Джеймс Уайд е работил на линията Мидланд в Сейнт Филип, когато губи и двата си крака при железопътен инцидент. След като си изработва протези за крака, за да може да продължи да работи, Уайд е назначен на длъжността стрелочник в град Юйтенхейдж, близо до град Порт Елизабет, Южноафриканска република..

За да му помага в работата, през 1881 г. Уайд купува павиана бабуин на име „Джак“, след като забелязва на пазара, как маймуната бута каруци със стоки и води впряг волове. Джак пие коняк „Кейп“ всяка вечер, без който не иска да работи.

_{Джеймс Уайд и неговия обучен помощник – павиан, 1884 г. (Credit: Cape Archives, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Джеймс Уайд обучава павиана да бута инвалидната му количка и да управлява железопътните сигнали под негово наблюдение.

Един ден железопътната компания „Cape Government Railways“ започва официално разследване, след като загрижен клиент е съобщил, че е видял павиан да сменя железопътните стрелки.

След първоначален скептицизъм, разследващите решили да изпробват способностите на павиана Джак. Машинист бил натоварен със задачата да изпълни списък със сигнали, в отговор на които Джак трябвало да задейства съответните стрелки. Виждайки уменията и перфекционизма на Джак, докато проверявал дали влакът влиза правилно в релсите, компанията най-накрая решила официално да го наеме на работа.

_{Уайд и павианът Джак през 1890 г. (Credit: Cape Archives, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Джак, който е мечи павиан (вид бозайник от семейство Коткоподобни маймуни), се доказва като съвестен служител. В продължение на девет години той помага на Уайд на жп гарата със заплата от 20 цента на ден и половин бутилка бира на седмица, като никога не e правил грешки. Павианът умира от туберкулоза през 1890 г.

Черепът му е в колекцията на музея град Греъмстаун.

Според писмо, публикувано в списание Nature, "Джак е работил като железопътен работник в Юйтенхейдж в Кейп... Историята е документирана първоначално от преподобния Джордж Хау през 1890 г., а по-късно и от Ф. У. Фицсаймънс, директор на музея в Порт Елизабет. Разказът на Фицсаймънс... е публикуван в Cape Mercury от 29 май 1923 г. Той се основава на интервю с Уайд, писмените показания на 25 свидетели, регистрирани в музейната колекция, и на доказателствата на Хау."