News

Такъв тип чаши са произвеждани от стъкларската фабрика „Рудолфова хут“ (на чешки: Rudolfova huť – Рудолфова топилня) в град Дуби, днес част от Устецкия край на Чешката република, от 1914 до 1996 г. под марката Durit. Маркови дуритки са произвеждани от до 1940 г., а немаркови държавни – до 1996 г.

Чаши, включително и такива за горчица (наричани hořčičák – бурканче за горчица), купи за салата, чашки за кафе с чинийки, стъклени подложки и други стъклени изделия са произвеждани под марката Durit. Съществуват и различни цветови вариации на продуктите.

Споменатото стъкло може да издържи на по-високи температури, така че може да се използва например като чаша за кафе. Основното му предимство е високата му здравина, която се дължи на метода на производство. Това е предварително напрегнато стъкло. За разлика от обикновените стъкла, които се произвеждат чрез издухване или пресоване на парче стъкло и след това бавно охлаждане, за да се предотврати напукване, предварително напрегнатото стъкло се охлажда бързо след топене и пресоване (закаляване на стъклото). В „Рудолфова хут“ за охлаждане се е използвало масло (не вода). Прилагателното „нечупливо“ е подходящо за това стъкло само до известна степен. Счупването може да се случи чрез натиск, удар по горния ръб или падане върху каменен под. Парчетата се разбиват на хиляди парчета; те не са с остри ръбове.

Обикновените стъклени съдове трябва да се охлаждат леко, за да се предотврати напукване. През XIX век обаче е изобретено закалено стъкло. Бързото охлаждане на нагрятата стъклена маса придава на стъклото изключителна здравина и това е принципът, на който се е основавал производството на дуритки.

Първоначално стъкларите охлаждали стъклото с вода, по-късно с въздух. В град Теплице те измислили собствена идея, като станали единствените в света, които охлаждали все още горещи пресовани изделия в масло. Използването на масло придавало на стъклата още по-голяма здравина, отколкото на въздух, но след това те трябвало да се мият с препарат. Стъкларската фабрика „Рудолфова хут“ е била единствената в света, която е използвала масло.

Началото на стъкларската фабрика датира от 1884 г., когато сградата е построена като валцова фабрика за ламарина. През 1905 г., след като фабриката прекратява производството си, изоставените помещения са закупени от виенската компания „Йозеф Инвалд“ (Josef Inwald) и сградата е преустроена в стъкларска фабрика. Произвеждало се е предимно духано „стъкло за пиене“, често изрязано и боядисано.

На 1 септември 1907 г. компанията „Инвалд“ е преобразувана в акционерно дружество.

Стъкларската фабрика регистрира марката Durit през юли 1914 г. Търговската марка вероятно е създадена според музикалната терминология, обозначаваща мажорните гами с думата Dur, от латинската durum – твърд.

_{Дуритка с кафе (Credit: cyclonebill, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)}

Във фабриката се е произвеждало пресовано стъкло – от ексклузивни сервизи за хранене до автомобилни рефлектори. Марката обаче се разширява предимно чрез производството на буркани за консервиране, което е наложено от войната и свързаните с нея проблеми със снабдяването на населението.

След създаването на Чехословашката република през 1918 г. „Рудолфова хут“ претърпява значителна модернизация и се превръща в най-големия завод на акционерното дружество.

В миналото стъкларската фабрика е предлагала широка гама от продукти с марката Durit. От купи за салата, през чаши за кафе с чинийки, до стъклени подноси. Дуритките са включвали например пресовани чаши за бира, оребрена чаша на кръгла основа за пиене на абсент и пресована оребрена „култова“ чаша, изработена от прозрачно металургично стъкло, произвеждана в два размера: лята чаша с вместимост 0,1 литра и стандартна чаша от 0,2 литра, винаги с релефна или гравирана марка на дъното. Цветовата гама също е била разнообразна; произвеждали се прозрачни, зелени, сини дуритки, ексклузивната линия е била Durit Opal, изработена от бяло стъкло. Компанията е изнасяла продукцията си в цял свят.

_{Общ изглед на фабриката “Рудолфова хут“ през 2017 г. (Credit: Gazy11, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Началото на Втората световна война изтласква производството на дуритки на заден план. Вместо такива чаши са се пресовали стъклени мини, които не могат да бъдат открити от металотърсач. Но ръководството на компанията не е искало да спре линията и е мислило как да направи дуритките стратегически продукт на военната индустрия. Тогавашният директор Хайден решава, че компанията би могла да снабдява Вермахта с издръжливи стъкла за офицерските столови и столовите на пилотите на Луфтвафе. По това време Чехословакия е окупирана от Нацистка Германия и на чешката територия на страната е създадено държавно образувание, подвластно на Третия Райх – Протекторат Бохемвия и Моравия.

Хайден отишъл да демонстрира нечупливостта на дуритките пред Генералния щаб в немския град Цосен. Ден преди това хвърлили избрани проби по стълбите в стъкларската фабрика, тествайки ги, за да се уверят, че няма да се повредят. Когато директорът на фабриката хвърлил първото стъкло на земята в Генералния щаб, то се счупило, както и второто и третото. Казват, че въпросният офицер го ескортирал през вратата с думите, че отделът за оръжия за близък бой е на друг етаж.

Тази проба е показала друго, вече не толкова хвалено свойство на закаленото стъкло. Бързото охлаждане създава значително напрежение вътре в стъклото. След това е достатъчна и малка повреда и стъклото буквално експлодира на стотици миниатюрни парченца. Почти всеки дългогодишен потребител на такава чаша е преживявал това неприятно явление поне веднъж. Двадесет процента от чашите са експлодирали по време на производството, веднага щом стъкларят ги потапял в масло.

Когато три дуритки, доставени до салонния влак на президента на Чехословашката република Едвард Бенеш, експлодират едновременно през 1946 г., стъкларският завод Inwald в Дуби е разследван по подозрение за опит за покушение.

_{Чешка (Чехословашка) дуритка (Credit: Of the photo: VANOCE2022, CC0, via Wikimedia Commons)}

Износените чаши с ожулвания са по-податливи на експлозия. Така че, когато в Генералния щаб хвърлили на земята дуритка, която преди това са хвърлили по стълбите, е имало по-голям риск тя да не издържи. Същото може би е било валидно и в салонния вагон, където чашите вероятно са се удряли една в друга при разклащане по време на пътуването.

Компанията бързо намира загубени през войната клиенти у дома и в чужбина. Първият англоезичен каталог на национализираната стъкларска фабрика Inwald от 1947 г. представя комплект сервизи Durit сред богатата ѝ продуктова гама. Дори тогава каталогът включва типичната чаша дуритка, която в търговската мрежа е била наричана Květa (Цвете), защото наподобява разцъфнало цвете. Авторът на този легендарен дизайн най-вероятно е Рудолф Шрьотер, придворен художник на семейство Инвалд преди войната.

След комунистическият преврат през 1948 г. компанията постепенно губи чуждестранни пазари на Запад. Производствената програма на Durit започва да страда от намаляване на разнообразието от продукти, от които в крайна сметка остават само чашите. Бели са изработвани от стъкло с по-лошо качество. Спадът в дейността датира от 60-те години на миналия век, когато Рудолфовата фабрика произвежда стотици хиляди дуритки за училищни и фабрични столове, но компанията не инвестира в механизиране на производството.

Старите буркани за консервиране със стъклен капак тип „перо“ са най-масово произвежданият следвоенен продукт на Рудолфовата стъкларска фабрика. През 1948 г. към тях са добавени половинлитрови бутилки за бира с дръжка и са произведени вероятно милиони от тях.

През 1958 г. Рудолфовата фабрика става част от голямата Компания за опаковки и пресовано стъкло OBAS.

Производството на фабриката постепенно нараства, най-значително благодарение на въвеждането на автоматични машини за производство на бутилки (прототип на серията AL през 1961 г.). Тук е построена и първата изцяло електрическа пещ (1965 г.).

До 1986 г. халбите, използвани от практически всички кръчми в Чехословакия са се произвеждали във фабриката в Дуби. След това компанията премества производството си в град Росице. Националното предприятие скоро се отървава от името, напомнящо за „експлоататора“ Инвалд, но запазва оригиналната емблема по бизнес причини.

На 1 януари 1991 г. е създадено акционерното дружество SKLO UNION Teplice като финансов холдинг, а акционерното дружество OBAL UNION Teplice - като негово дъщерно дружество. През същата година е подписан договор между OBAL UNION, SKLO UNION и италианската AVIR Finanziaria S.p.A. за създаване на единна компания AVIR UNION.

През 1993 г., когато Чехословакия вече е разделена на две държави – Чешка и Словашка републики, заводите в градовете Усти над Лабем и Нови Седло също стават част от компанията AVIR UNION, a.s. Заводът в Усти над Лабем е затворен през януари 1997 г.

В края на 1996 г. компанията OWENS – Illinois USA придобива контролен пакет акции в компанията AVIR S.p.A., която по този начин става член на групата OWENS ILLINOIS, USA – най-големият производител на амбалажно стъкло в света.

През 2006 г. компанията е преименувана на O-I Manufacturing Czech Republic, a.s. Dubí. Оригиналното име Rudolfova huť все още се използва.

През 2017 г. стъкларската фабрика „Рудолфова хут“ претърпява пълна реконструкция на стойност приблизително 700 милиона чешки крони. Основният ремонт на пещта и новите технологии ѝ позволяват да топи до 240 тона прозрачно стъкло на ден. Това са продукти за хранително-вкусовата промишленост, като чаши и бутилки. Към ноември 2017 г. фабриката наема над 140 служители.

През януари 2019 г. производствената компания O-I Manufacturing, a.s. се слива вътрешно с отдела за покупки на O-I Sales and Distribution Czech Republic. Като цяло, тя създава ново име, O-I Czech republic, a.s., с настоящото си седалище в Дуби.