В експерименти с оризови семена екипът е установил, че звукът от падащи дъждовни капки ефективно събужда семената от състояние на покой, карайки ги да покълнат по-бързо от семената, които не са били изложени на същите звукови вибрации. Констатациите на екипа са публикувани в Scientific Reports на 22 април.

Учените са открили, че когато дъждовните капки ударят локвите или земята, те генерират звукови вълни, които достигат до семената. Тези вибрации може да са достатъчни, за да изместят „стабилизиращите елементи“ в семето (малки органели в някои семенни клетки, които усещат гравитацията). Когато тези стабилизиращи елементи се раздвижат, това се превръща в сигнал за растежа и покълването на семената.

„Заключението на това проучване е, че семената могат да възприемат звук по начини, които им помагат да оцелеят“, казва Никълъс Макрис, професор в Масачузетския технологичен институт и съавтор на статията. „Енергията на звуците от дъжда е достатъчна, за да ускори растежа на семената.“

Изследователите са провели експерименти с оризови семена. В множество повторения екипът потопил приблизително 8000 оризови семена в плитки водни резервоари, като изложил някои от тях на звука на капеща вода. Семената били поставени достатъчно далеч от падащите водни капки, за да се гарантира, че до тях достигат само звукови вълни. Изследователите променяли размера и височината на падане на всяка капка, за да симулират дъждовни капки при слаб, умерен и силен дъжд.

Те също така използвали хидрофони, за да измерят акустичните вибрации, произвеждани от водни капчици под водата. Тези измервания били сравнени с данни, записани на място, като например звуци от локви, езера, влажни зони и почва по време на силен дъжд. Сравнението потвърдило, че предизвиканите от дъжда акустични вибрации, произвеждани от водни капчици в лабораторията, са съвместими с тези, които се срещат в природата.

По време на наблюдението си на оризови семена, изследователите установили, че семената, изложени на звука на дъждовните капки, покълват с 30% до 40% по-бързо от семената, които не са били изложени на звука на дъжда, при идентични условия. Те също така установили, че семената по-близо до водната повърхност са по-способни да възприемат звука на дъждовните капки и растат по-бързо от семената по-дълбоко или по-далеч.

След това изследователският екип извършил изчисления, за да определи дали физическите вибрации на водните капчици са достатъчни, за да нарушат малките стабилизиращи елементи в семето. Ако е така, това би разкрило механизма, чрез който звукът директно стимулира растежа на растенията.

В своите изчисления изследователите са взели предвид размера и крайната скорост на дъждовните капки (постоянната скорост, която падащият обект евентуално достига) и са изчислили амплитудата на акустичните вибрации, произведени от дъждовните капки. Въз основа на това те са определили степента, до която тези вибрации във вода или почва могат да изместят или разклатят потопени или заровени семена, и как разклащането на семената е повлияло на малките стабилизиращи елементи в отделните клетки.

В крайна сметка експериментите им върху оризови семена съвпаднали с изчисленията им: звукът на дъжда наистина нарушава равновесието на семето. Този механизъм вероятно е основната причина, поради която растенията „усещат“ звука на дъжда и съответно растат.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |