Павилионът е съставен от поредица от елементи, които могат да се комбинират в различни единици според необходимия размер.

В социалистическа Югославия павилионът К-67 се разпространява в почти всички градове и се използва за продажба на вестници и списания, на входовете на платени паркинги, пазари, като заслон, кафене или магазин за лотарийни билети. Този павилион е изнасян и произвеждан по лиценз и в други страни; между другото, може да се намери в Нова Зеландия и Япония. Такива павилиони са изнасяни и в страните от Движението на необвързаните, с които Югославия си сътрудничи икономически, както и в СССР, Япония, Ирак, САЩ и Кения. Появяват се и в страни от Източния блок, например в Полша.

_{Павилион К-67 в Любляна, 2024 г. (Credit: Shabicht, CC0, via Wikimedia Commons)}

След като павилионът е описан в списание Design, впоследствие е изложен в Ню Йорк и се превръща в един от символите на югославския дизайн през 60-те години на миналия век. К-67 привлича интереса на редица организации по света. Павилионът е сравнително модерен за времето си; конструкцията му от фибростъкло го прави сравнително лесен за производство. Създаден е не след дълго след като словенският град Любляна обявява търг за нови улични мебели и Махтиг решава да го използва като възможност за своя дизайн. Той поръчва първите павилиони да бъдат доставени, боядисани в наситено червен цвят, за да се открояват в пространството.

Произведени са 7500 павилиона. Първоначално павилионите са можели да бъдат сглобени от пет носещи елемента и два вида свод; в по-късни варианти продуктът е модифициран в различни подтипове в зависимост от възможния начин на употреба. Някои части са модифицирани по време на производството според изискванията на клиента, но повечето са стандартизирани за обща употреба.

Павилионът К-67 е произведен от компанията Imgrad в град Лютомер, СР Словения, съставна държава на СФР Югославия. Произвежда се от 1968 г. до 1999 г., когато пожар във фабриката прекъсва производството му. Техническият дизайн на павилионите се променя само леко; До 1971 г. отделните части са били произвеждани от едно цяло парче, след което винаги са били сглобявани от две части, за да могат павилионите да се транспортират по-лесно.