Произходът на космическите суеверия в Съветския съюз е свързан с известния главен конструктор, академик Сергей Павлович Корольов. Известен факт е, че той не е харесвал изстрелванията в понеделник и винаги е отлагал датата, ако тя се е падала в понеделник. Точните причини остават загадка. Въпреки това Корольов е защитавал позицията си и пред партийното ръководство, дори предизвиквайки сериозни конфликти. През първите три години от космическата ера в Съветския съюз космическите кораби не са летели в понеделник. След смъртта на Корольов, изстрелванията в понеделник са възобновени и за сравнително кратък период в този ден от седмицата са се случили 11 инцидента. След 1965 г. понеделник е практически официален ден без изстрелвания в СССР, а сега и в Русия.

24 октомври също се смята за нещастен ден в Байконур. Два пъти на този ден са се случили ужасни трагедии. През 1960 г. експлозия на ракета Р-16 на космодрума убива 72 души. През 1963 г. избухва пожар в силоза, в който се намира ракетата Р-9, при което загиват седем души. Поради това всякаква дейност на 24 октомври е напълно спряна - не само че не са планирани изстрелвания на този ден, но и изобщо не се извършва сериозна работа на стартовите площадки.

Ритуали преди старта

Подготовката за космическо изстрелване включва много задължителни ритуали. След второто тестване на скафандрите, космонавтите винаги посещават музея Байконур. Това обикновено се случва четири до пет дни преди изстрелването. Пилотите традиционно оглеждат съветския космически кораб „Буран“, офиса на конструктора Сергей Корольов и посещават мястото, където Юрий Гагарин и Герман Титов са прекарали нощта преди полета. Космическият екипаж също полага цветя на паметника на Юрий Гагарин и космонавтите, загинали по време на мисиите си: Владимир Комаров, Виктор Пацаев, Владислав Волков и Георги Доброволски. Цветята винаги са едни и същи - червени карамфили.

В навечерието на полета екипажът традиционно се настанява в хотел „Космонавт“, пред който се простира дълга алея от дървета, засадени от успешно кацналите космонавти. Обичайно е да се правят разходки за зареждане с енергията на успешните предшественици.

Космонавтите никога не дават автографи преди първия си полет. Някои по принцип избягват да се подписват с черен химикал. Целият екипаж обаче е длъжен да подпише бутилка водка, която изпиват на земята, в казахстанската степ, след успешно спускане. Космонавтите също така се подписват на вратата на хотелската стая, където прекарват нощта преди излитането. Прерисуването или измиването на тези автографи е строго забранено.

Точно както младоженецът не трябва да вижда булката си в сватбената ѝ рокля преди сватбата, екипажът никога не трябва да вижда ракетата, с която ще полети в космоса, до самото излитане. Ракетата се изнася на стартовата площадка два дни преди полета, а техниците, които наблюдават процеса, имат задачата да поставят монети по релсите, за да осигурят успешен полет. Но екипажът няма право да бъде наблизо през това време: смята се, че ако космонавт види влака, превозващ ракетата, това е знак за беда.

Песента „Трева край къщата“ е официалният химн на съветската, а сега и на руската космическа програма. Тази мелодия се изпълнява в Байконур, докато екипажът е ескортиран до стартовата площадка. Това се е превърнало в традиция на космодрума.

Преди космонавт да се качи на борда на космическия кораб, ръководителят на полета трябва да го тласне с лек, приятелски ритник. Руските космонавти знаят за тази традиция, но за чуждестранните астронавти, които трябва да летят на космически кораб „Союз“, това често е голяма изненада.

Проблеми с жените

Известно е, че Сергей Корольов е бил против полетите на жени в космоса. Вероятно мнението му е било повлияно от традиция, произлизаща от мореплаването: вярвало се е, че жена на морски кораб носи лош късмет. В навечерието на Световния конгрес на жените, проведен в Москва през юни 1963 г., обаче правителството все пак решава да изпрати жена в космоса – така Валентина Терешкова става първата жена в космоса и единствената жена, извършила самостоятелен космически полет. Полетът ѝ обаче не минава гладко, затова Корольов заявява, че никога повече жени в космоса няма да има. Следващият път, когато жена лети в космоса, е едва през 1984 г.

Друг любопитен ритуал, свързан с жените, произхожда от Северна Русия, в Архангелска област, където се намира космодрумът Плесецк, от който се изстрелват ракети в космоса от името на Министерството на отбраната. Един ден офицер, работещ на космодрума, написал името на приятелката си Таня на ракета преди изстрелване. Когато това било открито, избухнал голям скандал и офицерът бил наказан. Но когато ракетата била изстреляна без обозначение, тя експлодирала. Оттогава името Таня се изписва на ракетите в Плесецк преди всяко изстрелване.

Под закрилата на другаря Сухов

В нощта преди изстрелването екипажът, който ще лети в космоса, гледа филма „Бялото слънце на пустинята“. Тази традиция започва след трагичната гибел на екипажа на „Союз 11“ през 1971 г. поради разхерметизация на кабината на височина 150 километра. След това две години няма изстрелвания. През 1973 г. най-накрая е насрочен полет, но атмосферата преди изстрелването е била разбираемо напрегната. Ръководител на корпуса на космонавтите по това време е Алексей Архипович Леонов. Той искал по някакъв начин да развесели членовете на екипажа на „Союз 12“ и решава, като част от програма за психологическа подкрепа, да покаже на Василий Лазарев и Олег Макаров, които тогава трябвало да летят, новия филм „Бялото слънце на пустинята“.

Когато екипът се завърнал благополучно на Земята, космонавтите се пошегували, че главния герой от филма е летял с тях и им помогна да преминат през трудни моменти. Оттогава гледането на „Бялото слънце на пустинята“ се е превърнало в традиция за космонавтите, а героят Сухов се приема за неофициален ангел-хранител. Този филм е преведен на 18 езика, тъй като не само руснаци са летели в космоса с космическия кораб „Союз“. Тази традиция имала и практическо приложение - филмът, в известен смисъл, се превърнал в нагледно помагало за обучението на космонавтите по видеозаснемане. Това е било необходимо за усъвършенстване на уменията им за документиране на полети и обекти в орбита.

Откачени и трогателни традиции

Космонавтите традиционно уринират върху колелото на автобуса, който ги отвежда до стартовата площадка. След това скафандрите им се закопчават плътно с ципове и следващата възможност да се облекчат ще се появи само няколко часа по-късно в космоса. Според някои този ритуал датира от времето на Юрий Гагарин и все още се спазва. Други смятат, че създателят на тази традиция е Сергей Корольов, който винаги е пръскал ракетата преди изстрелване. Заслужава да се отбележи, че този ритуал се спазва стриктно от всички членове на екипажа, включително жените, които предварително носят малка бутилка със себе си и след това изсипват съдържанието ѝ върху колелото на автобуса.

Членовете на екипажа имат право да вземат със себе си около килограм лични вещи по време на полета. След като екипажът седне в командния модул, космонавтите прикрепят играчка-талисман, обикновено подарък от децата им, към контролния панел. Освен че са трогателно и важно напомняне за семейството, тези играчки служат и като индикатор за така наречения праг на безтегловност. Когато играчката започне да се рее във въздуха, инженерите в Центъра за управление на мисията знаят, че изстрелването е било успешно.

Ритуалите на астронавтите

Американските астронавти и служителите на Центъра за управление на мисиите също имат свои собствени ритуали. Например, закуската сутринта преди изстрелване е с бекон и яйца. Точно това е закусил Алън Шепърд, първият американски астронавт, извършил суборбитален полет на 5 май 1961 г.

Останалите на Земята, очакващи безопасното завръщане на екипажа, започват деня на изстрелването с печен боб. Тази традиция е започната от директора на полета на STS-1 на 12 април 1981 г. по време на първото изстрелване на космическата совалка „Колумбия“. В този ден тенджера с печен боб е донесена в центъра за управление на мисията в Хюстън, за да нахрани гладните специалисти, който буквално са спали през нощта на своите работни места. Това ястие се превръща в основно ястие, продължавайки през всичките 135 полета на совалката, но до края на програмата тенджерата се е превърнала в дузина големи електрически котлони и множество тави с печен боб и царевичен хляб.

Американският командир на екипажа трябва да играе карти с останалата част от екипажа в деня преди изстрелването и това продължава, докато командирът не загуби. Тази загуба означава, че всички лоши неща са зад гърба на астронавтите и предстоящият полет ще е успешен.

На новите членове на екипа за управление на полетите в Космическия център „Джон Ф. Кенеди“ им биват срязвани вратовръзките в деня на успешно изстрелване. Тази традиция има своите корени в авиацията, където на всички пилоти, завършили първия си полет им режат част от ризата.

Смъртоносни единици

Въпреки че много космически традиции изглеждат забавни и смешни, професията на космонавта (астронавта или тайконавта) е много сериозна и една от най-опасните.

Например, по време на тренировъчно изстрелване на лунния модул „Аполо 1“ на 21 февруари 1967 г. екипажът изгаря жив на стартовата площадка.

На 25 април 1967 г., по време на първия си полет на космическия кораб „Союз-1“, Герой на Съветския съюз, космонавтът Владимир Михайлович Комаров загива при удара в Земята със скорост 180 км/ч поради повреда в спирачната система.

След това, на 30 юни 1970 г., екипажът на космическия кораб „Союз 11“ загива по време на завръщането си от космоса. Космонавтите Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев са летели без скафандри, за да спестят място поради ограничените размери на космическия кораб. По време на кацането е имало разхерметизация – един от клапаните се е отворил преждевременно. Те не са могли да дишат и са се задушили.

Тези три бедствия породиха ново суеверие в съветската, а по-късно и в руската космонавтика: космическият кораб не трябва да има число, състоящо се единствено от единици.

Смъртността сред излитащите в космоса е 3,74%, което прави работата им една от най-опасните професии в света. На Луната има плакет, поставен там на 15 август 1971 г. от командира на лунния космически кораб „Аполо 15“ Дейвид Скот. Той носи имената на шестимата съветски космонавти и осемте американски астронавти, загинали по време на мисията или починали по това време. До плакетът е поставена фигурка на астронавт в скафандър.

Информацията за обичаите в космонавтиката е предоставена на „Наука в Сибири“ от Петър Анатолиевич Лукин, член на Руската федерация по космонавтика, служител на Големия планетариум „Анна Кикина“ в Новосибирск, старши научен сътрудник в Института по ядрена физика „Будкер“ към Сибирския клон на Руската академия на науките (СО РАН) и кандидат на физико-математическите науки.