Неговият успех вдъхновява широкото използване на чугун като конструкционен материал и днес мостът се чества като символ на Индустриалната революция.

„Айрън бридж“ пресича река Севърн, близо до град Айрънбридж, южно от село Коулбрукдейл, графство Шропшир, Англия. Затова първоначално е бил наричан (и понякога все още се нарича) „Коулбрукдейл бридж“. Дефилето, първоначално известно като дефилето Севърн, е преименувано на дефилето Айрънбридж. Дефилето Айрънбридж, заедно с моста и индустриалните селища на Айрънбридж, е обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 1986 г. През 2024 г. броят на посетителите е бил приблизително 36 000.

„Айрън бридж“ се състои от арка с размах от 30,62 м и височина 12,8 м. Всяка от петте му греди, разположени на разстояние 1,49 м от център до център, е оформена от три концентрични арки, свързани с радиални подпори и болтове. Най-вътрешната арка се състои само от две секции, съединени в короната. Чугунени пръстени, които са били използвани като основни носещи елементи в по-късните мостове, са разположени в напречните греди. Арките се опират на 40 см дебели чугунени плочи, поддържани от зидария, която също така побира вертикални колони, свързани с напречни греди. Двете външни арки преминават през тези колони и арки, които също са укрепени от тях. Пътното платно, опиращо се на тези колони и арки, се е състояло от чугунени плочи, покрити със слой глина и въглищна шлака.

Мостът се състои основно от 482 отлети части; ако се включат облицовката и парапетите, общо има 1736 отлети части.

_{„Айрън бридж“ в картина на Уилям Уилямс (1790 г.) (Credit: William Williams, Public domain, via Wikimedia Commons)}

До построяването на моста, фериботите са били единственият начин за прекосяване на дефилето Севърн, но желязната индустрия се разраства бързо през XVIII век, което прави необходим по-надежден и по-бърз маршрут. Идеята за железен мост вероятно е замислена от 1773 г. нататък. Смята се, че идеята произхожда от местния производител на желязо Джон Уилкинсън в сътрудничество с архитекта Томас Фарнол Причард. През 1775 г. Причард създава няколко проекта за моста. Ейбрахам Дарби III е отговорен за окончателния проект и строителство, но може би е допринесъл и за първоначалната идея. Строителството отнема само три месеца и е завършено през лятото на 1779 г. Според други източници строителството е започнало още през 1777 г., което може да се отнася и до началото на производството на чугунените компоненти.

Тъй като не е имало предишен опит в строителството на мостове с желязо, са използвани методи от дърводелството. Точните подробности за строителството през 1779 г. не са записани. Първата от двете мостови арки е преминала през река Севърн на 2 юли 1779 г. След това е трябвало да бъдат построени подходните пътища. Мостът е открит на Нова година 1781 г.

_{„Айрън бридж“, въздушна снимка от 2008 г. (Credit: Alice Humphreys - transatracurium, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Само няколко години след завършването му, в желязото се появяват пукнатини поради движения във фундамента и през 1802 г. каменната южна арка се налага да бъде заменена с временна дървена конструкция, която окончателно е заменена с желязна арка през 1820 г.

Основната работа по основата е извършена през 1972 г., след като движението по моста вече е било преустановено през 1934 г. и пешеходците са трябвало да плащат такса до 1950 г. От 1950 г. мостът е собственост на окръжния съвет на Шропшир.

През ноември 2017 г. фондация „Херман Риймтсма“ в Хамбург предостави един милион евро за спасяването на Железния мост в Шропшир. Между 2017 и 2019 г. се проведе основна реставрация, по време на която мостът получи и сегашния си червеникаво-кафяв цвят, който първоначално е имал.

Музеи

Днес долината Севърн е дом на редица музеи, посветени на ранната индустриална епоха. Те включват железарски завод от XVIII век, музея на открито Блист Хил с експонати от викторианската епоха, „Музеят на порцелана“ (Coalport China Museum) в село Коулпорт, „Роузхил Хаус” (музей, представящ ежедневието от XVIII век) и работилница за производство на тухли. Железният мост „Айрън бридж“ през Севърн и мрежата от музеи са ключови обекти по Европейския маршрут на индустриалното наследство (ERIH).

_{Железният мост във Вьорлиц през 2012 г. (Credit: M_H.DE, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

Реплика

В парка „Вьорлиц“ близо до немския град Десау, който също е обект на световното културно наследство, през 1791 г. е построено по-малко копие. Това го прави най-старият чугунен мост на европейския континент.

Съседни мостове

На около три километра нагоре по течението се е намирал мостът „Билдуас бридж“ в Телфорд от 1796 до 1905 г. По средата между тях се намира историческият мост „Алберт Едуард бридж“, бивш чугунен железопътен мост, открит през 1863 г., а на три километра надолу по течението е мостът Коулпорт от 1818 г.