Обозначаването се извършва с пътни знаци и може да бъде придружено и от физически елементи като конуси или постоянни модификации като бариери, колчета или други строителни модификации.

Предимството на училищните улици е по-безопасна и по-тиха училищна среда, по-добро пространство за ходене, колоездене или каране на тротинетка, но също така и подобряване на въздуха или повишена самостоятелност на децата и юношите. Ограниченията за превозни средства създават положителен цикъл: с повишаването на безопасността на маршрутите повече хора отиват на училище пеша или с велосипед, което от своя страна допълнително намалява трафика.

Едно от най-конкретните доказателства идва от изследване на Transport for London: то установява, че училищните улици намаляват нивата на азотен диоксид по време на сутрешното пристигане с до 23%, а 18% от родителите съобщават, че карат децата си по-рядко с кола до училище, когато има въведена такава мярка.

_{В австрийската община Лустенау специален пътен знак Schulstraße обозначава училищна улица. (Credit: Reinhard Müller, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Макар движението на превозни средства по училищната улица по принцип да е забранено в часовете на нейното действие, могат да бъдат предвидени изключения, позволяващи достъп на хора с увреждания, автомобили със специален режим на движение (спешна помощ, пожарна и др.) и превозни средства за доставки.

Въвеждането на такива улици започва в Европа в края на XX век като решение на нарастващия автомобилен трафик и все по-честото транспортиране на ученици до училище с кола. Мярката е често срещана във Франция, Обединеното кралство, Белгия, Испания, Италия, Нидерландия, Австрия и Германия. Особено се отличава Париж, където над 300 улици пред учебни заведения са превърнати трайно в пешеходни зони, с цел до 2030 г. всички училища да бъдат разположени на пешеходни улици.