Камъните Раи, наричани още каменни пари, са все още законно платежно средство, използвано в Яп, щат от Федеративни щати Микронезия, въпреки че производството им е преустановено през 1931 г.

Представляват каменни дискове, които могат да бъдат открити по всички острови, край пътя или около къщите. Когато собствеността се смени, новият собственик обикновено оставя камъка там, където е, поради теглото му и произтичащите от това трудности при транспортирането. Собствеността на всеки камък се договаря и се помни.

Размерите на камъните могат да варират от 7 сантиметра до 4 метра в диаметър и да тежат няколко тона. Те се състоят предимно от минералите арагонит и калцит, които не се срещат на островите в Яп. Следователно камъните е трябвало да бъдат доставени от Палау, който е отдалечен на около 400 километра.

В камъните е била изрязвана дупка, за да могат да бъдат транспортирани до морето с помощта на пръти. Там са били товарени на бамбукови салове или канута. Ако транспортирането се провали и камъкът потъне на морското дъно в прибоя край Яп, той все още е бил приеман като валидна валута.

_{Камъни Раи с дървени пръти за носене, 1903 г. (Credit: Dr. William Henry Furness III (1866-1920), photographer., Public domain, via Wikimedia Commons)}

Каменните пари днес рядко се използват, главно в символични сделки. В такива случаи камъкът обикновено остава неподвижен и се променя само собствеността. Правата на собственост върху дисковете са известни на съответните старейшини на селото.

Според традицията, каменните пари винаги трябва да се съхраняват изправени на ръба си (т.е. облегнати на дървета, къщи и др.). Счита се за тежка обида и е против закона на Яп да се седи или стои върху каменните дискове или да се злоупотребява с тях по друг начин (например като маса за пикник). Туристите могат да бъдат глобени за това.

Трудоемкият производствен процес и дългият транспорт от Палау до Яп ограничили броя и размера на камъните, увеличавайки стойността им. Били са използвани, наред с други неща, за закупуване на земя.



Стойността на каменните пари се определяла от различни фактори, като например:
• размер
• естествена красота
• форма
• история на „монетата“
• колко са стари
• колко трудно са били изработени
• дали някой е бил застрашен или убит по време на транспортиране
• социалното положение на участващите

В статия от 1991 г. икономистът Милтън Фридман твърди, че макар системата на каменните пари Яп да изглежда странна на пръв поглед, тя не е толкова различна от функционирането на златния трезор на Федералната банка на Ню Йорк, която може да плаща чрез златни кюлчета от едно правителство на друго, без златото изобщо да напуска трезора.