News

В търсенето на живот извън Земята учените отдавна са изправени пред един основен проблем: наличието на органични молекули не означава непременно, че те са резултат от живи същества. Много от тези вещества могат да се образуват и по естествен химичен път.

Изследователи от института „Вайцман“ са предложили интересен подход. Вместо да търсят конкретни молекули, те разглеждат цялата картина – колко различни видове молекули има в дадена проба и в какви количества се срещат.

Методът може надеждно да разкрива, дали органичните молекули са създадени от живи организми или не, дори когато пробите са били променени от радиация, високи температури или други сурови космически условия.

Идеята е проста: живите организми произвеждат веществата, които са им необходими за съществуване. Затова те оставят характерен „химичен подпис“, различен от този на неживите процеси.

За да проверят метода си, учените анализирали повече от 100 проби – от древни земни скали и динозавърски яйца до материал от астероидите Рюгу и Бенну.

Резултатите показали интересна закономерност. При аминокиселините – градивните елементи на белтъците – пробите с биологичен произход съдържат голямо разнообразие от различни видове. В неживите проби обаче обикновено преобладават само няколко прости аминокиселини, например глицинът.

При мастните киселини картината е обратна. Живите организми използват ограничен набор от мастни киселини за изграждането на клетъчните си мембрани, затова разнообразието е по-малко. В пробите с нежив произход различните видове мастни киселини са разпределени много по-равномерно и без ясно предпочитание към определени структури.

На пръв поглед идеята звучи като научна фантастика – да насочиш лазер към извънземен лед и да търсиш признаци на живот по спектъра на светлината, която излъчват молекулите. Но методът вече е проверен експериментално. Едно от най-големите му предимства е, че работи дори с проби, които са били променяни в продължение на милиони години от топлина, радиация, екстремен студ или други неблагоприятни условия.

Подходът не е ограничен само до ледените луни на гигантските планети. Той може да се използва и за изследване на метеорити, астероиден материал и древни марсиански скали, което значително разширява възможностите за откриване на следи от живот извън Земята.