Паметникът на Андерсен е открит 2 юни 2006 г. по случай 200-годишнината от рождението на световноизвестния датски автор на приказки и 165-годишнината от посещението му в Прешпорок (тогавашното име на Братислава). Намира се в на площад „Хвиездославово наместие“ 12, в пешеходния център на Старе Место – историческият център и основен административен район (Братислава I) на столицата на Словакия.

Скулптурата изобразява Андерсен като висока и слаба бронзова фигура с внушителни размери, излъчваща лека стеснителност. Около писателя, държащ цилиндър в ръка, са разположени по-малки скулптури на герои от приказките му, сред които „Охлювът и розовият храст“; огромният охлюв е вперил поглед нагоре към писателя – може би изпълнен с възхищение пред необятното му въображение. Казват, че ако човек поглади пръстите на Андерсен по статуята, това ще донесе късмет и творческо вдъхновение.

Бронзовата статуя е патинирана, а около нея са разположени многоцветни камъни, представляващи цветни листенца, поставени в тротоара. Работата е струвала 4 000 000 словашки крони, като парите са дарени предимно от частни спонсори.

На дъската до статуята е гравирано изречение от дневника на Андерсен: „Предполагам, че някой ден ще си спомниш за непознат, който е посетил града ти“. Задната част на статуята също е сложно изработена, с релефи на добре познати приказни мотиви, като лебеди, оловен войник и новите дрехи на царя.

Създателят на статуята, академичният словашки скулптор Тибор Бартфай, я е създал като подарък за деца без право на хонорар. Поставянето на статуята е резултат от инициатива на Гражданското сдружение „Ханс Кристиан Андерсен“ (OZ) и Международния дом на детското изкуство „Бибиана“.

Статуята на Андерсен от работилницата на Тибор Бартфай, се намира в концертната зала на Начално училище по изкуствата „Ян Албрехт“ на улица „Тополчанска“ в братиславския квартал „Петржалка“ от декември 2007 г. Това е оригиналният проект на статуята, чиято окончателна, над триметрова форма се намира на площад „Хвиездославово наместие“ в Братислава. Авторът я е дарил на училището, когато то е подготвило благотворителен проект (театрален и музикален оркестър със собствени художествени декорации, базирани на приказките на Андерсен) в сътрудничество с деца с увреждания.

Други произведения на Тибор Бортфай – той е създал над 2000 в дългата си кариера – могат да се видят из целия град, обхващащи разнообразен спектър от стилове и теми. Бортвай е изваял голяма част от статуите на военния мемориал „Славин“, групата на площад „Людовит Щур“, фонтана с кълбо пред Президентския дворец (и голите жени, играещи във фонтан зад него), както и голото момиче на площад „Шафариково наместие“.

За съжаление, паметникът на Андерсен не е убягнал от вниманието на вандали. На 1 септември 2006 г. градската полиция на Братислава обявява, че бронзовата статуя на писателя е била повредена през нощта. Неизвестен извършител е отчупил един от приказните герои на Андерсен – Грозното патенце – от пиедестала на статуята. Щетите са оценени на 100 000 словашки крони. Полицията незабавно претърсва по-широкия район около статуята, но не открива липсващата част. Бронзовото пате вероятно е попаднало в кошчето за рециклиране.

_{(Credit: Radler59, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Андерсен и Братислава

Ханс-Кристиан Андерсен, писател и поет, посещава тогавашния Прешпорок (Братислава) през 1841 г. по време на пътуването си до Европа. Той пристига в Прешпорок с лодка по Дунав, когато е 36-годишен, и въпреки че прекарва там само няколко часа, градът, тогава заобиколен от полета и лозя му прави изключително силно впечатление.

Докато чакал да натоварят въглищата, Андерсен се разхождал из града, посетил Братиславския замък, бил очарован от корабния мост над Дунав, театъра и оживения живот по улиците. Внимателно записвал впечатленията си в дневник, който и до днес остава ценен исторически източник.

Според местните легенди, именно тук той, докато се разхождал из града, срещнал бедно малко момиченце, продаващо кибрит на улицата, което го впечатлява силни и по-късно се превръща в прототип на героинята от неговата трогателна приказка „Малката кибритопродавачка“. Преданието твърди, че по време на посещението си в Прешпорок Андерсен получава вдъхновение да напише още една от най-известните си и обичани приказки – „Грозното патенце“.

Когато се разхожда за кратко из града, Андерсен записва в пътния си бележник: Братислава е красив град, пълен с хубави момичета и добро вино. „Молите ме да ви разкажа приказка. Защо? В края на краищата, вашият град е приказка.“ Така той веднъж се обърнал към жителите на Братислава, които го посрещнали в града си. В бележките си той отнесъл със себе си и тези спомени от метрополиса на Дунав: „Тук ме очакваше великолепно посрещане. Влюбих се в този град, толкова е жизнерадостен и пъстър. Магазините създават впечатлението, че са пренесени тук от Виена. Тук има много какво да се види. Един гражданин ме покани на разходка до руините на замъка. От скалата, където някога се е издигал могъщият замък, се откриваше гледка към плаващия мост. Разходихме се из целия град, който ни предложи стари традиции и уникални легенди.“

Андерсен също така отнася много фини спомени от срещите си с жителите на Братислава. Завинаги остава в съзнанието му едно малко момиченце, врвящо с голям букет рози, което се приближава до него и с усмивка му подава ароматно цвете. Той мечтателно отбелязва: „Тази роза никога няма да увехне за мен. Тя завинаги ще ми ухае като стихотворение. Когато малката порасне и самата тя се превърне в цъфтяща роза, кой знае дали ще си спомни непознатия, на когото е подарила цветето?“

Андерсен бил очарован и от Девин, особено от стените, останали от древния, някога могъщ замък. „Това са най-красивите руини по целия Дунав. Девин, това е нещо, което може да бъде изпратено само от небето“, пише той. По време на посещението му в Девин се случва и трагично събитие – голям пожар, който поглъща половината от къщите и именията. Този образ също е завинаги запечатан в паметта му.

В следващите редове Андерсен разказва за пожара в Девин, който по това време е имал статут на град. И това е възможна връзка с гореспоменатата приказка за малкото момиченце с кибритените клечки: „Цяла сутрин, много преди да пристигнем тук, виждахме силен и гъст дим на хоризонта. Беше пожар, половината град изгоря в този ден. Когато се приближихме до този град по залез слънце, забелязах, че това е най-живописното място в целия ми круиз по Дунав. Точно горе на хълма има руина, най-красивата руина по целия Дунав. Червеното вечерно слънце падаше върху мокрото воденично колело и докато се въртеше, изглеждаше сякаш е изваяно от злато. Всичко наоколо миришеше и беше чудно зелено. Каква красота, какво величие на природата? Девин – това е нещо, което може да бъде изпратено само от небето, а тази красота беше засегната от мъка и нужда. Половината град лежеше в пепел и руини, гъст дим се издигаше към небето, тесни комини стояха като стълбове във въздуха, покривът на църквата беше откъснат, стените бяха почернели от червен огън – каква мизерия! Няколко жени все още търсеха децата си, една жена стоеше на брега и кършеше ръце, а кон, ударен от огъня, се затича право върху понтона.“