиводова в Прага. Оттам нататък, двете стават неразделни – говори се, че след първата им среща Морфова и Прокопова не излизат от къщата цял месец и половина. Людмила полага огромни усилия да подготви Христина за кандитатстването й. Между двете се поражда не само музикална, но и любовно-интимна и хомосексуална връзка. Морфова се отказва от стопанските науки, каквото е било първоначалното й намерение, и започва да учи в школата на Пиводова, като я завършва за две и половина, вместо за шест години. Още докато учи, тя изнася първия си самостоятелен концерт, заедно с Людмила, в Храдец Кралове.

През 1908 г. Прокопова завършва Пражката консерватория (пиано при Карел Хофмайстер). През същата година двете отиват заедно в Бърно, където Людмила започва да преподава в органното училище. В Бърно след намесата на композитора на класическа музика Леош Яначек, основател и директор на училището, който я чува да пее, Христина получава ролята на Марженка в „Продадена невеста“ от Сметана, а по-късно и ангажимент. Морфова дебютира в Бърно – ден преди представлението тя осъзнава, че партитурата, по която се готви, е остаряла, и с новата, само за една нощ, под завивките, репетирайки тихо, за да не ги изгонят от квартирата, се подготвя с Людмила като корепетитор. Дебютът е успешен и слага началото на кариерата им.

През 1910 г. двете гастролират из България, а след това заминават за Париж, където Христина специализира при проф. Жак Иснардон, който я нарича „български славей,“ а двете с Людмила посещават концерти в театър „Шатле“. През 1911 г. Прокопова и Морфова отиват заедно в София, където по това време действа Дружеството на приятелите на операта, основата на по-късната Софийска национална опера. През 1912 г. се включват в Българската оперна дружба в София, днес Национална опера и балет. Христина не само играе в „Продадена невеста“, но и организира нейното поставяне, с което става първата жена оперен драматург в България.

_{Людмила Прокопова през 1927 г. (Credit: Moravian Library in Brno, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

През 1912–1916 г. Людмила работи като учителка в музикалното училище в София и заедно с Христина изнася редица концерти, акомпанирайки ѝ на пиано. Двете поставят и началото на популярните концерти в страната, които смесват класически арии и любимите и на двете български народни песни, често организирани с благотворителна цел и без хонорар. Оперното дело в България още не е утвърдено – няма адекватни държавни субсидии и дори сграда – играе се в недружелюбни театри и се репетира в училищни гимнастически салони. Така, след Балканската война, Христина и Людмила отново се установяват в Прага, където Христина става примадона на Пражката опера за повече от десетилетие. По време на Първата световна война, когато славянската култура страда от Австроунгарската цензура, Христина изпълнява „Хей, славяни“ на концертите си и често е носена на ръце от публиката до дома им на улица „Дитрихова“ 27. Гласът ѝ е описван като „грамаден и мощен,“ от „няколко октави“ и „рядко разнообразие от колоратурно и драматично“ сопрано.

През 1916 г. двете предприемат концертно турне в Австро-Унгария (Будапеща, Прага, Бърно и др.) и Германия (Берлин). Христина Морфова става първият български хабилитиран вокален педагог. Тя получава тази висока академична степен от Пражката консерватория. В Прага тя записва плоча. От 1917 до 1931 година е постоянен член на Пражката опера.

През 1923 г. с Людмила гастролират в зала „Роял Албърт Хол“ в Лондон, където Христина получава покана да пее в Бъкингамския дворец от самия крал Джордж V. Двете концертират в Милано, Виена, Берлин, Лайпциг, Щутгарт, Париж. Морфова става първата българска оперна прима, чиято музика е издадена на грамофонна плоча, при това за американския пазар. Преди да се съгласи да подпише договора с„Колумбия” за записването на 12 нейни изпълнения, тя поставя едно любопитно условие – да бъде включена българска народна песен.

Двете получават покана за концерт и от Ню Йорк. През цялото време двете не спират да се връщат за концерти в България всяко лято, най-често във Варна, където изнасят над 70 концерта.

Въпреки опитите от печатни медии и недоброжелатели, особено в България, да злословят за взаимоотношенията между двете, това не спира тяхното професионално развитие. В един момент обаче, поради силния натиск от роднините и консервативното общество, и след многобройни предложения, Христина приема да се омъжи за съученика й д-р Любен Лукаш, син на чешкия емигрант Лудвиг Лукаш и брат на ген. Константин Лукаш, който през 1945 г е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран. Бракът им, сключен през 1926 г., се възприема масово като „декоративен”, като опит за заглушаване на мъмренето от неприемащите нейната любовна връзка с Людмила. Именно Людмила, а не Любен, е неизменно до Христина на всяка една постановка и пътешествие, докато законният й, влюбен в нея съпруг остава на заден план. Поради тази причина, той се оттегля от взаимоотношенията им напълно. Напразни остават опитите на роднините, които не могат да приемат раздялата, да я отделят от Прокопова и да я убедят да се върне при мъжа си. Христина обаче преживява тежко натиска им и заболява от диабет.

_{Морфова и Прокопова през 1928 г. (Credit: Archives State Agency, Public domain, via Wikimedia Commons)}

След лечение във Виена тя възстановява успешните си гастроли из Европа. През 1930 г., Христина е на върха на славата си – тя е, както казва Людмила, „най-любимата европейска певица и артистка,“ но решава да се върне в България за постоянно. Прокопова се съгласява да се премести заедно с нея в София. Двете се установяват в закупена от тях къща на ул. „Паренсов“ 29, където живеят и основават една от първите школи по музикална педагогика в страната. Сред техните ученици са известните по-късно в България певици Гюрга Пинджурова, Райна Михайлова и Мария Милкова-Золотович. Домът им става притегателен център за млади таланти, събирал е и кръг от видни професионалисти и любители на музиката, сред които е бил и Панчо Владигеров. Там винаги има топла храна и стая за нуждаещи се, а неизменен спътник на двете жени е кучето Джини.

До 1931 г. двете изнасят концерти в Прага, Бърно (Чехословакия), Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австрия, Унгария и др.

През 1930-те години Христина Морфова е била преподавател в Държавното музикално училище в София, където развива активна вокално-педагогическа дейност. Сътрудничи си и с радиото и издава грамофонни плочи.

Людмила и Христина са живели заедно като семейство. Спали са в едно легло, както може да се съди от снимки, запазени в държавния архив. В описанието на една от снимките, пише черно на бяло „спалнята на двете”. Има изключително много малко запазени писма между двете, защото те почти винаги са били заедно. Всяко от тях завършва с послепис: „Милион сладки целувки”. По това време в България обаче властва репресивен режим, а клюките за хомосексуалната им връзка в консервативното общество водят до тормоз. Людмила и Христина постоянно са били мишена за нападки от институциите, от съседи, от родителите на ученичките си.

През 1935 г. те започват голямо турне в Съветския съюз, което обаче е прекратено след няколко концерта по политически причини. През май, два дни след завръщането им от концерт в Москва, Христина е уволнена от музикалното училище. Родители пък забраняват на децата си да взимат уроци при нея. Малко по-късно е възстановена на работа, но тормозът продължава – с Людмила откриват, че вратите на Варненската опера са затворени за тях.

Концертните им изяви в страната обаче продължават изключително успешно. Людмила и Христина са били и сред музикантите в началото на ежегодния музикален фестивал във Варна.

Въпреки любовта и признанието на публиката, сред българстите си колеги те срещат повече завист и недоброжелателство. Заобиколени от завист и омраза, одумвани и преследвани, двете така и не получават в България признанието, което имат по света.

В края на май 1936 г., Христина решава за пръв път да отиде без Людмила на кратко пътуване до Карлово, по повод Празника на розата. На връщане, на 1 юни, колата й катастрофира край Пирдоп. Христина умира с „Мила Родино“ на устни. Казват, че през целия път е пяла. От всички пътници в колата загива само тя. Два дни преди тръгването певицата сънувала сън, за който разказала на Людмила:

„Сънувам, че се нося из небесната шир, заобиколена от хиляди човешки образи. Между тях съзрях и покойния си баща. Голяма радост ме обзе. Спусна се към мен с думите: - „Хайде, Христина! Ела при мен. Отдавна те очаквам.”

Сутринта на фаталната дата, когато тръгва с приятелите си, им разказва странен сън, в който баща ѝ я вика от Отвъдното. „Имам лошо предчувствие – Христина изпраща бележка до Людмила Прокопова в София. – Повече никога няма да пътувам без теб.“ И интуицията й се оказва вярна – това е нейното последно и за съжаление пагубно пътуване.

Когато научава новината за катастрофата, Людмила изпада в безсъзнание и цяла нощ ридае безутешно. Самата тя разказва: „Загина моята Христина, с която цели 28 години ние не бяхме се разделяли никога… Загубих моята неразделна спътница в живота и изкуството".

След смъртта на Кристина през 1936 г., Людмила сама ръководи училището. По-късно, като ръководител и диригент на женския хор „Христина Морфова“, от 1937 до 1958 г. преподава в Българската държавна консерватория (като професор от 1942 г.), където сред нейните ученици са Райна Кабаиванска и Димитър Узунов.

През 1950 г. Людмила Прокопова е удостоена с Димитровската награда, а на следващата година с наградата „Заслужил артист на Народна република България“.

В годините след трагедията Людмила се посвещава на запазването на спомена за Христина: става професор в Консерваторията, участва в създаването на женския хор към Националната библиотека, който по-късно е преименуван на хор „Морфова-Прокопова“, издава книги с народни песни, но не успява да осъществи едно – мечтата си домът на „Паренсов“ 29 да стане музей. Вместо това сградата е съборена. Людмила е прогонена и прекарва последните си години в скромна квартира в Красно село, където на видно място неотменно стои портретът на Христина. Вярната чехкиня отказва да напусне България въпреки желанието на нейните близки да се върне в Прага и хапливите подмятания на околните.

Людмила Прокопова умира на 6 юни 1959 г. в София. След смъртта й, роднините й искат да я погребат на чешка земя, в Чехословакия. В завещанието й обаче изрично е записано, че иска да бъде положена в гроба на Христина. И нейното желание се сбъдва. На масивната гранитна плоча в момента са изписани имената и на двете.