Полуремарке, оборудвано за превоз на пътници, се тегли от конвенционален влекач, известен от камионния транспорт. Поради дължината си, автобусните полуремаркета имат по-голям капацитет от стандартния автобус и могат да бъдат изцяло с нисък под.

Първите превозни средства от този дизайн са създадени през 30-те години на XX век. Това са например типовете Büssing SS и Büssing DS. По-късно са създадени дори двуетажни варианти. Автобусните полуремаркета обаче никога не стават популярни в сравнение с автобусните ремаркета и по-късно съчленените автобуси.

Автобусни полуремаркета в ГДР

Фабричният транспорт на източногерманската компания SDAG Wismut (компанията е добивала уранова руда от саксонската страна на Рудните планини) придобива 30 употребявани автобусни полуремаркета от Холандия в началото на 50-те години на миналия век. Това са превозни средства PT42 от 1946 г., произведени от английската компания Crossley Motors с влекачи, произведени от холандската компания DAF. В началото на 60-те години на миналия век превозните средства вече са били значително износени. Превозните средства са били реновирани в сервиза на източногерманската компания Wismut, а като влекачи са били използвани автомобили IFA Z6. Комбинираните возила все още са били в употреба в средата на 60-те години на миналия век. Реновираните превозни средства са имали 52 места за сядане и 28 места за правостоящи. Някои превозни средства обаче са достигнали първоначалната си конфигурация. В Източен Берлин от 1953 г. е бил в експлоатация автобус с полуремарке, състоящ се от двуетажно пътническо полуремарке и влекач IFA H6, произведен от IFA Zwickau. Влекачът е бил оборудван с шестцилиндров двигател тип EM 6-20 със 120 конски сили. Първото возило е имало полуремарке с типово обозначение DoS6, произведено от LOWA Werdau в град Вердау. През 1955 г. от вагон в завода „Амендорф“ в град Хале е произведена серия от седем комплекта с полуремаркета. Полуремаркетата са имали капацитет от 38 места отгоре и 26 отдолу. Дължината на превозното средство е надвишавала 15 метра. По този начин превозните средства са били сред най-дългите двуетажни превозни средства в Берлин. Двуетажните автобусни полуремаркета са били използвани главно по линия 27 (С-Банхов Каулсдорф – Kьопеник – Mюгелайм). Едно возило е предадено на Москва за тестване през 1959 г. Другите са бракувани през 60-те години на миналия век. В експлоатация се оказва, че двигателят на използвания влекач е твърде слаб. Същото полуремарке е тествано и през 1955 г. с тролейбусен влекач, обозначен като ES 6.

_{Двуетажен автобус с полуремарке с влекач Z6, представен на есенния панаир в Лайпциг през 1952 г. (Credit: Deutsche Fotothek‎, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons)}

Автобусни полуремаркета в Куба

На практика до 80-те години на миналия век по-голямата част от автобусния транспорт в Хавана се е осигурявал от автобуси Leyland, внесени от Великобритания. Икономическите проблеми на Куба се отразяват и в липсата на превозни средства за обществен транспорт. За да избегнат нуждата от скъпи вносни автобуси, кубинците проектират полуремаркета с влекачи, произведени в Америка. Поради външния си вид полуремаркетата получават прозвището Camello, което е испанската дума за камила. Това име е дадено заради двете „гърбици“ в края на превозното средство. Въпреки че в испаноезичните Карибски басейни и Канарските острови автобусът се нарича също и guagua. Вероятно guagua произлиза от английската дума wagon или от израза de guagua, което означава „безплатно“, тъй като автобусите в Куба са били много евтини по това време. Според канарската народна етимология, тази дума имитира на автобусните клаксони или окачването на колелата на автобусите.

Въпреки че са били планирани като временна мярка, „Камилите” са били част от образа на Хавана в продължение на много години. Туристите са обичали да ги снимат, но за жителите на Хавана те са били неприятно напомняне за недостига на стоки. Те били неудобни, без климатик и винаги претъпкани. Официално са имали 58 места, но понякога превозвали 400 души. От 2005 г. насам са заменени от други автобуси, предимно от китайския производител YUTONG.

Последният „Камело“ е изваден от експлоатация през 2008 г.

Успоредно с „Камилите”, множество употребявани конвенционални автобуси също са били превърнати в полуремаркета в Куба.

_{Camel в Хавана през 2006 г. (Credit: Panther, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Автобусни полуремаркета в Чехия

Имало е един-единствен прототип на Karosa NO 80. Това е модел на автобусно полуремарке, произведен компанията от Karosa Vysoké Mýto в началото на 60-те години на миналия век.
Полуремаркето NO 80 е базирано на дизайна на автобуса Škoda 706 RTO. Това е едноосно превозно средство, което е било прикачено към класически влекач. NO 80 има изцяло метална полусамоносеща каросерия, която е била от ламарина отвън и покрита с умакарт отвътре. Тапицираните седалки с калъфи от изкуствена кожа са били разположени напречно 2+2 с централен проход. Достъпът до превозното средство се е осигурявал чрез една механична, така наречена затръшваща се врата, която е била разположена в десния страничен панел в предната част на полуремаркето. Превозното средство е било оборудвано с дизелово отопление.
Първите проекти на концепцията за полуремарке за масов пътнически превоз се появяват през 1958 г. Решено е да се произвежда унифицирана серия от автобуси Karosa SB (дължина 10 м), Škoda 706 RTO (11 м) и Škoda 706 RTO-K (съчленен, 16 м), ремаркето Karosa B 50 и полуремаркето NO 80. Прототипът на автобусното полуремарке е произведен в края на 1960 г., представен на професионалната публика през януари 1961 г. и след това пуснат в пробна експлоатация. Камионът Škoda 706 RTTN или Tatra 137 може да се използва като влекач. Предимството на пътническото полуремарке е възможността за разкачването му по всяко време и замяната му с товарно полуремарке (например за превоз на служители до строителна площадка, а след това на материали до строителна площадка). В бъдеще се разглежда и военен вариант. Въпреки това, по време на изграждането на прототипа, Karosa вече разработва новата серия автобуси Š, така че само автобусът RTO от унифицираната серия достига масово производство.

Прототипът на полуремаркето NO 80 е бил в пробна експлоатация в няколко компании на ČSAD (напр. в градовете Табор, Братислава, Готвалдов, Бърно и др.). След това, през 1962 г., е окончателно прехвърлен на ČSAD Братислава, която го използва в околностите на град Шаля, където работи 17 години. Неговият влекач 706 RTTN е използван и за товарен транспорт, както е било първоначално планирано, след като е превозвал служители до компаниите.
В началото на XXI век останките на полуремаркето са открити в Словакия. То е постепенно реновирано. За първи път е представено на обществеността (заедно със също реновирания влекач Škoda 706 RTTN) през лятото на 2007 г. в Прага. По-малко от година по-късно за първи път е използвано на туристическа обиколка с пътници (това става на 26 април 2008 г. в Бърно).
Компанията ČSAP в чешкия град Нимбург е произвела едво полупемарке, в комплект с влекач Škoda 706 RTTN).