News

Старопланинската иглика (Primula frondosa) е краткотрайно, тревисто, многогодишно растение. Обитава сенчести места в малък район от Национален парк „Централен Балкан”, където вирее на височина от 800 до 2200 м. Находищата на вида са в границите на парка и природните резервати „Соколна“, „Джендема“, „Стара река“и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Старопланинската иглика е с тънки нишковидни корени. Стъблото е високо 4–27 cm, изправено, в основата и средата голо, в горната част е късожлезистовлакнесто.

расте до 27 см височина и 10 см ширина, има розетка от листа, обграждаща централното стъбло. Листата са лопатовидни до обратнояйцевидни, събрани в приосновна розетка, жлезистовлакнести, покрити с брашнен налеп, сивосинкави. През пролетта растението образува рехави сенници от розови цветове с ясно изразено жълто око. Цветовете са 1–20 на брой, розови до светлорозови, тръбести с дисковидна коронка и тясносърцевидни венечни дялове. Плодът разпуклива едногнездна кутийка. Размножава се със семена и вегетативно.

Старопланинската иглика обитава влажни затревени места край потоци, силно овлажнени скалисти улеи, на варовити, рядко силикатни терени. Поради привързаността си към строго специфичен хабитат образува фрагментирани популации. Среща се в две пространствено изолирани зони в Средна Стара планина – на 800 m н. в. в долната част на Кору дере над с. Габарево и на 2000–2200 m н. в. в други части на планината. Популациите са с добра численост и плътност, но някои от тях попадат в условията на водна недостатъчност.

_{Старопланинска иглика (Primula frondosa) (Credit: Ghislain118 http://www.fleurs-des-montagnes.net, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Старопланинската иглика е защитена от Закона за биологичното разнообразие и е ендемит за България. Растението изчезва като вид, пропорционално на развиващия се планински туризъм, вследствие на преминаване на туристи през находищата. Друг отрицателен фактор, водещ до влошаване на качеството на местообитанието му, е засушаването и затоплянето на климата.

Старопланинската иглика не се използва с медицинска цел, а само с декоративна.

В култивацията си в Обединеното кралство, P. frondosa е удостоена с наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество. Расте добре в кисели почви, при условия, подобни на тези в хладния си планински дом.