Ловният замък с овален план е разположен на базалтов хълм, извисяващ се над град Соботка. Над първия покрив има по-малка овална кула, завършваща с остър коничен покрив, върху който са поставени четири комина, които завършват с полумесец. В горната част на долния етаж има дървена пътека, разположена върху каменни конзоли. В замъка има 27 стаи, в средата на зданието е разположена елипсовидна шестнадесетметрова банкетна зала с отлична акустика, където често се провеждат концерти.

Може да се използва т.нар. "дупка за мишка" за изкачване до кулата, откъдето се открива хубава гледка към града.

Около замъка има парк за елени, който по-късно се превръща във фазанария.



Замъкът е построен в 1666 – 1668 г. като лятна и ловна резиденция на аристократа Ян Хумпрехт Чернин от Чуденице. Сградата е построена в ранен бароков стил с елементи от късния ренесанс и маниеризма. През 1678 г. мълния удря замъка няколко пъти, който изгоря. В рамките на две години замъкът е ремонтиран, издигнат е още един етаж и може да се каже, че от 1680 г. до днес съществувала почти в същия вид.

Овалната форма на замъка, интересното осветление на горната зала, фенерът и необичайното украшение на върха на покрива - полумесецът - го правят уникален паметник, който не може да бъде сбъркан с никой друг.

След три поколения семейство Чернин, Хумпрехт и цялото имение Костек са прехвърлени в собствеността на рода Нетолицки от Айзенберк през 1738 г. Те смятат да осъществят радикална реконструкция на замъка за представителна резиденция, но като целогодишна обитаема сграда. Но тази реконструкция, вероятно и поради военни причини, не се е случва.

Въпреки това, през 1829 г. покривът на замъка е ремонтиран, на върха му, вместо оригиналния ръждясал кръст, е поставен златен полумесец, но атмосферата на ловната хижа, конюшните и другите сгради се променя. Кованите перила от наблюдателната площадка са монетизирани, стените на парка заочват да се рушат и впоследствие служат за строителен материал. Строителството на железопътната линия Млада Болеслав – Стара Пака разделя бившето ловно имение на две. Постепено замъкът запад, макар, че все още предизвиква интерес.

Разрушената сграда на замъка с цялата околност е придобита през 1926 г. от град Соботка, в рамките на първата поземлена реформа, имотът е дематериализиран в началото на 30-те години. Започнат е ремонт и са създадени първите интериорни инсталации през 1937 г. - четири стаи, посветени на семейството на Ян Чернин, обновено е най-интересното помещение в замъка - така наречената акустична банкетна зала, намираща се на първия етаж на замъка.



По време на Втората световна война германците го смятат за възможен въздушен наблюдателен пункт.

През 1982-1992 г. замъкът Хумпрехт е управляван от Регионалния център за опазване и опазване на държавата в Пардубице. През 1992 г., след редица реконструкции замъкът отново става собственост на град Соботка. От 1994 г. са подновени ремонтните дейности в замъка и в сътрудничество с териториалните поделения на Националния институт за наследство са приложени нови интериорни инсталации в замъка, които показват използването на замъка по време на на най-славния му период - през 17 и 18 век. През 2008 г. замъкът е обявен за национален паметник на културата.

Легендата за строителството на замъка

Основателят на замъка, бароновият кавалер Ян Хумпрехт Чернин от Чуденице, се оженил за италианската маркиза, Диана Иполити да Газолдо, смятана за най-красивата жена в Централна Европа от онова време. Казват, че замъкът е бил построен за нея, като малък празничен подарък и затова съграждането му трае по-малко от година. Но истината само частично се доближава до легендата. Всъщност, грубата конструкция на замъка е завършена в рамките на две години, но Диана вероятно не е видяла замъка си на празника. Всъщност, по време на строителството на замъка двойката се разделя и Диана прекарва остатъка от живота си в Италия. Забележителен е фактът, че Ян Хумпрехт и Диана разменят писма след раздялата и обсъждат възпитанието на двамата си сина. В кореспонденция със синовете си Диана е смятала да разкрие, че съжалява за връзката си с Хумпрехт. Вярна е и историята на реакцията на Ян Хумпрехт на съобщението на губернатора Блатенски за пожара в замъка през юни 1678 г. (на 30 юни 1678 г. гръмотевична буря поразява многократно замъка и покритият керемиден покрив изгаря, а горният етаж на замъка е повреден). Ян Хумпрехт отговаря, че "... за предпочитане е, че стоките му са се нуждаели от него, отколкото стоките на любимите му служители, които ще пострадат от това положение повече, отколкото той ...”

Легендите за турския полумесец

Няколко легенди са свързани с турския полумесец, поставен на върха на замъка. Това необичайно украшение декорира замъка Хумпрехт благодарение на декана на град Соботка Франтишек Детешник. В стари документи той открива информация за дипломатическите пътувания на Херман Чернин в Турция и убеждава тогавашния собственик на имението граф Нетолицки да постави турски полумесец на върха на замъка в памет на дипломатическите успехи на Херман Чернин, вместо двукракия железен кръст. Херман Чернин се отправя към Константинопол през 1614-1615 и 1644-1645 г. и успява да договори прекратяване на огъня, постигайки благоприятен изход за Хабсбургската монархия, изтощена от Тридесетгодишната война.Турският полумесец на върха на замъка предизвиква слухове, че основателят на замъка е затворен в Турция, защото османците искат да го убедят да им служи. Вероятно затворът е бил толкова приятен, че затворникът е искал да си спомня за него, построявайки замък над Соботка. Друга легенда за полумесеца казва, че собственикът на замъка си е довел красива жена-мохамеданка, като с полумесеца е искал да отдаде символична почит и да й напомня за родната й страна.

Легендата за овчарчето и дворянката

Най-известната легенда е грациозно вмъкната в песента „Знам един прекрасен замък около Ичин”. Историята за нещастната любов на благородното момиче и момчето-овчар впечатлява слушателите в продължение на два века и вдъхновява много художници.


Знам един прекрасен замък

Знам един прекрасен замък
близо до Ичин,
където овчар живееше под замъка
и имаше красив син.
И в замъка имаше девица,
тя обичаше пастира
и пишеше му тайни писма,
пълни с благодат.

Ела, овчарю, рано сутрин,
преди зазоряване.
Ще отидем заедно в горичката,
там ще се целунем.
В зелената горичка
има всички видове птички,
обичам да ходя там,
защото те харесвам.

Аз съм овчар, добро момче,
произход имам най-обикновен,
трябва да отида с девицата в горичката,
не знам как да отида там.
В зелената горичка
има всички видове птички,
овчарска тояга,
къшей хляб, вода и сол.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |