Такова водене може да включва например маневра, неочаквана от противника, или промяна в посоката на топката, правейки сектор не повече от 90 градуса от първоначалния дрибъл, като същевременно се запазва контролът върху топката. Дриблирането се изпълнява с вътрешната или външната страна на стъпалото, или в някои случаи с подметката. Дриблирането може да се изпълнява от стоеж, след високоскоростен дрибъл (във футбола дриблирането е контролиране на топката по права линия, по протежение на движението на тялото на играча, използвайки центъра на вътрешната част на стъпалото) или след финтове (измамни, фалшиви движения).

Тоест, движението с топката след лъжливо, финт или серия от финтове в пространство, отворено за противника, както и след водене или високоскоростно водене на топката, се смята за дрибъл.

Дрибълът въвъ футбола е техника, при която футболист подава топката от единия крак на другия, играейки я еднакво както с вътрешната, така и с външната страна на стъпалото. Дриблирането включва също водене на топката с лъжливи движения (финтове) и дриблиране покрай противниковите играчи. Ако футболистът е усвоил техниката за контролиране на топката с двата крака, финтовете (лъжливи движения) ще се получат от само себе си.

Дриблирането на играч е технически и тактически елемент: по-скоро технически (умение) по изпълнение и тактически по цел. То е част от способността за контролиране на топката.

Целта на дрибъла е преминаване зад гърба на противника, като по този начин бъдат блокирани защитните му функции и се създадат благоприятни възможности за по-нататъшни действия с топката.

Има много техники за дриблиране. Една от тях преминаване покрай противниковия състезател с помощта на лъжливи движения (финтове). Ако играчът с топката има възможност за бързо водене на топката (и следователно да има предимство в началото), той трябва първо да се възползва от нея: след като се приближи до противника, просто да ритне топката напред и, втурвайки се след нея, да остави противника зад гърба си.

Ако противникът вече е заел защитна позиция, може да се направи финт (например стъпка със страничен наклон) и след това незабавно да се извърши втурване с топката в различна позиция, хващайки противника в действие на контра-движение (противникът се движи в обратната посока поради инерция, умишлено или естествено, когато загуби равновесие). Ако противникът не се поддаде на първия финт, трябва да се повтори финта в другата посока и, възползвайки се от момента, в който направи грешка (или загуби равновесие), незабавно да се извърши пробив. Понякога спечелването на такава битка изисква каскада от финтове и лъжливи с цялото тяло, за да се надхитри противника.

Когато противникът блокира играча с топката с лице към вратата си, финт, включващ движение на крака и тялото на едната страна и движение на другата, може да позволи на играча с топката да остави противника зад гърба си.

Но надиграването на противника е само част от противоборството. Работата е свършена само когато играчът, срещу когото се дриблира, изостане и не е в състояние да се върне в битката за топката. Следователно, играчът, който контролира топката, трябва да се движи бързо и по най-краткия път далеч от противника, блокирайки пътя му към топката (контрол на тялото).

Правилата на играта позволяват такова блокиране (при условие че топката е на разстояние за игра от играча, който държи топката).

Дрибълът се използва, когато тактически проблем не може да бъде решен по-лесно и надеждно чрез комбинирана игра. Дриблиращите го използват успешно. Лошо изпълненият дрибъл може да доведе до загуба на владение на топката. Затова е най-добре изпълняващият го да използва такъв приюом по-далеч от вратата си, в центъра на терена или в зоната за стрелба.