Именно Карел, който заедно с Херман и брат им Владислав е създател на българската археологическа наука, дава идеята относно днешното име на курорта. Първите чуждестранни туристи в Златни пясъци са чешки курортисти – през 1949 г. там пристига група летовници от град Острава, тогава част от Чехословакия, днес част от Чешката република. И в това няма нищо чудно – чехите са пионерите на масовия туризъм в България.

Златни пясъци се намира в северното българско черноморско крайбрежие, в непосредствена близост до едноименния национален парк в община Варна. Разположен е на 17 км северно от центъра на Варна и е практически свързан с града чрез непрекъсната ивица от курорти и вилни комплекси. Представлява популярна туристическа дестинация, привличаща много посетители от Румъния, Украйна, Полша, Германия, Обединеното кралство, Русия, Скандинавия, Франция, Централна и Източна Европа, Персийския залив и други страни. Златни пясъци са на 7 км от курорта Албена. На 8 км на юг се намира друг морски курорт – Св. Св. Константин и Елена.

Преди да бъде превърнато в курорт, мястото, на което днес се разполага Златни пясъци, е представлявало пуста, безплодна и покрита с гъста непроходима гора територия. Местността, намираща се на 17 км северно от Варна и представлява 4-километрова пясъчна ивица. Територията обхваща 30 хектара и граничи от едната страна с морето, а от другата с Франгенските възвишения. На запад достига скалиста вежда, която приютява в пазвите си Аладжа манастир. Никой все още не е подозирал огромните възможности на това рядко срещано съчетание от море, дълга ивица златист пясък и вековна гора с изключително мек и приятен климат за развитие на курортното дело в страната.

Карел и Херман Шкорпил са първите застъпници за създаване на курорт в местността Узун кум. Двамата са работели като учители в Мъжката и Девическата гимназии и са основатели на Варненския археологически музей. Но те са били и страстни почитатели на туризма, пикниците и българската морска природа. С ентусиасти са осществявали походи до Побитите камъни, Свети Константин и скалния Аладжа манастир. Когато се натъкват на богатите исторически пластове на скалния манастир, братята дават идеята до него да бъде направен курорт. Пръв Карел оценява мястото като едно от най-красивите по черноморското крайбрежие и прави пророческо изказване, че „един ден то ще бъде един от най-привлекателните кътове за почивка не само за български, но и за чуждестранни летовници”. Още през 1915 г. двамата прокарват идеята си за изграждане на морски санаториум и летни жилища в тази местност. Тогава идеята не се осъществява, но макар и години по-късно, все пак бива реализирана.

_{Изглед от курортния комплекс (Credit: Nikolai Karaneschev, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

С указ №35 от 13 април 1915 г. Народното събрание предоставя на Варненското археологическо дружество (чрез Варненската община) безсрочно ползване на държавната гора край местността Узун кум. Дружеството се опълномощава да я „култивира, украси и превърне в народен парк, като запази съществуващите в нея старини“.

Едва през 1924 г. Карел Шкорпил успява да убеди комисията на „Морски сговор”, чийто председател е Петър Стоянов – кмет на Варна, че местността Узун кум е най-подходящото място за детска колония. Излагайки доводите си, Карел се навежда, грабва шепа пясък и казва: „Вижте колко чист и жълт е пясъкът. Та това е „златен пясък”.

В продължение на няколко десетилетия ВАД и Окръжния музей във Варна, по инициатива на братя Шкорпил, превръщат дадената на Дружеството гора в уютно и приятно за почивка място. Голяма част от гората е паркоустроена. Прекарани са удобни пътища от село Кестрич /дн. Виница – квартал на Варна/ до Аладжа манастир (от 1960 г. наричан „Света Троица“) и оттам до Узун кум, където се построява бюфет и се създава цветна градина. Насаждат се десетки декари лозя и овощни градини. Настоятелството на Дружеството се надява, че ще събере парични средства, необходими за построяване на музейна сграда. С извършените стопански мероприятия обаче, Дружеството едва покрива разходите си. Дейността му е по-резултатна най-вече в превръщането на гората в народен парк. Изключителни заслуги за това имат ВАД и Окръжния музей, в лицето на братя Шкорпил, които в продължение на няколко десетилетия превръщат непристъпната гора в едно от най-красивите кътчета на българското Черноморско крайбрежие.

През 29 юни 1942 г. местността Узун кум е преименувана на „Златни пясъци“.

Градското развитие на Златни пясъци става в защитена зона, обявена през 1943 г. (първоначалното ѝ име е било Държавна гора Хачука).

С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. се поставя задачата да бъдат изградени през следващите две години два курортни комплекса край Варна: „Дружба“ (сега „Св.Св.Константин“ и „Елена“) с 1000 легла, и „Златни пясъци“ с 2000 легла.

По време на бързо развиващото се строителство в курорта интересен факт е битката със змиите, обитаващи района. За тяхното унищожаване са докарани таралежи от Албания и повикани на помощ специалисти от зоологическата градина.

_{Природен парк „Златни пясъци” (Credit: Dilianakiryakova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Първата копка на комплекса е направена на 11 август 1956 г., а на 30 юни следващата година е открит първият хотел – „Родина” (сега хотел „Адмирал“). Само за година до началото на сезона през 1957 г., са построени и отварят осем хотела и пет сектора с дървени къщички – „Родина”, „Изгрев”, „Сердика" („Лилия”), „Хоризонт”, „Ялта”, „Дружба“ („Морска звезда“/„Вистамар“), „Савоя” („Луна”) и „Дунав" („Сирена”). Открити са ресторантите „Калиакра”, „Морско око”, „Казино”, “ „Старият дъб”, „Златна рибка” и бар-сладкарница „Домино”. На 31 юли 1957 г. е открит хотел „Изгрев”.

Курортът добива завършен вид през 1965 г., когато влизат в експлоатация хотелите “ „Москва”, „Метропол”, „Ерма”, „Диана”, „Екселсиор”, “ „Зорница”, „Сердика”, „Славей”, „Мадара”. Година по-късно вече настаняват туристи и във високите хотели „Варшава”, „Хавана”, „Царевец”, „Трапезица” („Роял“). С тях завършва деветият етап на строителството на Златни пясъци. Те окончателно оформят втората линия на комплекса.

Златни пясъци са приватизирани през 90-те години на миналия век и привличат значителни инвестиции през 2000-те години.

През 2007 г. в центъра на курорта е построена наблюдателна кула с ресторант за 30 милиона лева; тя е реплика на Айфеловата кула в мащаб 1:10 .

_{Реплика на Айфеловата кула в к. к. „Златни пясъци“ (Credit: Mister No, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

Територията около курорта е уникална със своите растителни видове и крайморска растителност. Тя е обособена като природен парк. В него се съхраняват застрашени и защитени растителни и животински видове и има изградени пет туристически маршрута, които преминават през стари чешми, кътове за отдих и места с очарователен изглед към морето. Културно-историческото наследство на парка обхваща широк период – от Древността и Средновековието до съвременните мистични и култови обекти.

Освен за ваканционен туризъм курортът се използва и за целогодишно балнеолечение. Четири от минералните източници в Златни пясъци с общ дебит 150 куб.м в секунда са особено полезни.

Златни пясъци е благоприятно място за провеждане на мероприятия от всякакъв характер като симпозиуми, семинари, обучения, работни срещи и др. Удобствата и добре разположените хотели в близост до Варна са предпоставка за честите мероприятия в комплекса. През последните години редица организации, сдружения, професионални съюзи, централни и местни администрации провеждат своите срещи в хотелите на прекрасния комплекс на брега на морето.

Районът е обозначен като район с най-чистия кварцов пясък на брега и граничи със стари дървета, озеленени градини и пешеходни алеи. Властите на Златни пясъци се съпротивляват на исканията за осигуряване на повече автомобилни пътища и паркинги, позовавайки се на репутацията на курорта като подходящ за семейства, зелен и предимно пешеходен.

Плажът на Златни пясъци е дълъг 3,5 км и широк на места до 100 м. Името вероятно произлиза от златисто-кафявия, финозърнест пясък, който се образува от смлени морски черупки.

Златни пясъци разполага с над 70 основни хотели и по-големи ваканционни комплекси (а общият брой на местата за настаняване, включително апартаменти и вили, надхвърля стотици). Легловата база в комплекса е над 31 000 места, предлагащи всичко от луксозни 5-звездни предложения до по-икономични тризвездни бази.

Множество супермаркети и ресторанти се разполагат по крайбрежните алеи на курорта. Залесените склонове на 1300- хектарния природен парк „Златни пясъци“ се простират почти до плажа и осигуряват прохлада през лятото.

Пиковият сезон в Златни пясъци е от юни до август, а плувният сезон – от средата на май до средата на октомври. По протежение на плажа са построени и няколко луксозни жилищни сгради, което позволява на Златни пясъци да предлага целогодишно живеене.