News

Замъкът Химеджи (на японски: 姫路城, Himeji-jō) е една от най-старите оцелели сгради от японското Средновековие. През 1993 г. замъкът Химеджи е вписан в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Замъкът е и национално културно съкровище на Япония. Заедно със замъците Мацумото и Кумамото, той образува т.нар. „Три известни замъка“. Той е и най-посещаваният замък в Япония. Понякога е наричан още Хакуро-джо или Ширакаги-джо (白鷺城, „Замъкът на бялата чапла“), поради яркобелия си екстериор.

Замъкът Химеджи често се появява по японската телевизия. Замъкът Едо (сега Кокьо) няма кула на замъка, така че когато е необходим достатъчно представителен заместител в исторически филми и сериали, продуцентите автоматично се обръщат към Химеджи.

Химеджи е чудесен пример за японски замък – той притежава много от отбранителните и архитектурни характеристики, свързани с образа на японски замък. Високите каменни основи, варосаните стени и разположението на сградите в комплекса са характерни за всички японски замъци. Разположението на огневите позиции, отворите за хвърляне на камъни и др. също са примери за типичен дизайн на замъка. Сегашната кула на замъка датира от 1601 г.

_{Замъкъкът Химеджи през 2002 г. (Credit: by ja:User:Reggaeman, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Една от най-важните отбранителни характеристики на замъка Химеджи, и може би най-известната, е объркващият лабиринт от пътеки, водещи до главната кула. Портите, дворовете и външните стени са разположени по такъв начин, че нападателите трябва да напредват към кулата на замъка по спирала около замъка. Това ги е излагало на постоянен огън от защитниците по време на пътуването им до главната кула. А и пътят за достъп е имал много задънени улици. Химеджи обаче никога не е бил атакуван по този начин отбранителната система е останала неизпитана.

Замъкът е проектиран и построен по време на Периода Нанбоку-чо (1336 – 1392). По това време замъкът е наричан Химеяма. През 1346 г. пълномошникът по финансите Акамацу Саданори планира замък в подножието на планината Химеджи, където баща му, самурайския пълководец Акамацу Норимура преди това е построил храма Шомьоджи. След въстанието Какицу (1441), кланът Ямана за кратко поема контрола и планирането на замъка, но по време на Ониновата война (1467 – 1477) той се връща на рода Акамацу.

Пред 1580 г. държавникът Хидейоши Тойотоми поема контрола над замъка, а Курода Йошитака, самурай и даймьо (магнат и феодал), построява триетажна кула.

След битката при Секигахара през 1601 г. шогунът Токугава Иеясу поверява замъка Химеджи на Икеда Терумаса, даймьо (крупен феодал) на владението Химеджи. Икеда възстановява замъка в продължение на осем години до приблизително сегашния му вид. Последното голямо разширение, Западният двор, е завършено през 1618 г.

Химеджи и едно от последните убежища на тозама даймьо (клас могъщи магнати и даймьо) в края на Периода Едо (1603 –1868). Той е бил държан от потомците на Сакаи Тадазуми, даймьо на феодалното владение Шонаи, до началото на Реставрацията Мейджи (процес на политически и обществени реформи, започнал през 1869 г.). През 1868 г. новото японско правителство изпраща армията на Окаяма, под командването на един от потомците на Икеда Терумаса, да бомбардира замъка с халосни снаряди и да прогони защитниците от него.

_{Замъкът Химеджи през 2004 г. (Credit: Chris Spackman, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Когато системата хан (основната административна и феодална структура в Япония по време на периода Едо (1603–1868), под управлението на шогуната Токугава) е премахната през 1871 г., замъкът Химеджи е продаден на търг. Крайната цена е 23 йени и 50 сени. Цената за демонтиране на замъка обаче се оказва твърде висока и проектът е изоставен.

10-ти пехотен полк окупира замъка Химеджи през 1874 г., а Военното министерство поема контрола над него през 1879 г. Главната кула е реновирана през 1910 г. с 90 000 йени от публични средства.

През 1945 г., в края на Втората световна война, Химеджи е бомбардиран. Въпреки че съседното училище е изгоряло до основи, замъкът е оцелял практически невредим (с изключение на няколко малки белези от близките експлозии).

Замъкът Химеджи използван при снимките на филма на японския режисьор Акира Куросава „Ран“ през 1985 г., а част от „Последният самурай“ (2003) също е заснет там (с помощта на изкуствен сняг). Замъкът Химеджи е служил като щаб на японските тайни служби във филма за Джеймс Бонд „Живееш само два пъти“ (1967) с участието на Шон Конъри.