Джезвето, наричано също и кафеник, традиционно се изработва от месинг или мед, понякога и от сребро или злато. В по-ново време джезветата се изработват и от неръждаема стомана, алуминий или керамика.

Джезвето има дълга дръжка, която помага да се избегне изгаряне на ръцете по време на приготовлението на кафето, и улей за изливане, улесняващ сервирането.

Думата „джезве“ (на турски: cezve) е от турски произход, като е заемка от арабски: جِذوَة (jadhwa или jidhwa, което означава „жар“).

В много страни по света джезвето е известно под името „ибрик“ (на арабски: دلة‎ إبريق, на староперсийски: āpraiča: āp — вода и raiča — наливам). На турски обаче думата ибрик (ibrik) означава „кана“ или „стомна“.

В страните от бивша Югославия джезвето се нарича джезва, а в рускоезичните страни – турка или джезва.

В Австралия и САЩ джезвето е известно и с гръцката дума за това – брики (μπρίκι), поради големия брой на гръцки имигранти в тези страни.

Кафето, приготвяно на джезве, е известно и като домашно, турско, гръцко, кипърско, арабско или арменско кафе в съответните страни. То води произхода си от Близкия изток, затова някои източници твърдят, че е най-правилно да се нарича „кафето на Близкия изток“. Широко разпространено е из целия Близък изток, Северна Африка, Кавказ, на Балканите и в останалата част на света в обществата на преселници от тези страни.

_{Наливане на турско кафе в медно джезве, 2013 (Credit: Eaeeae, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Технологията за приготвяне е една и съща или поне много сходна. Традиционно кафето на джезве се приготвя в медно джезве, върху пясък. Разбира се може да се направи и върху котлон или домашна печка в съвсем обикновено жезве. Приготвя се с вода и печено, прясно смляно кафе. Може да е със или без захар. Сервира се в малки чашки, има утайка на дъното. Задължително се поднася с чаша студена вода и нещо сладко – локум, сладко с цели плодове, сиропиран или друг десерт, кулуракя, дребни сладки, бишкоти (сухари) и др.

Специфичната форма на джезвето (това, че е по-широко в основата и по-тясно около гърлото), подпомага да се запази каймака на кафето. Важно е размера на джезвето да е съобразен с броя на кафетата, които ще се приготвят. Обикновено има 3 размера джезвета – за приготвяне на едно, на две и съответно на 3 броя кафе едновременно. Ако се ползва голямото джезве за 1 кафе, каймака няма да може да се запази при прехвърлянето на свареното кафе от джезвето в чашата.

Днес се произвеждат и кафе машини, които могат да правят и турско кафе, както и електрически кафеници, специално предназначени за приготвяне на турско кафе.

_{Еревански меден сърджеп с монета „Ахтамар", 70-те години XX век (Credit: Dscheremet, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Сърджеп

Арменският вариант на турката е сърджеп (серчеп, серчеп, на арменски: Սրճեփ). Сърджепът е коничен съд с извит чучур и дълга дръжка.

За да се направи сърджеп, той първо се пресова в обратна посока – не се стеснява към върха, а се разширява. Въртяща се медна или купроникелова заготовка се притиска към формата с добра преса с карбидния връх. След това конусът се обръща с главата надолу, образуваното там дъно се отрязва от тясната част и отделно изработено дъно се запоява към широката долна част. След като медното или купроникеловото тяло е оформено, то се релефно щампова, което трябва да се извърши на ръка.

След ковачеството се извършва отгряване. Ударното действие създава втвърдяване и вътрешни напрежения в сърджепа. За да се гарантира, че изделието запазва механичната си здравина и да се предотврати разпадането му на парчета от случаен удар, втвърдяването се отстранява чрез отгряване на сърджепа при 500-600°C и бързото му охлаждане. Медните или купроникеловите сърджепи трябва да бъдат калайдисани отвътре, за да се предпази човешкото тяло от евентуален контакт с токсични медни съединения.

Сърджепите традиционно са покрити с национални орнаменти.