Къщата на Жулиета (на италиански: La casa di Giulietta) е популярна туристическа забележителност, разположена на виа Капело във Верона на кратко разстояние от централния площад „Пиаца деле Ербе“. Тя е едно от местата в шекспиров стил във Верона, заедно с гробницата на Жулиета и къщата на Ромео, свързано с универсалния и позитивен идеал за любовта и поради тази причина се е превърнала в дестинация за светско и народно поклонение, дотолкова, че е най-посещаваният паметник в града.

Сградата, в която се помещава къщата на Жулиета, е средновековна кула, чието присъствие е засвидетелствано за първи път в документи от 1351 г. В кулата се е намирала странноприемницата „дел Капело“, собственост на наследниците на Антонио Капело, за което свидетелства и наличието на герб с форма на шапка върху ключовия камък на арката, гледаща към вътрешния двор. Именно заради герба с форма на шапка, между XVIII и XIX век, когато се провежда търсенето на местата, свързани с Шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета“ (написана между 1594 и 1596 г.), сградата погрешно е била свързвана със благородническата фамилия Капулети или Капелети, присъстващи (заедно с фамилия Монтеки) в „Чистилището“ на Данте Алигиери (втората от трите части на поемата „Божествена комедия“). Въпреки че собствеността се е променяла няколко пъти през вековете, сградата е запазила функцията си на старнноприемница, към която са добавени и някои занаятчийски работилници.

_{Балконната зала с произведения, посветени на трагедията на Шекспир (Credit: Claconvr, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

През 1905 г. община Верона закупува сградата, която е частично продадена през 1930 г., за да се даде възможност за построяването на Teatro Nuovo. Реставрацията ѝ започва след излизането на черно-белия филм Ромео и Жулиета през 1936 г., който предизвиква голям интерес. Накрая, през 1939 г., директорът на градските музеи, Антонио Авена, завършва оформлението на къщата-музей. Неговата намеса смесва декорации в неосредновековен стил, създадени от нулата по стените и таваните, заедно с елементи от градските колекции, като камъни, малки колони, камини, гербове и мебели, датиращи от периода между XIII и XV век. За балкона са специално изработени две конзоли от червен мрамор, докато за балюстрадата е възстановена средновековна плоча от градските колекции. Предвид малкия размер на плочата, две странични разширения и странични затваряния са направени от бял мрамор и камък Авеса, върху които са възпроизведени същите арки, както в централната част.

Популярността на къщата и балкона нараства значително в следвоенния период. Именно в този период новият директор на градските музеи, Личиско Маганято, след реформата на крепостта Кастелвекио (която го вижда като главен герой заедно с архитекта Карло Скарпа), решава да се заеме с темата за къщата-музей. Маршрутът е пренареден и стаите, разположени на петте нива, са допълнени с ядро от средновековни произведения, включително отделни фрески от края на XIV век, мебели и други предмети от градските колекции. Накрая, на 1 юни 1973 г. бронзовата статуя на Жулиета, произведение на Нерео Костантини, дарено от Lions Club във Верона, е поставена в двора, отбелязвайки повторното откриване на градския музей. През 1997 г. къщата-музей е отворена за посетители.

_{Спалнята, която има характерния вид на леглата, произведени между Средновековието и ранния Ренесанс (Credit: Dguendel, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

Описание

Типологията на сградите, която характеризира къщата на Жулиета, може да се проследи до тази на средновековната кула. Комплексът е съставен от две структури, построени в различни периоди, обединени в една сграда, най-вероятно през XIV век, когато е била необходима работа, за да се уеднакви външният им вид, да се направят по-сходни по височина и да се подравнят.

Сегашният вид на къщата-музей се дължи на пряката намеса на директора на градския музей Антонио Авена, по-специално фасадата на вътрешния двор е украсена с повторно използвани елементи от късното средновековие и ранния Ренесанс, както и с някои неосредновековни произведения, вдъхновени от модели от XIV и XV век. Балконът е съставен от плоча от камък Авеза, датираща от XIV век, произхождаща от един от дворците на веронските господари, династията Дела Скала, допълнена от стилни добавки и две формовани скоби. Балконът е вдъхновен от висящите гробници от XIV век, символично решение, което е целяло да намекне за тъжната съдба на Ромео и Жулиета.

Вътре, сред основните стаи, се намират Балконната зала, Балната зала и Спалнята: първата е адаптирана и вдъхновена от известната картина „Последната целувка на Ромео и Жулиета“, творба на Франческо Хайес, където са изложени различни произведения от XIX и XX век на тема „Ромео и Жулиета“; втората се характеризира с дървени подове и тавани, както и с камина от червен мрамор от епохата на Ренесанса, върху която е изобразено копие на герба на Капело; накрая Спалнята, до която се стига през галерия, със стени, украсени с двуцветна картина в стил, и в която е представено леглото, проектирано от архитекта Лоренцо Монджардино за филма „Ромео и Жулиета“ (1968) на режисьора Франко Дзефирели.