Първата Чехословашка република (1918 – 1938) се ражда върху руините на стария свят, който експлодира по време на Първата световна война. Светът е трябвало да бъде възстановен и преосмислен, по-добър, а това включвало и архитектурата. Не само нови строителни техники и материали, но и пионерски движения като Баухаус, пуризъм и кубизъм излизат на сцената. В младата държава нуждата от новост е била още по-силна, според мотото „нова архитектура в нова република“. Чехословакия е копняла да изрази своята индивидуалност чрез уникален стил. И тя успява да създаде такъв – това е рондокубизмът. За описанието на му се използват и други термини като дъгообразен кубизъм, дъгообразният декоративизъм, стил Легиобанка, национален стил, национален декоративизъм или трети кубистичен стил.

Рондокубизмът за кратко се превръща в национален стил, но е заменен от функционализъм още в средата на 20-те години на миналия век. Вдъхновители на това движение са чешките архитекти Йозеф Гочар и Павел Янак, представители на ранния кубизъм. В началото рондокубизмът е бил напълно пренебрегнат от историците на изкуството. Първите – негативни – реакции идват от историци на изкуството функционалисти, които презират тази посока, подобно на кубизма. Известна рехабилитация се извършва от 50-те години на XX век. През 90-те години на миналия век e имало опит да се постави този специфичен чешки стил в eвропейския контекст на стила артдеко.

_{Първата рондокубистична сграда – сградата на Легиобанка в Прага (Credit: No machine-readable author provided. Slimejs assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons)}

Рондокубизмът се характеризира с въвеждането на кръгли форми като полукръгове, кръгове и овали, които са имали за цел да предизвикат ехо от националните славянски традиции. Този стил е бил предпочитан в Прага, но е бил използван и в индустриалната архитектура в околността. В чешката част на Чехословакия рондокубистични сгради са построени и на други места, освен в столицата – например в градовете Пардубице, Храдец Кралове, Колин, Дечин, Ичин, Тршебич. В словашката част на страната рондокубистичните сгради започват да се появяват от 1921 г. Повечето от тях са построени от чешки архитекти, особено в Братислава. Такива сгради се срещат и в градове като Кошице, Тренчин, Търнава и др., а също и в Подкарпатска Рус, главно в Ужгород (днес част от Украйна). Те са били предимно жилищни сгради, но също така вили и по-малки къщи, както и различни обществени сгради.

Първата сграда на т. нар. рондокубизъм е сградата на бившата банка на Чехословашките легиони, т. нар. Легиобанка, намираща се в Прага – в район „Нове Место“. Автор на проекта е Йозеф Гочар, а сградата е строена от 1921 до 1923 г. Рондокубизмът е представен и от сградата на крематориума в Пардубице, построена от 1921 до 1923 г., по проект на Павел Янак, двореца „Адрия“ в Прага, строен от 1922 до 1925 г., сградата на заводите „Шкода“ в Прага, строена от 1923 до 1926 г. или бившата сграда на застрахователната компания Riunione Adriatica di Sicurtà в Прага, строена от 1921 до 1923 г. – всички проектирани от Павел Янак. Други представители на това течение са Йозеф Хохол, Бедржих Фойерщайн, Властислав Хофман, Отакар Новотни и др.

_{Къща тип „близнак“ на улица „Божена Немцова“ в Братислава, построена през 1923 г. по проект на чешките архитекти Алоис Балан и Иржи Гросман (Credit: PosoniumAster, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Този архитектурен стил е бил представен и в Югославия, най-вече поради вноса на чешки архитекти, работещи в страната, или чрез възприемането им от местни архитекти. Макар и използван много рядко в страната, рондокубизмът може да се открие в няколко сгради, например в днешния сръбски метрополис – Белград. Този архитектурен стил е бил много чужд на сръбската, хърватската и словенската архитектурна общност. Дори след Първата световна война тук все още са оцелели предвоенни вдъхновения, главно под формата на историзиращи стилове и широко разпространен академизъм. Сградите, построени по това време (напр. Дворецът на САНУ на улица „Кнез Михайлова“ в центъра на Белград), се отнасят до архитектурата от края на XIX век. Интересът към рондокубизма в средата на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци е иницииран предимно от гледна точка на търсенето на нови декоративни стилове. Зараждащата се югославска архитектура е търсила своята собствена идентичност и често се е обръщала към фолклорни мотиви. Влиянието на рондокубизма по този начин се преплита с влиянието на няколко други европейски архитектурни школи и например в Сърбия с вътрешния сръбско-византийски стил. То не е прилагано чисто към която и да е сграда, но може да се проследи например до сградата на днешния Пощенски музей в Белград, която преди това е била сграда на Министерството на пощите и е проектирана от архитекта Момир Корунович. Белград, като столица на тогавашната многонационална монархия, е място, където през 20-те и 30-те години на XX век е имало много активна строителна дейност и са използвани голям брой стилове. Освен това там е имало голяма чешка общност (включително в областта на строителството и архитектурата, представена от Ян Дубови или Матей Блеха). Влиянието му може да се проследи и във фабриката Janezova strojírna в Любляна, или по-скоро в строителния проект от април 1922 г.

_{Гарафа в стил чешки артдеко (Credit: Adam von Weisberg, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Характеристики

Рондокубизмът е архитектурен стил, характеризиращ се с пластичност и цвят, в който преобладават червеното и бялото. Той използва принципа на планарен кръг, пръстен и пространствена сфера, полукълбо, кръгов сектор и цилиндър като изразно средство и се опитва да подчертае пластичността. Архитектурният израз на една сграда се определя от фасадата. Структурата се разглежда като средство за изграждане на рационална композиция на основния план, но не и за създаване на архитектура. Сградите най-вече създават впечатление за тежест и тежест.

Архитектурното движение, наречено рондокубизъм, набляга на архитектурата, която изпълнява предимно духовно съдържание, без да забравя социалните задачи. За разлика от предвоенния кубизъм, то признава нова отговорност за мисията на архитектурата, нова национална и социална функция и нови концептуални предположения.

Рондокубизмът принадлежи към група движения, които водят началото си от архитектурния кубизъм. Името улавя същността на движението и историческата реалност. Въпреки че рондокубизмът не е представен със специална теория, съвременните източници все пак предоставят информация за идеите, съпътстващи стремежа за нов израз, и за причините за промяната във формалните композиции. Необходимо е било да се промени езикът на формата, като носител на духовното съдържание на епохата, в която започва да функционира чехословашката държава. Играта на кристалните форми, която интерпретира стремежа за намиране на чист израз, е заменена от абстрактна, но смислово по-разбираема система от форми. Принципът на съзиданието, който е трябвало да произведе динамичен ефект, е заменен от композиция от пластични елементи.