Тази стрелба е отделен спортен клон, или по-скоро специфичен олимпийски спорт.

Като цяло, днес стрелбата с лък може да да бде класифицирана като спортна дейност, чиято цел е да се стреля по мишена възможно най-точно от различни разстояния и да се отбележат възможно най-много точки чрез попадения.

Стрелбата с лък е възникнала в началото на XVI век пр.н.е. и оттогава лъкът се е превърнал в едно от най-широко използваните оръжия. Използван е във войската, за защита, а също и за лов (Think Quest, nd).

Постепенно лъковете били заменени като оръжия от арбалети и барутни оръжия. Способността да се владее лък ставала все по-рядка, използвана в церемонии и понякога за лов.

Интересно е положението на стрелбата с лък в Япония, където военната ѝ употреба постепенно прераства в точно дефинирано бойно изкуство, наречено Кюдо. Факт е, че в средновековна Япония лъкът е бил оръжие на самураите. Стрелбата с лък не остава само бойно изкуство, но преминава и в религиозни церемонии. Тя има значително място в дзен философията, където стрелбата с лък е един от пътищата към знанието и ключът към „диамантеното същество“.

_{Тренировка по стрелба с лък, детайл от средновековен ръкопис, 1325 г. (Credit: Luttrell Psalter (détail), Public domain, via Wikimedia Commons)}

Стрелбата с лък като спорт

Като спорт, стрелбата с лък сега е състезание между стрелци, които стрелят по кръгла мишена на различни разстояния. Днешните лъкове и стрели обаче са много различни от тези от Средновековието. Така нареченият рекурсивен лък се използва в Олимпийските игри, защото краищата му са огънати напред, могат да се сгъват и са изработени от дърво и ламинат. Тези лъкове могат да бъдат оборудвани и с различни аксесоари, като мерници или стабилизатори.

В днешно време стрелбата с лък, както много други спортове, използва най-новите материали като карбон, дуралуминий и др. Пример за това са дръжките на лъка, чиято конструкция се е променила от дървена на математически конструирана от сплав.

Стрелба с лък на Олимпийските игри

Стрелбата с лък се появява за първи път на Олимпийските игри през 1900 г., но е премахната няколко години по-късно поради непоследователни правила. Тя се появява отново сред дисциплините едва през 1972 г. Стрелбата с лък, подобно на шейните, кърлинга, таекуон-до и други дисциплини, е нетипичен спорт в съвременните Олимпийски игри. На Олимпийските игри стрелбата се извършва на разстояния от 30 до 90 метра.

_{Мишена за спортна стрелба с лък (Credit: Casito, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Правила

Стреля се както на открито, така и на закрито. Всяка мишена има 10 кръга с различна точкова стойност, като централният е на стойност 10 точки, а външният – 1 точка. При уцелване на 2 зони, винаги се брои този с по-голям брой точки. Ако състезателят успее да уцели стрела, се брои точковата стойност на уцелената стрела. Ако стрелата не уцели целта, състезателят получава 0 точки. За да се елиминира възможността за равенство, в средния кръг има друг кръг, наречен X10. Броят на точките все още е 10, но в случай на равенство, играчът с най-много стрели в кръга x10 печели.