Ташкьопрю джамия, наричана също и Джамията на брега на реката, е мюсюлмански молитвен дом, намиращ се в квартал „Мараша“, разположен на кръстовището на булевард „Шести септември“ и улица „Цар Калоян“ в централната част на Пловдив. Сградата е със статут на паметник на културата.

Ташкьопрю джамия е построена е XVI през век, по време на османския период. Днес това е третата джамия в град Пловдив в добро състояние, след Джумая джамия и джамия.

Джамията е изградена, за да отговори на нуждата от място за поклонение на мюсюлманската общност в развиващия се град, където мюсюлманите са били мнозинство, с 80% турско мнозинство. Построена е в западните покрайнини на центъра на града в резултат на миграцията на турци от околните села към центъра на града.

Ташкьопрю джамия функционира правилно до Първата балканска война. След Балканските войни джамията Ташкьопрю запазва своето значение и ефективност до 1928 г., когато Чирпанското земетресение разрушава минарето ѝ. За да се възстанови минарето, част от земята, върху която е построена джамията, е продадена от местните религиозни власти. Джамията и дворното място под нея са продадени от Мюсюлманското настоятелство през 1939 г. с цел да се направи ремонт на минарето. Купувач е Павел Грозлеков, който плаща за имота 32 000 лева и се задължава да събори разрушената сграда и да превози материалите. Заради началото на Първата световна война обаче плановете му се провалят. Така вместо да започне нов строеж на почистеното дворно място, той прави частичен ремонт на съществуващата сграда. В резултат на това, както и на политическата атмосфера в Европа по това време, джамията остава затворена до 1944 г., отбелязвайки края на Втората световна война в Европа.

_{Джамията през 1925 г. (Credit: Archives State Agency, Public domain, via Wikimedia Commons)}

След войната, с обявяването на Народна република България през 1946 г., едно от първите действия на правителството е конфискуването на почти всички мюсюлмански места за поклонение, използвани от турците, които представляват и все още представляват най-голямото местно етническо малцинство в България. Това включва и Ташкьопрю джамия.

След десетилетия под комунистическо управление, с прехода към демокрация, имоти, конфискувани от комунистическата държава, започват да се връщат на първоначалните им собственици през 1989 и 1990 г. По това време религиозните власти в страната, Главният мюфтия на България и Мюфтията на град Пловдив, завеждат първия иск за връщане на джамията като тяхна собственост. Първият иск е отхвърлен от българското правителство и джамията е продадена на инвеститори, които започват да използват сградата като бар и ресторант, което създава допълнително напрежение сред религиозните и етническите малцинства в страната.

През 1948 г. джамията е отчуждена и превърната в склад от държавата. През 1980-те години в сградата се помещава хлебарница, в която се продават също закуски и сладкарски изделия, като входът за нея е бил между двата прозореца (гледащи към бул. „6-ти Септември“).

През 1990-те години сградата е реституирана на наследниците на Грозлеков. Те започват ремонт по проект, утвърден от Националния институт за паметниците на културата, като превръщат джамията в ресторант. Възстановяват фасадата, поставят реплика на оригиналния полилей, правят В и К-инсталации и настилки. Междувременно имотът става собственост на наследницата на Павел Грозлеков – Искра Грозлекова, която живее в Германия. Нейната майка прехвърля и идеална част от него на Димитър Кацаров.

В края на 90-те години на ХХ век пловдивското мюфтийство завежда дело срещу общината, за да си върне собствеността върху имота. Съдът обаче отхвърля иска.

Дълги години сградата на бившата джамия е стопанисвана от италианеца Лино Тонан, който отваря ресторант в нея. Преди 2009 г. той бяга от България. За него е издадена европейска заповед за арест, тъй като през същата година е осъден в България на 4 г. затвор за неплатени над 2 млн. лв. данъци.

_{Джамията през 2026 г. (Снимка: Ив Лазар)}

С влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., мюсюлманската и турската общност започват да работят по-интензивно за връщането на своите религиозни имоти и права. Барът от джамията бива премахнат, но в двора на джамията продължава да работи ресторант, сервиращ алкохол. Джамията все още не е действаща, но натискът за нейното връщане и повторно активиране се увеличава.

През 2013 г. на офиса на Главния мюфтия е предложена опцията да закупи сградата и земята за приблизително 600 000 евро. Турските и религиозните власти обаче приемат цената за неразумно висока, подчертавайки, че джамията и земята ѝ по право са били тяхна собственост като първоначални собственици преди конфискацията. Те също така заявяват, че използването на земята на джамията като ресторант е обида.

В отговор, след първия опит за завеждане на дело и втория опит, при който досиетата „изчезнаха“, български мюфтийства и турски организации се подготвят да заведат най-големия иск за собствеността на джамията и, с евентуална подкрепа от турските власти, планират да се обърнат към Европейския съд по правата на човека за връщане на джамията на законните ѝ собственици, преди градът да бъде домакин на събитието „Европейска столица на културата 2019“.

В началото на 2014 г. отново е заведено дело за собствеността върху джамията. То е прекратено, тъй като веднъж вече съдът се е произнесъл по казуса.

Поради изселване на наследниците на имота извън България по-късно сградата е обявена за продан.

През 2017 г. сградата е продадена на Областното мюфтийство на гр. Пловдив, след време се осъществява частична реставрация на джамията и на 10 март 2024 г., по време на свещения мюсюлмански празник Рамазан, официално отворя врати за молитви.