Освен в България, тя работи и в Бохемия (старото име на Чехия), по-късно и в Чехословакия. В творчеството си се посвещава основно на портретната живопис. Твори в традициите на академизма, който е популярен по онова време в българската живопис. Като еманципирана дама и изявена интелектуалка, женският образ е с особена привлекателност за нея. Картините си тя подписва като Анета Ходина, а в Бохемия (след брака й) и в Чехословакия предимно като Анета Чермакова.

Емблематични творби на Анета Ходина (като „Портрет на графиня Л. от Версай”, 1906 г.) днес се съхраняват в Националната художествена галерия в София. Други нейни пастелни портрети, като „Портрет на г-жа Стефанка Отмарова-Георгиева“ (рисунка със сух пастел на хартия, около 1915 г., размери 63,5 x 45,5 cm) са част от художествения фонд на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Картината е дарена и сега е притежание на Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“. Намира се в университетския Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) в София.

Анета Ходина е родена е на 5 май 1878 г. в Константинопол, столицата на Османската империя, в семейството на железопътния инженер Едуард Ходинa, инспектор в „Източни железници“ (Compagnie des Chemins de Fer Orientaux), чиято генерална дирекция се е намирала именно в Константинопол. Преди Руско-турската война баща й е нает, заедно с други известни чешки инженери, от компанията на Барон Хирш за изграждането и експлоатацията на железопътната мрежа на Балканите (по линията от Одрин до София). Докато изпълнява задълженията си на гара Ябълково (Хасковско), Ходина, заедно със свои чешки колеги (като Иржи Прошек, Антон Пелц и Антонин (Антон) Свобода), сътрудничи активно на Тайния революционен комитет на Васил Левски. В годините на Руско-турската война (1877-1878) война Ходина е ръководител на транспорта в Пловдив и управлява движението на турските военни ешелони. По време на решителните боеве на Шипка той собственоръчно саботира локомотивите и обърква разписанията, за да забави пристигането на турските подкрепления и провизии. Поради разкритията за саботаж от страна на австро-унгарската дирекция на железниците, Ходина е преместен временно в Солун, но след войната се завръща в България и става висш държавен чиновник в Българските държавни железници (БДЖ). Семейството му се премества в София, където през 1896 г. той е избран в специална комисия в София, която има за задача да реорганизира тогавашното Чешко дружество на сънародниците.

През 1897 г. Анета постъпва в новоснованото Държавно рисувално училище (известно и като Рисувалното училище) в София и учи живопис при нейния сънародник Ярослав Вешин, основател на същото училището, от когото тя е силно повлияна. Завършва Рисувалното училище (като една от неговите първи три възпитанички) при проф. Вешин през 1902 г. По-късно учи в Мюнхен и Париж. Сътрудничи на хумористично-сатиричния вестник „Българан“, чийто редактор е художника, публицист и писател Александър Божинов, наричан „Бащата на българската карикатура“. През 1905 и 1906 г. тя изпраща от Мюнхен своите хумористични рисунки до вестника, които биват публикувани на страниците на седмичника.

През 1908 г., след завръщането си в София, Анета среща бъдещия си съпруг, чешкия и български журналист Емил Чермак. С Чермак сключват брак през 1908 г. Имат син, кръстен с българското име Боян (1909–2001), и дъщеря Ема (1912–2011). Преди войната Анета Ходина-Чермакова управлява магазин за шапки в София. Малко след създаването на независимата чехословашка държава (), Емил Чермак заминава за Прага, където семейството му го последва в началото на 1919 г.

В Чехословакия Анета е имала нужда от децата си да й превеждат. Защото те по-бързо, след като тръгват на чешки училища, си възстановяват чешкия. Дъщеря й е ходила с нея по магазините, за да й помага да пазарува. Толкова е била потопена в българската среда.

Анета Ходина-Чермакова умира на 24 юни 1941 г. в Прага, Протекторат Бохемия и Моравия.

Боян Чермак, синът на Емил и Анета, става успешен инженер-химик, работил в Прага за Standard Oil Company и след 1948 г. ръководи изследователския отдел на компанията Dehtochema на Либенския остров – полуостров, намиращ се на река Вълтава в квартал „Либен“ (Прага 8). Синът му Боян е баща на Анна Кандлова (род. 1940), архитектка, и Боян Чермак (род. 1941), доктор по природни науки, физик и водещ чешки експерт в областта на сушилната техника.

Ема, дъщерята на Емил и Анета, става преводач и устен преводач от български, се омъжва за д-р Вацлав Пачес (1906–1987), хирург и уролог, по-късно университетски професор, ръководител на урологичната клиника към Университетската болница „Буловка“ в Прага и основател на Балнеологичния институт в курортния град Марианске Лазне, човек с разностранни културни интереси, включително председател на Дружеството „Фредерик Шопен“.

От брака им се раждат двама сина: Томаш (род. 1937), водещ чешки геохимик и хидрогеолог, и Вацлав (род. 1942), който остава в историята на чешката наука като виден биохимик и генетик, директор на Института по молекулярна генетика на Академията на науките на Чешката република и през 2005–2009 г. президент на Академията на науките на Чешката република.