News

Обикновено едната част от къщата е разположена на сушата, докато другата част е издигната на кокили във водата, осигурявайки лесен достъп до лодки. Такива къщи са често срещани по крайбрежията на Западна и Северна Норвегия, особено на Лофотенските острови и северно от област Финмарк. През XXI век използването на рорбу от рибарите е намаляла и сега такива жилища се отдават под наем предимно на туристи.

„Рорбу“ (норв. Rorbu – „рибарска колиба”) е севернонорвежки термин за сезонна къща за посещаващи рибари; произлиза от думите ror, което означава „риболов, гребане“, и bu, което означава „колиба, кабина“. Подобно явление съществува в рибарските селища в област (фюлке) Мьоре ог Ромсдал, но сезонните къщи там се наричат fiskarstove. В област Хордаланд също има рорбу и за тях се използва терминът fjæremannshus. Във вътрешността на страната, при някои езера, като например Фемун, се използва терминът fiskebuer.

_{Интериор на старо рорбу (Credit: Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Терминът „рорбу“ сега е добре познат по цялото крайбрежие на Норвегия, далеч отвъд първоначалната му употреба. Туристическият интерес към къщите рорбу на Лофотенските острови, подхранван от туризма, и последвалата употреба на тази дума, е изместил други термини, обозначаващи аналогични къщи, но построени в други региони на страната.

Рорбу са били особено важни през епохата, когато риболовът се е извършвал от лодки без жилищни помещения. Такава къща обикновено е съдържала легла за екипажа на лодката, зона за готвене и място за съхранение на всички необходими прибори и друго оборудване. Такива къщи в рибарско селище са могли да принадлежат както на рибарите, така и на самото село. Къщите рорбу обикновено са разположени на сушата, но с част от сградата, обърната към морето, тъй като преди е било важно да може да се носи специализирано оборудване от лодка директно в къщата. Рорбу все още се използват за поместване на sjarkene – вид леки риболовни и транспортни лодки, които участват в сезонния риболовен сезон на Лофотенските острови.

_{Интериор на съвременно рорбу (Credit: Hapesoft, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

През XXI век почивките в рорбу се предлагат в т.нар. „рорбуери“, които са модернизирани или построени наскоро. Качеството на настаняване в някои от тях съответства на типичен хотелски стандарт: баня, тоалетна, кухня, плочки, камина и телевизор с плосък екран. Приликата с оригиналните рибарски къщи се крие предимно във външния им вид и характерното им разположение на кокили чак до края на брега.

Първите рорбу са построени на Лофотенските острови още през 1120-те години. По това време те са били предназначени за рибари, които са живели в тях по време на риболовния сезон. Къщите са били прости конструкции, построени върху подпори, които са били частично потопени. До средата на XIX век свещите са били единственият източник на светлина. В къщите не е имало стъкло; Прозорците са били облицовани с кожа от камбала. Печки и стъкло започват да се появяват по-късно, към края на XIX век.

_{Рорбу в Мортсунд, област Нордланд, Лофотенски острови (Credit: Hapesoft, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

До 1896 г. на Лофотенските острови са регистрирани 2671 рорбу. Първоначално тези къщи са били собственост предимно на рибарите, които са живели в тях. По-късно, в началото на XIX век, земевладелци и търговци са изкупували земята, върху която са построени рорбу, и отдавали къщите под наем. Обикновено собствениците на рорбу ги отдавали под наем заедно с екипировката и провизиите, а рибарите плащали наем, като продавали част от улова си на хазяина на цена, определена от него. Едва през 1938 г. е приет закон, забраняващ на купувачите на риба да определят свои собствени цени, с което се слага край на риболовната търговия. През XXI век комфортните условия на живот на рорбу са се подобрили значително, достигайки нивото на стандартните хотели. Тези къщи сега се използват предимно от туристи, докато рибарите идват само по време на риболовния сезон, особено на Lofotfisket – „риболов на Лофотенските острови“.