През 1940 г. чехословашкият (чешки) учен и изобретател Ото Вихтерле разработва производствен процес за получаване на капролактам. Разработката е направена в лабораторията на обувната компания „Батя“ в град Злин. Тук е разработен и технологичен процес за производство на полиамидни влакна, който е доста реалистичен от икономическа гледна точка.

По време на създаването на силона Чехословакия вече е окупирана от нацистка Германия, като от 1939 г. в чешката част е създадена административна единица – Протекторат Бохемия и Моравия, представляваща автономна нацистка територия, а в словашката част е образувана формално независима Словашка република, която е с профашистко правителство и е съюзник на Германия. За да се скрият резултатите от проекта от германците, експериментите са провеждани само върху малко устройство с максимум 30 кг материал.

След 17 ноември 1939 г. университетите в Протектората биват херметически затворени (всички химически апарати останаха вътре), а екзекуциите и депортациите на студентите бяха последвани от арести на университетски преподаватели, особено на тези, които не си намериха веднага работа. В средата на декември 1939 г. лабораториите на „Батя“ предлагат на Ото позиция в изследователските химически работилници на „Батя“. Това е втора покана към него, тъй като Вихтерле първоначално отказва, защото е искал да остане в Техническия университет в Прага, където се дипломира през 1935 г. Съпругата на Вихтерле, Линда, обаче изпитва отвращение към материалистическото общество в Злин, така че Ото се колебае. Но когато в Прага започва нова вълна от арести, той веднага отива в Злин, за да подпише договор. Започва работа на 2 януари 1940 г., а негов ръководител е доцент Станислав Ланда. Вихтерле го помни като отличен химик и велик лидер. Ланда се съгласява, че Ото ще определи темата на изследването изключително сам и ще може да публикува резултатите.

_{Ото Вихтерле (1913 – 1998), един от основателите на макромолекулярната органична химия. Придобива най-голяма известност с откритията и изобретенията си, довели до фундаменталното усъвършенстване и разпространението на меките контактни лещи по целия свят. (Credit: See page for author, CC BY-SA 3.0 CZ, via Wikimedia Commons)}

Въпреки това Вихтерле е искал да се занимава с теми, които също са важни за компанията. Затова той се съсредоточава върху изследването на патентите на американския химик и изобретател Уолъс Кародърс за Найлон 66. Този найлон обаче имал един фундаментален проблем: не можел да се преде във влакна. На Вихтерле му помага значително фактът, че е можел да базира работата си на работата на Воточек с монозахариди, които имали общи характеристики с полиамидните влакна. В един от първите опити той успява да приготви макромолекулен полиамид, чиято стопилка можела да се изтегли на дълги, здрави влакна. Благодарение на този успех на Вихтерле биват назначени допълнителни работници и е създаден отдел за нови материали. В този нов отдел е бил подготвен метод за промишлено производство на това ново вещество – трябвало е да се осигури възможно най-евтиният начин за производство на необходимите суровини, особено капролактам (основното вещество, необходимо за производството на Найлон 6). През юни следващата година вече се предела прежда и дори първите чорапи и дамски чорапогащи били произведени в т.нар. единична операция. Експертите по чорапогащи били убедени, че петите и пръстите трябва да бъдат подсилени с памук и смятали синтетичната прежда за по-малко ценен заместител на коприната. След шест месеца носене обаче памукът от „подсилените“ токчета и пръсти се разпаднал, а самият полиамид останал непокътнат. Въпреки тези успехи, представителите на чешката компания настоявали това изследване да се пази в тайна от германците, но интензивното събиране на технологични данни за тяхното приложение да продължи веднага след войната. Поради това не е могло да се създаде по-голям пилотен завод и по-нататъшните изследвания се провеждали в относително тесни условия.

Първоначално новият материал е трябвало да се нарича виноп (winop) – в чест на тримата сътрудници: Вихтерле (Wichterle), Новотни (Novotný), Прохазка (Procházka) – поради времето на създаването му и сходството му с вече съществуващия найлон е избрано звучащото подобно име – силон (silon).

Индустриалното производство на силон в едноименната компания в град Плана над Лужници започва едва през 1950 г., първоначално само в малки обеми, но скоро заработила линия, произвеждаща десетки хиляди тонове найлон годишно. През 80-те години на миналия век там се произвеждат до 800 тона нишки годишно (няколко пъти по-големи количества полиамидни влакна са произвеждани под името хемлон (chemlon) в Словакия), но в момента полиамидни влакна не се произвеждат в Чехия.

Компанията Silon, базирана в Плана над Лужници, известна с производството на текстилни влакна от полиестер, е специализирана в пълнители от пластмаси и пластмасови смеси на базата на полиетилен и полипропилен от 2022 г.