В по-широк смисъл, терминът „миланеза“ се използва за обозначаване на всяко парче от съставка, което е панирано и приготвено по подобен начин, така че има миланези, приготвени от свинско месо, риба, соя, патладжан или моцарела, наред с други съставки.

Въпреки че името му идва от италианския град Милано (на испански този специалитет се нарича миланеса) и е вдъхновено от cotoletta alla milanese, конкретният произход на ястието е спорен: още през XIX век то е било известно в Испания като chuletas de ternera a la milanesa и се е смятало за италианско. От XX век насам този спезциалитет е типично ястие в аржентинската, уругвайската, венецуелската, и други латиноамерикански кухни, благодарение на италианската, немската и австрийската миграция.

Всяка година на 3 май в Аржентина се отбелязва Денят на Миланезaта.

Миланезата може да се консумира „на чиния“ (обикновено с гарнитура като салата, картофено пюре или пържени картофи) или като сандвич.

Миланeзата произхожда от ломбардската кухня, по-специално от cotoletta alla milanese. Някои автори смятат последния за вариант на виенския шницел (или виенския котлет), въведен в Ломбардия по време на австрийското управление, при който брашното от оригиналната рецепта е заменено с галета. Други твърдят, че влиянието е обратно, тъй като още през XVIII век Пиетро Вери посочва, че се появява под името lombolos cum panitio (малки котлети с хляб) като миланско ястие през XII век; въпреки че не е ясно дали е паниран котлет или хлябът е сервиран отделно; всъщност няколко историци смятат, че терминът panitio се отнася до гарнитура, а не до панировката. Въпреки това, приемайки указанието на Вери като доказателство за cotoletta alla milanese, общинските власти на Милано са дали на това ястие статут на „общинско наименование“ (denominationzione comunale), което предполага известна защита на произхода.

_{Milanesa a la napolitana (Миланеза а ла наполитана) (Credit: deramaenrama, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Други автори твърдят, че както cotoletta alla milanese, така и Wiener Schnitzel произлизат от френското côtelette Menon, въведено в тези страни по време на Наполеоновите кампании. Трудността при установяване на специфичния произход на миланезата

се дължи на сходството му с други международни ястия, състоящи се от панирано месо, приготвено в олио или във фурна, включително cotoletta alla palermitana от Сицилия, гореспоменатия виенски шницел от Австрия и côtelette de veau frite (пържено ястие), côtelette Menon или côtelette révolution от Франция. В Япония има и аналогично ястие, а именно Tonkatsu.

В Аржентина и Уругвай, cotoletta a la milanesa е въведена от голямото италианско имигрантско население в края на XIX и началото на XX век. В тези страни консумацията на месо е била по-висока, отколкото в Европа, и миланезата става широко разпространена поради относително ниската си цена и бързото приготвяне. Скоро са въведени вариации и са използвани различни разфасовки месо, което в крайна сметка я прави основно ястие в местната кухня. Оттогава нататък тя се превръща в популярно ястие в аржентинския регион Рио де ла Плата. Първата рецепта за миланеза, използваща това име, се появява в печатно издание в Буенос Айрес през 1880 г.

Видове месо

В страни, където говеждото месо е често срещано, като Аржентина, Боливия, Чили, Парагвай, Уругвай и Венецуела, миланезите са предпочитани, приготвени със следните разфасовки:

- nalga (pulpa): голямо, крехко парче,

- peceto: постно, крехко и удължено парче,

– cuadrada (наричано и jamón cuadrado): твърдо и малко по-сухо месо,

- lomo: крехка и сочна част от долната част на филето,

- cuadril: горната част на бута,

- bolo de lomo: постно и сочно парче.

Миланезите се приготвят също с рибни или пилешки филета; в последния случай, в Аржентина, когато се използват филета от пилешки гърди, те се наричат suprema, което първоначално се е отнасяло до разфасовката месо, а не до приготвянето.

_{Milanesa a caballo (Миланеза а кабайо) (Credit: Horacio Cambeiro, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Варианти

Мilanesa a la napolitana – пържен паниран котлет, покрит с доматен сос, варена шунка, меко сирене (моцарела или друг вид) и подправки (риган, черен пипер и чили на прах), който след това се запича. Въпреки името си, котлетът не води произхода си от Неапол, а от Буенос Айрес: създаден е около 1940 г. в вече несъществуващия ресторант „Наполи“ (собственост на Хосе Наполи), разположен в долния квартал на града, срещу Луна парка (закрита арена, където се провеждат артистични и спортни събития).

Мilanesa a caballo – пържен паниран телешки котлет с две пържени яйца отгоре. Обикновено се сервира с пържени картофи. В Чили и Перу това ястие се нарича milanesa (или bistec) a lo pobre и включва също лук. Milanesa a la provenzal се приготвя чрез добавяне на чесън и магданоз към панировката.

Chuleta valluna – типично ястие от региона Вале дел Каука в Колумбия и афро-колумбийската култура на тихоокеанското крайбрежие. Обикновено се приготвя с постно парче свински котлет (въпреки че може да се използва говеждо или пилешко месо) и се сервира с ориз, резени домати, лук, лимон, пържени резени банан или пържени картофи и напитка, наречена лулада.

Други, по-малко традиционни форми включват:

- Milanesa a la suiza – обикновено се приготвя с бут стек, пържена и сервирана с пържени картофи, бял сос, черен пипер, гратинирано сирене и сладка чушка.

- Milanesa rellena – обикновено се приготвя с бут или горна част на стек, а плънката се поставя в центъра, заобиколена от месото. Пълнежът включва моцарела, бекон, маслини, твърдо сварено яйце, настърган морков, индийско орехче, черен пипер, сол и чушки (чили, нелюти чушки) или халапеньо. Този вид миланеса се пече във фурна.

- Milanesa teziuteca – панирано ястие с месо, произхождащо от мексиканския град Тесиутлан (в щата Пуебла). Произходът на традиционното име на ястието е неизвестен. Около 1732 г. жителите на Тесиутлан все още не са били запознати с различни видове говеждо месо; въпреки това е било обичайно земевладелците, които са осигурявали храна на пътешественици, пътуващи до Халапа или Мартинес де ла Торе, да искат тънки пържоли за готвене. Те са използвали възможно най-малкото количество месо (с по-ниско качество) и са добавяли различни съставки, за да направят ястието по-вкусно.

- Milanesa peruana – приготвя се предимно от обезкостено пилешко месо и се сервира с пържени картофи, бял ориз и салата. Много е популярна в крайбрежните градове. Когато пилешкото месо е от гърди, се нарича suprema, докато ако е с говеждо месо, се нарича apanado.

_{Миланеза, приготвена на сандвич (Credit: Horacio Cambeiro, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Лионел Меси и специалитетът миланеза

В интервю за испанското спортно издание Marca легендраният аржентински футболист Меси споделя, че сред любимите му ястия са печено месо, паста и миланеза. Миланезата е специалитет, който е предпочитан от него, винаги му напомня за родната му страна. Освен това ястието е богато на протеини, лесно може да се адаптира според вкуса и е достатъчно засищащо за професионален спорист с такова натоварване, каквото има Меси.

През 2025 г. легендарният аржентински футболист Лионел Меси става равноправен партньор на аржентинската верига ресторанти El Club de la Milanesa, основана през 2007 г., е инвестирала 6 000 000 долара в стремежа си да се утвърди в Европа, като първият европейски ресторант на марката ще отвори врати в Кастелдефелс, близо до Барселона. Компанията си е поставила за цел да достигне поне 5 обекта в Каталуния през първите години от дейността си. Основателите на веригата не изключват бъдеща експанзия и в други страни като Италия, Португалия и Германия.

В сътрудничеството му с El Club de la Milanesa икономическият аспект никога не е бил на преден план, а по-скоро общите ценности, тъй като в тази верига от ресторанти се продава не само неговия любим котлет, а любимия на всички аржентинци. Росарио, родният град на Меси и мястото, където се появява първият франчайз на марката, също е изиграл важна роля за осъществяването на партньорството.

През 2026 г. е добавен и щанд за сандвичи „миланеза“ на стадиона на „Интер“ (Маями), американският отбор, чийто капитан е именно Меси. Компанията планира да открие още един ресторант в град Маями през следващите месеци.

До края на тази година компанията ще пусне линия продукти „миланеза“ за домашна консумация, променяйки леко бизнес посоката си. Продуктът вече е разработен, като е необходимо единствено пускането в експлоатация на новата фабрика.

Аргументът, поскрепящ това решение е, че само една от десет порции от този специалитет, консумирани в Аржентина, се продава в ресторант; останалите се приготвят у дома, на пазар, който в момента няма водеща марка или ясни гаранции за произхода на месото и производствения процес.

Рецепта за миланеза

Съставки и панировка:
450 г говежди стекове с дебелина около 6 мм, нарязани на тънки парчета, приблизително 0,6 см
1 чаша универсално брашно, подправено със сол и черен пипер
2 големи яйца, разбити с малко вода или мляко
2 чаши обикновени или панко галета1 чаша неутрално олио (като растително или рапично) за пържене
Сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:
Начукайте месните котлети с чук за месо, докато станат еднородни и с дебелина около 6 мм. Поставете три плитки купи подред: поставете подправеното брашно в първата, разбитите яйца във втората и галетата в третата.
Оваляйте всяка пържола напълно в брашното, като отърсите излишното.
Потопете набрашнената пържола в разбитите яйца, за да покриете и двете страни.
Притиснете пържолата здраво в галетата, така че цялата повърхност да получи дебела, равномерна коричка.
Загрейте около 1,5 до 2,5 см олио в голям тиган на средно силен огън.
Пържете миланезата за 2 до 3 минути от всяка страна, докато кората става златистокафява и хрупкава.
Прехвърлете сготвения стек върху решетка или чиния, покрита с кухненска хартия, за да се отцеди излишното масло.