Камъкът се символизира от стиснат юмрук, ножицата – от изпънати среден пръст и показалец), а хартията – от разтворена длан с изпънати пръсти.

„Камък, ножица, хартия“, практикувана най-често от двама души, е игра, основана на случайност, с непълна информация, тъй като никой от играчите не знае какъв жест ще избере опонентът. Тази игра обаче позволява трениране на умения, свързани с разпознаването и използването на поведението на опонента, което обикновено не е напълно случайно.

Играчите застават един срещу друг и показват един от три възможни символа синхронно. Синхронизацията се постига чрез съвместно рецитиране, обикновено тройно („камък, ножица, хартия“; „едно, две, три“), понякога четворно („камък, ножица, хартия, сега“; „едно, две, три сега“), на определени думи (броене), като едновременно с това размахват свита ръка със стиснат юмрук, като юмрукът се отваря в един от символите (ножица, хартия) или остава стиснат като символ на камък. Ако и двамата (всички) играчи покажат един и същ символ или и трите възможни символа се появят едновременно, в съответният рунд на играта няма победител или губещ. Ако се появят само два вида символи, камъкът се побеждава от хартията (камъкът може да бъде увит в хартия), хартията се побеждава от ножицата (ножицата реже хартията) и ножицата се побеждава от камъка (камъкът притъпява ножицата). При множество играчи играта обикновено се играе по елиминационна система: всеки загубил се елиминира от играта и играта продължава, докато в нея не остане само последният играч. Възможно е също така да се играе в няколко рунда (въз основа на броя на постигнатите победи).

В Чехия играта „Камък, ножица, хартия“ се нарича също и „Рязане“ (на чешки: Stříhání).

_{Знак за камък (Credit: Sertion, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Произход на играта

Играта достига до Европа в началото на XX век. Играта идва от източните страни, където се нарича „Джан-кен-пон“ (на японски:じんけんぽん). Оригиналните игри, от които след това се е развил „Джан-кен-пон“, са били популярни в Япония през XVIII век. Едва през втората половина на XIX век е изобретена версията на играта, която е позната по цял свят днес. Произходът на името е неизвестен, но се смята, че е комбинация от имената на игрите, на които е базирано, повечето от които се превеждат като „юмрук“. По-ранни споменавания на подобни игри, базирани на жестове с ръце, се появяват и в Китай по време на династията Мин.

Модификации

Играта има различни модификации в различни региони, като типичен пример е дали символът се появява на третия или четвъртия такт (едно-две-три или едно-две-три-сега). В някои страни хартията се показва с обратната страна на дланта нагоре, в други – вертикално.

Съществуват модификации с 25 символа и четни със 101 символа. При добавяне на нови символи е препоръчително броят им да бъде нечетен, така че (четният) брой взаимодействия на всеки символ с другите да може да се раздели на половината от тези, в които символът губи, и другата половина, в които печели.

_{Знак за ножица (Credit: Sertion, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Камък, хартия, ножица минус едно

Тази версия на играта се използва в южнокорейския телевизионен сериал от 2024 г. „Игра на калмари“.

В тази версия играчите използват и двете си ръце. След като изберат символ, те махат по една ръка и победителят се обявява въз основа на останалите символи. Камъкът печели спрямо ножицата, ножицата печели хартията, хартията печели спрямо камък. Ако играта завърши наравно, играчите играят отново, докато един от тях спечели.

Ако първият играч избере един и същ символ два пъти, например ножица, а вторият играч избере камък и хартия, например камък и хартия, вторият играч печели, защото първият играч няма с какво да елиминира другия играч, ако избере ножица.

Употреба

Играта „Камък, ножица, хартия“ е много разпространен начин за теглене на жребий между двама опоненти или за избиране на един човек измежду група хора. През 90-те години на миналия век (от 1992 до 1999 г.) Чехословашката и Чешката телевизия излъчват детското развлекателно състезателно предаване Hip Hap Hop, в което името на предаването служи и като заместител на синхронизацията на „рязането“ (камък, ножица, хартия), която играе ролята на жребий преди състезанията.

Играта „Камък, ножица, хартия“ е включена и в редица по-сложни игри. Една от модификациите е т.нар. „лисица“ – няколко души се „режат“ едновременно и единственият, който е различен (оттук и „лисицата“), се елиминира, останалите играят отново, докато не остане последната двойка, която вече играе по класически начин.

Играта „Еволюция“ е базирана на по-голяма група играчи, всички от които имат най-ниско ниво на развитие в началото на играта, участващи в двустранни дуели, като победителят в дуела винаги получава по-висок статус на развитие, а загубилият пада с едно ниво, ако не е на основно ниво. Имената и методите за представяне на отделните нива на развитие варират в различните версии на играта.

_{Знак за хартия (Credit: Sertion, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Абстракция на принципа на играта

Принципът на играта „камък-ножица-хартия“ се използва като илюстративно обяснение в биологията, например при мъжките гекони са описани три стратегии за придобиване на женски (приближаване до женски, борба с други мъжки, териториално поведение), като всяка от тези стратегии печели над един от останалите, а другият бива победен. Подобен принцип е описан при петнистата игуана (Sauromalus varius), където оранжевите мъжки са големи и агресивни и имат голяма територия, мъжките със син врат имат по-малка, но внимателно охранявана територия, а мъжките с жълт врат нямат територия, а се чифтосват подземен начин. Тук оранжевата стратегия печели над синята, синята стратегия над жълтата, а жълтата стратегия над оранжевата.

По подобен начин в икономическата теория принципът на играта се използва, за да се обясни, че няма обективно оптимална бизнес стратегия, а е необходимо да се реагира на стратегията на конкурентите.

Камък, ножица, хартия, тапир, Спок

Това е версия с пет символа на класическата игра „Камък, ножица, хартия“. Играе се на същия принцип, но добавя два нови символа към играта: тапир (създаден чрез свързване на всички пръсти) и Спок (символизиран от вулканския поздрав от американския сериал „Стар Трек“). Играта е изобретена от Сам Кас и Карън Брила. Тя става популярна през 2008 г., когато се появява в епизода „Разширението тапир-Спок“ във втория сезон на американския телевизионен сериал „Теория за Големия взрив“ (2007–2009). В този епизод Шелдън я представя на приятелите си по време на лотария за избор на телевизионно предаване, казвайки, че „камък, ножица, хартия“ обикновено води до равенство в до 80% от случаите. Въпреки това, той и приятелите му, бидейки големи фенове на сериала „Стар Трек“, винаги използват символа на Спок в играта.

Правила

Разликата от играта „Камък, ножица, хартия“ е само в ефективността на отделните символи:

Ножицата реже хартията

Хартията увива камъка

Камъкът смазва тапира

Тапирът отравя Спок

Спок унищожава ножицата

Ножицата обезглавява тапира

Тапирът изяжда хартия

Хартията осъжда Спок

Спок изпарява камъка

Камъкът притъпява ножицата

Всеки символ побеждава два други и губи срещу два.