Паркът има статут на паметник на парковото изкуство. Известен е и като Цар-Симеонова градина, Градска градина, Градина „Цар Симеон“ или „Изложение”.

Паркът се намира в централната част на град Пловдив, южно от хълма Сахат тепе, на мястото на бивше османско гробище. Той е в непосредствена близост до площад „Централен“, от който към парка водят няколко входа. В югоизточния край на парка се намира Военният клуб.

Цар Симеоновата градина представлява голям обществен парк. Основните дизайнерски елементи на парка, включително голямото езеро, са запазени от основаването му до наши дни. Паркът е бил домакин на музикални концерти, танцови и певчески инициативи. През лятото на езерото са се наемали гребни лодки за посетители, а също така е функционирал и екскурзионен кораб за 16 пътници. През зимата на езерото са се провеждали срещи по хокей на лед. От основаването на парка до езерото се намира популярен бюфет.

След основаването си в края на XIX и началото на XX век, паркът е бил отворен от 6:00 ч. сутринта до полунощ, като 15 минути преди затваряне е биел камбанен звън, за да предупреди посетителите, че трябва скоро да напуснат парка; по-късно ограничението във времето е премахнато и паркът е бил отворен за посетители по всяко време. Първоначално целият парк е бил ограден, но по-късно оградата е премахната.

Паркът съдържа няколко езера, множество фонтани и паметници, главно на български духовни водачи. Сред другите, например, паметникът на Георги Раковски, паметникът на Васил Петлешков, паметникът на Душо Хаджидеков, както и паметникът на Христо Ботев и паметникът на създателя на парка Люсиен Шевалас.

През 1891 г. българското правителство взема решение за провеждане на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив, което трябва да се проведе в продължение на няколко месеца от август до октомври 1892 г., като място за провеждане е паркът.

Градината е създадена от швейцарския парков архитект Люсиен Шевалас, който по това време е ръководител на отдела за озеленяване на град Пловдив и който преди това е бил главен градинар на османския султан Абдул Азис. Шевалас успява да построи парка за 10 месеца, от октомври 1891 г. до юли 1892 г.

_{Парадният вход на Пловдивското изложение през 1892 г. (Credit: Ivan Karastoyanov, Public domain, via Wikimedia Commons)}

На 15 август 1892 г. в присъствието на княз Фердинанд I – покровител на изложението, българските министри, църковният клир, чуждестранни консули, участници и гости се състои тържественото откриване на изложението. Около 2500 войници участват в празничен парад. Балонът на френския въздухоплавател Годар се издига в небето над Пловдив. В изкуственото езеро на изложението е разположен 10-метровия параход „Ангел Кънчев“, който е първият плавателен съд в България задвижван с течно гориво.

След края на изложението българският княз Фердинанд издава указ, с който подарява градината на пловдивчани с две условия: Да носи името на великия български владетел Симеон І и пловдивчани да се грижат за нея.

Паркът получава отлични и положителни отзиви в световните вестници, които отразяват изложението.

През 1909 г. в градината е монтиран бюст на руския император Александър II, който е бил демонтиран по време на Първата световна война.

През 1928 г. езерото е предоставено на дружество „Морски сговор" за развитие на водните и зимни спортове и до 1970-те години в него се движат лодки и водни колела.

След 1944 г. носи името „Парк на свободата“.

_{„Фонтанът на Деметра“ през 2012 г. (Credit: Спасимир, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

В Цар Симеоновота градина се намира „Фонтанът на Деметра“, дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Фонтанът е поставен на входа на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. Направен е по поръчка на австрийския император като сватбен дар за венчавката на княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. Първоначално е бил поставен в София, но княз Фердинанд нарежда да го преместят в новосъздадената Цар Симеонова градина в Пловдив. Скулптурата на Деметра – богинята на плодородието, е единственият останал спомен от предшественика на Пловдивския панаир. С този фонтан Дзоки печели първа награда на конкурс в Белгия. В Пловдив се намира оригиналът на скулптурата, а нейни копия има в Швейцария и САЩ.

През 1905 г. е павирана площта на главния вход на парка, а по-късно, през 1911 г. , е павирана и цялата алея, която е обграждала парка. По-късно до езерото в парка са докарани лодки под наем, което прави парка още по-привлекателен и същевременно тази инициатива бележи началото на гребните спортове в гр. Пловдив. През 1937 г. на езерото се провежда и академично състезание по гребане. През 1958 г. в парка е открита малка зоологическа градина, но тя е затворена след няколко години, през 1963 г., поради инцидент с посетители, при който е убита мечка. През 1974 г. в езерото в парка са инсталирани т. нар. „Пеещи фонтани“.

_{Гледка към парка през нощта с осветеното езеро и „Пеещите фонтани“, 2016 г. (Credit: Jbiznesa, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

През 2013 г. е изготвен план за пълно възстановяване както на парка, така и на езерото, а цялата реконструкция е завършена през 2015 г.

Паркът е обявен за паметник на парковото изкуство през 1992 г. От 1993 г. паркът е и в т.нар. режим за защита на историческите зелени площи в централната градска част.