Когато поръчват бърза храна или храна за вкъщи, мнозина разчитат на написаното в менюто, особено ако искат да са здрави. Проучване, публикувано в списание PLOS One, обаче показва, че тези цифри не винаги са надеждни. Почти половината от проверените ястия са имали по-високо съдържание на сол от обявеното, понякога значително.

Как е проведено проучването

Проучването е ръководено от Гюнтер Кюнле, професор по хранене и хранителни науки в Университета в Рединг. Неговият екип е закупил 39 ястия за вкъщи от 23 заведения. Проучването включва както малки местни ресторанти, така и големи международни вериги, включително McDonald's, Burger King, KFC, Domino's и Subway.

Изследователите са избрали най-популярните елементи от менюто: пица, бургери, спагети, сандвичи и пържени картофи. След покупката ястията са били замразени, след това лиофилизирани и смлени, за да се измери точно съдържанието на натрий в лабораторията.

Какво са открили учените

Как е проведено проучването

Какво са открили учените

Не всички ресторанти са посочили съдържанието на сол в ястията си. Но там, където такива данни бяха налични, резултатите бяха тревожни. В 47% от случаите действителното количество сол надвишаваше цифрите, посочени в менюто. В някои ястия една порция съдържала толкова много сол, че надвишавали препоръчителната доза за цял ден.

Във Великобритания това ограничение е не повече от 5 грама сол на ден, ограничение, препоръчано от Световната здравна организация. Превишаването на тези ограничения е особено често срещано при спагети и подобни, които мнозина считат за относително „безопасен“ избор.

_{(Credit: Ezio d'Onghia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Защо цифрите в менюто са неточни

Според изследователите проблемът не се дължи непременно на умишлено подвеждане на потребителите. Дори във веригите ресторанти ястията се приготвят от хора, а не от роботи. Малките разлики в рецептите, размера на порциите, количеството сос или солта, добавена „за вкус“, могат значително да променят крайния състав. Освен това самите съставки могат да варират. Например, сирене, месо или сосове от различни партиди съдържат различни количества натрий. В резултат на това едно и също ястие, поръчано в различни дни или на различни места, може да има различни хранителни стойности.

„Потребителите трябва да помнят, че етикетите са предимно ориентировъчни“, отбеляза Гюнтер Кюнле.

Според авторите, подобна вариабилност е типична за хранително-вкусовата промишленост като цяло и не се ограничава до една държава.

Тези резултати са важни не само за любителите на бързо хранене, но и за тези, които съзнателно намаляват приема на сол поради риска от сърдечно-съдови заболявания, инсулт и хипертония. Дори малки несъответствия между декларираното и действителното съдържание на натрий, ако се повтарят редовно, могат да имат дългосрочни последици за здравето.