Селцето се намира в провинция Салерно, регион Кампания. Разположено е в южната част на планинската верига Чиленто, на 234 м надморска височина, между планината Монте Булгерия (от която е получило името си) и река Мингардо. Жителите му нямат българско самосъзнание. Към 30. 11. 2025 г. населението на общината е 1 680 души.

Челе ди Булгерия е малка община, чиято история е белязана от две значими събития: заселването на прабългарите и това на монасите. Прабългарите са населявали тази земя, достигайки склоновете на Монте Булгерия и основавайки села. Монасите са пристигнали от България и Гърция и са основали манастири и килии, около които са възникнали първите селища.

Вероятно в едно от селата в подножието на планината Монте Булгерия е възникнала лавра (монашеска обител) с килии за отшелници; ядрото, което се е развило около тези места, е получило името „челе“ (на италиански: celle – килии). В крайна сметка е произлязло името Челе ди Булгерия (на италиански: Celle di Bulgheria, в буквален превод означава „Български килии“). Това се дължи на откритите килии, които напомнят скалните манастири в България.

От 1811 до 1860 г. е част от област Тореорсая, принадлежаща към област Вало на Кралство на Двете Сицилии.

От 1860 до 1927 г., по време на Кралство Италия, е част от квартал Торе Орсая, принадлежащ към областта Вало дела Лукания.

_{Планината Монте Булгерия, изглед от Челе ди Булгерия, 2009 (Credit: Tdeluca60, Public domain, da Wikimedia Commons via Wikimedia Commons)}

Сгушено в подножието на планината Монте Булгерия, Челе ди Булгерия гледа към живописната долина Мингардо, в природна среда, която съчетава девствената красота на планината Чиленто с хилядолетната история на това малко селце.

Планината Монте Булгерия, чийто най-висок връх достига до 1225 м надморска височина, доминира над околния пейзаж и предлага една от най-пленителните гледки в Чиленто. Планината е известна с разнообразната си флора и фауна: тук можете да се насладите на скални орли, соколи скитници и апенински вълци, както и на растителност, варираща от горички от каменен дъб до простори от дива лавандула.

Многобройни туристически пътеки позволяват на разглеждането на района, като маршрутите, водещи до върха, предлагат спиращи дъха гледки към залива Поликастро и планината Чиленто.

Тук се намира пещерата, известна на местно ниво като „Грота дела Мадона“, наречена така по две причини: първо, защото легендата разказва, че Дева Мария някога е живяла там, и второ, защото скулптор е издълбал изображение на Мадоната от сталагмит

Първоначалното ядро на село Челе ди Булгерия датира от VII век, когато Хан Алцек, четвъртият син на хан Кубрат, който след удара на хазарите върху Стара Велика България, се преселва с хората си в Италия и сключва договор с Гримоалд I (ок. 610 – 671 г.), херцог на Херцогство Беневенто, крал на лангобардите и крал на Италия, който му позволява да се смята за федерат (съюзник). Гримоалд прави Алцек гасталд (вид княз) в местността Самниум и го изпраща при сина си Ромуалд I в Беневенто, където той се заселва с хората си в региона Молизе.

Павел Дякон, италиански историк и теолог от IX век, написал „История на Лангобардорум“, разказва за пристигането в Италия около VIII век на Алцек, предвождащ останки от Българската орда – армия от 9000 души, която опустошава цяла Европа, от Балканите до Бавария. В замяна на безусловната си лоялност, той поискал да се засели с последните 700 оцелели негови хора между Сепино, Бояно, Изерния и Гало Матезе, населени места в района на планината Матезе. Принц Ромуалд от Беневенто, който управлявал от 671 до 687 г., не видял възражения и дал съгласието си, щастлив да има такива отлични и доблестни бойци на служба.

Вероятно прабългарите на Алцек са се разселили наоколо в региона, тръгвайки от именно от Челе ди Булгерия. По тези места населението и до днес има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като българските, а в околията на гр. Бояно в с. Вичене – Кампокиаро в 1987 – 2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек, находките от които се съхраняват в музея в гр. Кампобасо.

Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за хан Алцек не са открити.

_{Църквата „Света Мария деле Неви“ през 2009 г. (Credit: Tdeluca60, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Сигурното е, че поне до X век малката колония на днешния Челе ди Булгерия е живяла напълно изолирана от околния свят и българският език все още се е говорил от жителите на селото: когато норманският благородник Робер дьо Отвил, наричан също и Гискар, пътувал из Италия през XI век, той наел сред хората си някои „местни“ българи от Челе ди Булгерия, защото те били смятани за едни от най-експертите в познанията за територията на Чиленто.

В продължение на векове Челе ди Булгерия следва съдбата на село Рокаглориоза, на която е бил махала, докато не става независима община. През XVIII век градът е бил феодално владение на семейство Д'Афлито ди Рокаглориоза.

От 1811 до 1860 г. е част от област Тореорсая, принадлежаща към област Вало на Кралство на Двете Сицилии.

От 1860 до 1927 г., по време на Кралство Италия, е част от квартал Торе Орсая, принадлежащ към областта Вало дела Лукания.

През XIX век Челе ди Булгерия играе активна роля в революционните движения от 1828 г., участвайки в бурните събития, предшестващи обединението на Италия.

Селото е родно място на Антонио Мария Де Лука, главният герой на въстанията в Чиленто от 1828 г.

През вековете село Челе ди Булгерия остава относително изолиранo от останалите събития, свързани с Кампания и Кралство Сицилия: защитено от сарацински нападения поради отдалечеността си от морето и изолирано от политическите събития, които традиционно засягат градовете в централна Кампания, жителите му се специализират в отглеждането на грозде и по-общо в селскостопански дейности, които и до днес представляват крайъгълния камък на местната икономика.

Друга, много по-съвременна фигура, свързана с Челе ди Булгерия, е Антонио Мария Де Лука. И в този случай е замесена политика: това е времето на краткото управление на Франциск I Бурбонски и през 1828 г. каноникът от Челе ди Булгерия е един от най-активните поддръжници на либералната борба в Чиленто, основавайки тайно общество I Filadelfi. Намерението на революционните движения не е било да свалят Бурбонската монархия, а да възстановят Конституцията от 1820 г., която Фердинанд I отменя с преврат, дори против благоприятното мнение на сина му.

Времената обаче са били други и Франциск I, незаинтересован от политика, не е имал намерение да отчужди никого в двора на Неапол и се отказва от всички реформаторски намерения, които ебил подкрепял като млад. Затова той поверява на маркиз Франческо дел Карето разрешаването на конституционалистките бунтове в Чиленто: това завършва с клане на всички революционери и унищожаване на близкото село Боско. Това е била толкова брутална операция, че скандализира самия крал, който казва, че не е знаел за истинските намерения на своя полицейски министър.

Историята казва, че маркиз дел Карето (да не се бърка с Фердинанд, неговия син, на когото е именувана улица) е утвърден през следващите години като министър на полицията и при Фердинанд II Бурбонски именно поради безспорната ефективност на методите си.

Антонио Мария Де Лука също е екзекутиран през 1828 г., а през 2011 г. друг Де Лука, Винченцо, открива плоча в памет на именития син на Челе ди Булгерия.

На 8 юни 2016 г. в Челе ди Булгерия е открит паметник хан Алцек, дело на българския скулптор Дишко Дишков.

_{Паметникът на хан Алцек през 2016 г. (Credit: Полк. Дянко Марков, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Забележителности

Светилище „Санта София“ – главното място за поклонение в града, с четириетажна камбанария и три камбани. Статуята на светицата с дъщерите ѝ Вяра, Надежда и Любов, донесена от Неапол през 1820 г., е едно от най-значимите религиозни произведения в района.

„Света Мария деле Неви“ – църква, известна с отличителния си олтар от XVIII век, изработен от ярък мрамор (бял, червен, оранжев, тюркоазен и тъмнозелен) и апсида, украсена с неокласически фризове.

„Палацо Гранито“ – построен през XVIII век като база за ловни излети, дворецът е бил домакин и на крал Чарлз Бурбонски, ентусиаст на лова.

„Палацо Канонико Де Лука“ – историческа сграда, която е запазила внушителен каменен портал и атриум с централен двор.

Параклис „Сан Микеле Арканджело“ – от сградата са останали са само руини и камбанария с купол тип „лък“, напомнящи за българските влияния в района.

„Киеза делла Асунта“ – църква, датираща от XIV век, тя се отличава с три нефа в бароков стил и полихромен мраморен олтар. Вътре е запазена ценна дървена статуя на Богородица Успение Богородично, датираща от 1770 г.

Древни кули и отбранителна система – районът е запазил останките от наблюдателни кули и древни укрепления, използвани през вековете за защита на селото от нападения.