Способността да се спре физическо действие навреме е ключово умение за оцеляване. В психологията този процес се нарича реактивно инхибиране. Използваме го всеки път, когато внезапно замръзнем на пешеходна пътека, защото кола преминава на червен светофар. Ново проучване, публикувано в научното списание Psychology of Sport & Exercise, доказва, че хората, които танцуват, се справят с тази задача значително по-бързо, особено когато са изправени пред положителни емоции.

Учените Стути Мехта и Рашми Гупта от Индийския технологичен институт в Бомбай се заемат да открият как мозъкът едновременно контролира движенията и обработва усещанията. Танцуването, за разлика от бягането или вдигането на тежести, изисква не само физическа издръжливост, но и постоянно емоционално изразяване и синхрон с партньори или публика.

В проучването участват 83 млади хора: 45 танцьори от различни стилове с редовен тренировъчен опит от поне шест часа седмично и 38 души без танцов опит. За да елиминират влиянието на общата физическа подготовка, авторите са подбрали участници със сходни, умерени нива на ежедневна активност.

Участниците са завършили два компютъризирани теста за спиране. В първата задача те е трябвало бързо да натискат клавиши, когато се появят буквите X или O, но веднага да спрат, когато на екрана се появи зелен кръг. При тези неутрални условия и двете групи са се представили идентично. Танцовият опит не е давал предимство, докато не са били въведени човешки емоции.

Във втория тест зеленият кръг е заменен със снимки на хора, изразяващи радост, гняв или неутралност. За нормалните участници типът на лицето не е оказал влияние върху изпълнението на задачата. Танцьорите обаче са демонстрирали уникален резултат: те са били значително по-бързи и с по-малко грешки при блокиране на натисканията на клавиши, когато щастливо лице е служило като сигнал за спиране.

Психолозите обясняват това с факта, че положителните емоции разширяват фокуса ни. Тъй като танцьорите са свикнали да предават и четат радост, обработката на щастливо лице изисква по-малко когнитивни ресурси от мозъка им. Освободената умствена енергия незабавно се пренасочва към прилагане на „психологическата спирачка“.

В допълнение към тестовете, участниците са попълнили психологически въпросници. Оказа се, че танцьорите изпитват по-малко стрес и депресия и са по-склонни да изпитват истинско удовлетворение от живота. Нещо повече, всяка допълнителна година редовни тренировки по хореография е пряко свързана с по-високи нива на психологическо благополучие.

Авторите честно признават ограниченията на изследването: това е било напречно проучване, така че причинно-следствена връзка все още не е доказана. Възможно е хората, които са по своята същност устойчиви на стрес и възприемчиви към позитивност, просто да са по-склонни да изберат танци. Изследвания от предишни години, направени с магнитен резонанс, обаче потвърждават, че хореографията физически активира области на мозъка (включително амигдалата и дорзолатералната префронтална кора), отговорни за регулирането на емоциите и изпълнителната функция (набор от сложни психични процеси, които ни позволяват да планираме, да се фокусираме, да запомняме инструкции и успешно да жонглираме с множество задачи).