Експеримент показва, че по време на учене мозъкът може да маркира информацията, която си струва да се запомни по-добре по време на сън.
Тета-активността е специфична електрическа активност, която мозъкът проявява по време на учене, а също и по време на сън.
Чрез изследване на тета-активността, изследователи са стигнали до извода, че мозъкът предварително маркира събития по време на учене, които си струва да се запомнят по време на сън.
Това е заключението на изследователи от Университета на Йорк във Великобритания в проучване, публикувано на 27 август в списание PLOS Biology.
Учените са наблюдавали 31 участници, които запомняли двойки думи. Два часа по-късно доброволците са преминали тест за проверка, колко от тези думи са запомнили. Една част от участниците са спали преди теста за проверка, а другите са останали будни.
По време на експеримента изследователите са записали мозъчната активност с помощта на електроенцефалография. След това са сравнили сигналите, генерирани по време на учене, с мозъчната активност по време на сън и резултатите от тестовете за памет.
Оказва се, че информацията, съпроводена с определен тип мозъчна активност по време на учене, се запомня по-добре след сън. Това са били тета-ритми, с честота от 3 до 8 Hz. Тази връзка обаче не е открита при участниците, които са останали будни след задачата.
Изследователите смятат, че тета-активността може да действа като вид сигнал. Тя може да сигнализира на мозъка, че получената информация трябва да бъде обработена по време на последващ сън.
Как мозъкът решава кое е важно да се запомни и кое може да се забрави, остава загадка. Изследователите отбелязват, че способността да забравяме някои от нашите преживявания е не по-малко важна от запомнянето им. Ако мозъкът запомняше абсолютно всяко събитие, количеството информация бързо щеше да стане непосилно. Следователно, той вероятно избира най-значимите преживявания и ги обединява в паметта по време на сън.
Авторите смятат, че откритията могат да помогнат за по-доброто разбиране защо този механизъм действа по различен начин при определени условия. Те посочват депресията като пример, при която човек може да обръща непропорционално внимание на негативните събития и да подценява положителните преживявания.