Сравнението „словашкият Том Джоунс“, което е направено от германските музикални критици, се налага през 70-те години на миналия век и все още се използва в Словакия.

По време на кариерата си Карол Духон (на словашки и чешки: Karol Duchoň) изпява над 180 песни, издава 4 албума – „Карол Духон“ (1974), „Портрет на един глас“ (1976), „Чардаш на две сърца“ (1977), „Карол Духон“ (1980). През 2008 г. е издаден посмъртно 5-ти негов албум – „Музика“.

Негови песни могат да бъдат чути и в чехословашките филми „Златна лоза“ (1977), „Toва лято у дома“ (1980) в„Сладки грижи“ (1984), както и в словашкия „Духон“ (2025). В първите два филма пее той.

В анкетата на Словашката телевизия от 2007 г., наречена „Хит на века“, песента на Карол Духон „В словашките долини“ или „В долините“ (V slovenských dolinách/V dolinách), чийто автори са Петер Ханзели (музика) и Любош Земан (текст), издадена през 1976 г., заема 2-ро място.

В анкетата на Словашката телевизия и радио от 2019 г. „Най-великият словак“ (Najväčší Slovák), която класира най-значимите личности в словашката история въз основа на гласовете на обществеността, Карол Духон заема 78-мо място.

Ранни години

Карол Духон е роден на 21 април 1950 г. в град Галанта, Чехословакия (днес част от Словашката република), и е привлечен от музиката от ранна възраст. Свири на хармоника, а по-късно и на китара. Баща му е бил директор на училището по машиностроене в Галанта, а майка му, Олга, която е обичала да пее, е родом от сръбския град Бачски Петровец. Бащата на Карол е искал единственият му син да има истински занаят и не му позволява дстане„комик“ и поради това нарязва първата му китара, но майка му, която е обичала да пее, винаги го е защитавала и подкрепяла в музикалните му занимания. В основното училище в Галанта негова съученичка (сега известна словашка певица) е била Ева Мазикова. На 15-годишна възраст той печели певчески конкурс и по-късно предпочита музиката пред училището: не завършва техникума по машиностроене в град Партизанске, където учи по-късно. Карол прекъсва обучението си по време на ваканцията на родителите си в Югославия, когато заминава да пее с оркестъра на Ярослав Микула по барове в чужбина.

_{Карол Духон през 1976 г. (Credit: Stvr3, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Кариера

1968–1973: Начало и пробив

Професионалната певческа кариера на Духон започва през 1968 г., когато той заедно с певеца Робо Казик съосновава групата The Ice Boys в град Злате Моравце, където свирят всяка неделя на чаени партита в клуб. Освен това Карол се представя добре на певческия конкурс „Златната снежинка на Калекс“ в Злате Моравце, който печели. По-късно Духон прави своя телевизионен дебют, пеейки „Настроения“ (Nálady), кавър на хита „Захарче, захарче“ (Sugar, sugar) на американската виртуална анимационна рок група The Archies (Арчис), със словашки текст на Александър Каршай, в програмата „Малък телевизионен хит-парад“ (Malá televízna hitparáda). Този певчески дебют на Духон привлича вниманието на публиката и словашки професионални композитори и текстописци започват да проявяват интерес към Карол. Това е първият хит на Духон, който се появява в хит парада на Malá TV, както и в първия супрафоничен сингъл на певеца, по-късно започва да записва за словашката звукозаписна компания OPUS. През 1969 г. той започва да пее с Eва Мазикова като част от оркестъра на Бранислав (Браньо) Хронец. Впоследствие си сътрудничи с оркестрите на Браньо Хронец и Юрай Велчовски. През юни 1970 г. Карол Духон се състезава за първи път на фестивала „Братиславска лира“ с песента „Кой те харесва“ (Kto má ťa rád), чийто автори са Павол Зеленай (музика) и Милан Ласица (текст). През този период той записва дуети с Петер Сташак („Всички момичета“ – Všetkým dievčatám) Maрцела Лайферова („Каменното цвете – Kamenný kvietok) и Душан Грун („Мирис на какао“ – Vonia kakao), Яна Коцианова и др. Духон постига значителен пробив през 1973 г., като печели Сребърна Братиславска лира, споделена с Ева Костолянова за техния дует „Възхвала на хумора“ (Chvála humoru).

1974–1980: Връх на кариерата и международен успех

През 1974 г. Карол Духон печели Златна Братиславска лира с песента „Земята помни“ (Zem pamätá), чийто автори са Павол Зеленай (музика) и Тибор Грюнер (текст), както и Бронзова Братиславска лира в международния конкурс – със същата песен. По-късно през годината той основава своя собствена подгряваща група, Prognóza, и издава едноименния си дебютен албум на звукозаписната компания Opus. На следващата година, 1975 г., Духон представлява Чехословакия на Световния фестивал на популярната песен Ямаха в Токио, където изпълнява фолклорната „Чардаш на две сърца“ (Čardáš dvoch sŕdc), чийто автори са Петер Ханзели (музика) и Любош Земан (текст). Земан го придружава до Токио за изпълнението, докато Ханзели не заминава за японската столица тъй като му е забранено да пътува зад граница. Въпреки, че не разбира текста, публиката харесва песента много. През този период Карол Духон постига успех по радиото, телевизията и на концерти. След едно негово невероятно изпълнение на чехословашкия фестивал за популярна песен в град Банска Бистрица „Бистришки камбани“ (Bystrické zvony), безспорният „Златен славей“ на чехословашката поп музика, чешкия певец Карел Гот отива при Духон зад кулисите, за да изрази възхищението си от огромния му природен талант. Според предания в музикалните среди от онова време и официални архиви, Гот казал на Духон: „Ако имах това, което Бог ти е дал, щях да бъда щастлив. Трябваше да заслужа всичко това.“

През 1976 г. Карол Духон записва и издава немскоезичния албум „Портрет на един глас“ (Portrait Einer Stimme), продуциран от западногерманската звукозаписна компания RCA Victor, което кара немските критици, впечатлени от характерния му тембър и вокална мощ, да го нарекат „словашкия Том Джоунс“. В Западна Германия Духон изпява няколко песни на немски, като например „Еделтраут“ (Edeltraut), „Ор Мария“ (O, Maria), „Нека танцуваме цяла нощ“ (Lass uns eine Nacht lang tanzen), „Слънчогледите цъфтят“ (Sonnenblumen blühen). През 1977 г. започва да пее с групата на Любoмир (Любо) Белак. През същата година издава албума „Чардаш на две сърца“ (Čardáš dvoch sŕdc), продуциран от звукозаписната компания Opus, и участва на фестивала MIDEM (Международен пазар за грамофонни плочи и музикални издания) в Кан. През този период Духон редовно изнася концерти в Западна Германия, Съветския съюз, Полша, Унгария, България и дори в Куба, Франция и Япония.

1981–1985 г.: По-късен етап от кариерата

В началото на 80-те години Духон поддържа музикалната си кариера чрез дългосрочно сътрудничество с оркестъра VV-Systém на Владо Валович, който служи като основен съпровождащ състав за неговите участия и записи. От 1982 г. нататък той си сътрудничи и с групата Za-ja-ce на Павел Заячек. Последният му оригинален студиен албум, озаглавен Карол Духон, е издаден от Opus през 1980 г. и остава последната му мащабна колекция от нов материал.

Постепенно Духон започва да има все повече проблеми с алкохола, който нанася вреди както на работата му, така и на личния му живот. В средата на 80-те години звездата на Карол постепенно залязва. Той не намира нито мениджър, нито начин да развие кариерата си. Вместо това попада в артистичен застой, репертоарна и лична криза и други проблеми, независимо от незадоволителното му здравословно състояние.

Карол Духон умира на 5 ноември 1985 г. на 35-годишна възраст в Братислава, ден след именния си ден. Причината за смъртта е алкохолна цироза на черния дроб, развила се в резултат на продължителна прекомерна консумация на алкохол. Състоянието му е значително влошено от тежка жълтеница, прекарана в детството, която вече е отслабила чернодробната му функция. В напредналите стадии на цирозата се появяват усложнения като асцит (подуване на корема), жълтеница и в крайна сметка бъбречна недостатъчност като пряк резултат от увреждането на черния дроб. Начинът му на живот, белязан от прекомерна употреба на алкохол, допринася за бързото прогресиране на болестта и преждевременната му смърт.

_{Паметникът на Карол Духон в Галанта (Credit: Xmetov, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Личен живот

Малко след финализирането на развода, през февруари 1985 г. Карол Духон се жени за Алена Чермакова. Чермакова работи като звукорежисьор в Словашкото радио. От този брак, продължил до смъртта на Духон през ноември 1985 г., не се раждат деца.

Карол Духон е бил човек с чувство за хумор, който обичал да забавлява другите, бил много добросърдечен и обичал да помага на другите. Живял е бързо, не е искал да пропусне нищо или да не преживее нищо. Интензивният му социален живот, затлъстяването и по-късно чернодробното заболяване, причинено от тежък алкохолизъм, допринасят за ранната му смърт.

Наследство

Карол Духон получава няколко посмъртни отличия, отразяващи трайното му влияние върху словашката популярна музика. През 2006 г. Академията за популярна музика му присъжда наградата „Аурел“ (посмъртно) за цялостния му принос към музикалната култура на Словашката република. На 21 април 2012 г. в Галанта е открит бронзов бюст-паметник, поставен върху каменен постамент пред жилищната сграда, в която Духон е живял до 13-годишната си възраст. Автор на бюста е скулпторът Ладислав Сабо, а архитектът Ладислав Струхар отговаря за цялостния дизайн; проектът е финансиран от Търнавския самоуправляващ се регион, град Галанта и организацията „Словашко средище“ (Matica slovenská) в Братислава. От края на 90-те години на миналия век ежегодното събитие Kantiléna в Галанта почита паметта му чрез певчески конкурс и концерт с изпълнения на негови песни, като събитието привлича участници и публика в рамките на повече от 20 издания. През 2025 г. се състои премиерата на биографичния филм „Духон“ с режисьор Петер Бебяк и Владислав Плевчик в главната роля.

Награди

- 1968 г. награда на фестивала „Златната снежинка на Калекс“ в Злате Моравце, за интерпретацията на песента на Петър Новак – „Надгробен камък“ (Náhrobní kámen), с група The Ice Boys

- 1972 г. първа награда на Oravské syncopy music festival, за интерпретация на песента „Градина на песните“ (Záhrada piesní) (музика – текст: Eрвин Климент)

-1973 г. Сребърна Братиславска лира, за интерпретацията на песента „Възхвала на хумора“, дует с певицата Ева Костолянова – (музика: Игор Базлик, текст: Томаш Янович )

- 1973 г. първа награда на фестивала за популярна песен MADE IN HUNGARY в Будапеща за интерпретацията на песента от местния автор И. Багяй „На разходка“

- 1974 г. Златна Братиславска лира, за интерпретацията на песента „Земята помни“ (музика: Павол Зеленай, текст: Тибор Грюнер )

- 1974 г. Бронзова Братиславска лира, за интерпретацията на песента „Земята помни“, в международния конкурс

- 1974 г. втора награда – музикален фестивал в Любляна, Югославия, за интерпретацията на песента „Зад прекрасната градина“, а също и втора награда на публиката.

- 1975 г. участие в световния фестивал на поп-музиката Yamaha в Токио с песента „Чардаш на две сърца (музика: Петер Ханзели, текст: Любош Земан)

- 1977 г. участие в престижния фестивал MIDEM в Кан, Франция, с песните „Само ако“ (музика: Виерослав Матушик, текст: Емил Кунович), и „Прибой“ (музика: Робърт Хигинботъм, текст: Тибор Грюнер)

- 2006 г. награда „in memoriam“ – „Аурел“ за цялостен принос към музикалната култура на Словашката република