Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ПОГРЕБАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ СТАВАТ ПО-ЕКОЛОГИЧНИ

14.07.2019

В щатът Вашингтон узакониха нов начин на погребване на хора - под формата на компост, а в Калифорния предприемачите от Силиконовата долина купуват гори, за да ги наторяват с пепел на кремирани.

Бързо замразяване

През 1999 г. шведският биолог Сюзан Вииг-Масак патентова метод за производство на хумус. Органичният материал се охлажда в специална камера с течен азот до температура от около 190 градуса по Целзий. След това се смила в мелница или чрез ултразвук и отново се замразява.

След това материалът се поставя в биоразградим контейнер, например в торфен съд, и се заравя в земята на дълбочина от 25 сантиметра. Бактериите в почвата довършват работата. Препоръчва се наблизо да се засади растение, чиито корени ще достигнат до тора.

Така може да се рециклират всякакви органични вещества: домакински отпадъци, труп на животно или ... човек.

Тази идея възниква вследствие на вълна от скандали свързани с крематориумите в Швеция. Еколозите се притесняват от емисиите на живак в атмосферата, образувани по време на изгарянето на зъбни пломби. Като се има предвид, че седемдесет процента от шведите са кремирани, безпокойството не е лишено от основания.

В книгата "Трупа. Как тялото след смъртта служи на науката", журналистката Мери Роуч оценява замразяването и изсушаването на останките като много обещаващо. Технологията е трябвало да бъде въведена през 2003 г., но нещо се обърква. Фирмата Promessa, основана от Сюзан Вииг-Масак за насърчаване на иновацията е закрита през 2015 г. и никой вече не се интересува от патента.

Със задачата се заемат микробите

Превръщането на мъртвите в компост е предложено през 1998 г. от Тим Еванс, завършил Университета на Тенеси в САЩ. Той експериментира с истински труп и е доволен от резултата. След това се обръща към властите на Хавай и Китай, където има недостиг на гробищна земя. Идеята му не се оценява. Както пише Роуч в книгата си, хората са твърде консервативни за това.

Смятайки, че ситуацията се е променила, през 2014 г. Катрина Спейд стартира проекта Recompose, за да предложи по-екологични погребални услуги. Покойникът се извозва до мемориалния комплекс и се превръща в компост.

Технологията на бързото компостиране (разлагане) е добре позната на фермерите, които по този начин се отървават от мъртвите животни. Учени от Университета на Вашингтон, ръководени от Лин Карпентър-Богс, го модернизират за приложение върху починали хора. Те провеждат експерименти с шест трупа, завещани на университета в полза на науката. Тялото се поставя в капсула от дървесен чипс. Долива се вода и сладък разтвор, загрява се до 55 градуса по Целзий и се вкарва кислород, за да се създадат условия за размножаване на термофилни бактерии. Също така са добавени някои химикали, които свързват тежките метали.

Капсулата се върти, смесвайки съдържанието, микроорганизмите се хранят и размножават, и след месец компостът е готов. Както уверяват авторите на технологията, в резултат на това всичко се асимилира, включително кости и останки от лекарства, като например, антибиотици.

Спейд твърди, че тази технология е много по-екологична от погребението в земята или кремацията: останките се разлагат бързо, без да освобождават вредни вещества в подпочвените води, няма емисии на въглероден диоксид от изкопаеми горива, като в крематориумите.

Идеята получава широка публичност и на 21 май тази година властите във Вашингтон приеха закон, който позволява погребението под формата на компост.

Дърво вместо гроб

Преди три години бизнесмени от Силиконовата долина основават фирма „Better Place Forests”, за да купуват горски площи и да продават правото да се погребва пепелта на кремиран човек под дърво. Срещу отделно заплащане пепелта се смесва с химикали, като се получава обичайния тор.

Първият участък е открит в гората на окръг Мендосино, на Тихоокеанското крайбрежие. Там растат вековни дървета. Предприемачите смятат, че такъв мемориален комплекс е много по-приятен, екологичен и траен от обикновените гробища. В края на краищата, секвоите живеят 700 години.

Има достатъчно аргументи в полза на новите начини за погребение: недостигът на земя за гробища в много страни и големи градове, високата цена на земята, несъвместимостта на крематориите с настоящите екологични стандарти. Независимо от това, погребалните иновации изпитват затруднения дори в Европа - локомотивът на зеленото движение.






 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |