Състезателите участват в дисциплините спускане, спринт, слалом и Head 2 Head. Благодарение на рафтинга, бързеите стават по-достъпни за широката публика. Рафтингът (на английски: rafting, от raft – „сал“, „плоскодънен надуваем плавателен съд“) е дал възможност за бързото развитие на спортния, търговския и експедиционния рафтинг по бързи реки. Този екстремен спорт се превръща в атракция и става известен на хората в началото на 90-те години на миналия век.

Първото споменаване на надуваем съд е в патентното ведомство в Шийт, САЩ, през 1846 г., където е посочен като спасителна лодка. Надуваемите лодки започват да се използват в по-голяма степен през Втората световна война за спасяване на въздушни екипажи или като инвазивни лодки за десант на лека пехота.

Лодка, подобна на днешната, използват за първи път американските войници по време на Виетнамската война. Преди петдесетина години спускането по реки с такава лодка става популярно, особено в САЩ и така се развива комерсиалният рафтинг (за спорт и забавление), след това – състезателният.

Рафтингът като развлекателна дейност възниква в САЩ след Втората световна война.

Международната федерация по рафтинг (IRF) е основана през 1997 г. и е със седалище в Южна Африка. Тази търговска рафтинг организация е разработила стандарти за професионални рафтинг водачи. Тези стандарти се основават на съществуващите системи за рафтинг сили и са предназначени да стабилизират рафтинга като безопасна форма на „екстремен спорт“.