News

Йозеф Ашмонги е роден около 1931 г. в град Прешов, по времето на Първата чехословашка република. Днес родният му град е част от Словакия, а селото, в което е живял дълги години – Хасина, се намира в пределите на Чехия. Земеделец по занятие, той е имал редица обществени изяви в селото, организирал е кросове, палене на вечерни огньове, бил е и част от местната любителска театрална трупа.

Когато Ашмонги решава да извърши своето деяние, процесът по разпадането на Чехословакия вече е бил необратим. Всъщност първата фаза на този разпад започва още на 1 януари 1969 г., когато федеративната чехословашка държава (Чехословашка социалистическа република) е дефинирана като съвместно съществуване на отделни суверенни нации, чехи и словаци, така че двете национални републики – Чешка социалистическа републики и Словашка социалистическа република, придобиват равен статут в общата република.

След Кадифената/Нежната революция (17 ноември – 29 декември 1989 г.), както се наричат безкръвните събития, довели до премахването на комунистическия режим в Чехословакия, процесът по разпад на държавата се подновява.

През 1990 г. с Конституционен закон са въведени държавните символи на Словашката република и Чешката република.

През същата година променяно името на страната два пъти – на „Чехословашка федеративна република“ (на чешки) „Чешко-Словашка федеративна република (на словашки) и на „Чешка и Словашка федеративна република“.

През 1992 г. в страната започват преговори, водени от министър-председателя на Чешката република Вацлав Клаус и министър-председателя на Словашката република Владимир Мечиар. Те се срещат на 8 юни 1992 г. във вила „Тугендхат“ в чешкия град Бърно, където се договарят за разделяне на федерацията и подписват това споразумение писмено на друга среща там на 26 август 1992 г.

_{Вила „Тугендхат“, където през лятото на 1992 г. е подписано споразучението за разделянето на Чехословакия (Credit: cs:User:Mr Hyde, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Междувременно, на 17 юли 1992 г., Федералното събрание приема с конституционно мнозинство Декларацията за суверенитет на Словашката република и е постигнато споразумение между правителствата на Словашката република и Чешката република за разпускане на Чехословашката социалистическа федеративна република и създаването на две независими държави.

На 20 юли 1992 г. президентът на Чехословашката социалистическа република Вацлав Хавел подава оставка от поста си. До края на съществуването си федерацията е без президент.

На 16 септември 1992 г. Йозеф Ашмонги, пенсионер и бивш член на местното земеделско дружество, излиза в градината на къщата си, облива се с бензин и го възпламенява. Повиканият лекар установява, че посегналият на живота си словак е починал от задушаване и изгаряне. Ашмонги е бил приготвил и пневматичен пистолет, за който се твърди, че е бил повреден. Медиите отразяват деянието му съвсем бегло. В два репортажа, публикувани от Чешката национална телевизия по случая, се твърди, че Йозеф Ашмонги е бил „известен с организирането на културни и спортни събития“ и с това че е призовавал „всички хора с добра воля, чехи и словаци, да направят всичко, за да запазят общата държава“. Демонстративната му постъпка обаче остава до голяма степен незабелязана от обществеността.

На 25 ноември 1992 г., Федералното събрание приема, че Чешката и Словашката федеративна република ще престане да съществува на 31 декември 1992 г. и че нейни държави-наследници ще бъдат Чешката република и Словашката република. Разделянето на Чехословакия е извършено въпреки съществуващия Конституционен закон за референдума от 1991 г., който постановява, че Чехословашката социалистическа република може да бъде разделена само чрез референдум.

На 31 декември 1992 г., 74 години и 64 дни след основаването си, Чехословакия престава да съществува. Така Чешката република и Словашката република стават нейни държави-наследници и независими субекти на международното право на 1 януари 1993 г.

По време на разделянето на Чехословакия 22% от чехите са били „за“ разделянето, 60% са били „против“ разделянето, а 18% не са знаели или са заемали неутрална позиция, докато около 50% от словаците са били против разделянето на страната, а около 30% от тях са подкрепяли разделянето на общата държава.

Днес малцина знаят за самоубийстветия акт на протест на загиналия в пламъци Йозеф Ашмонги. Унгарец по фамилия, словак по произход, чех по местоживеене и чехословак не само по гражданство, но и чехословак по сърце и ум, той оставя след себе си апела „За обща държава – Чехословакия“.