Милош Форман (на чешки и словашки: Miloš Forman) е една от водещите фигури на Чехословашката нова вълна – през 60-те години на миналия век. Това е едно от най-художествено значимите направления в цялата история на чехословашкото кино, което постига голям отзвук в международен мащаб. Изявява се и като драматург. След 1968 г. Форман заминава за Съединените щати, където прави редица успешни и награждавани филми. По време на кариерата си печели много награди, като освен двата приза „Оскар” за най-добър режисьор, е лауреат и на три награди „Златни глобус“ и награда БАФТА в същата категория. Председател на журито на филмовия фестивал в Кан през 1985 г.

Произход и детство

Милош Форман (имена по рождение: Ян Томаш Форман) е роден на 18 февруари 1932 г. в град Часлав, Чехословакия (днес част от Чешката република) в протестантското чешко семейство на Анна Форманова (по баща Швабова) и гимназиалния учител Рудолф Форман. Майка му е управлявала хотел близо до езерото Маха. Истинският му баща обаче е Ото Кон, пражки архитект от еврейски произход, за когото Милош Форман научава едва след края на Втората световна война. Милош прекарва детството си в родния си Часлав и отчасти в къщата за гости „Рут“ в курортния град Старе Сплави. Хотелът и къщата за гости са работили само през лятото, семейството се е връщало в Часлав през зимата.

Той губи и двамата си родители като дете. Баща му е арестуван за членство в съпротивителна група, а майка му – за невярно доносничество срещу него във връзка с антинацистки листовки. Преди арестуването на майка му тя се премества с децата си в Старе Сплави. Там Милош е принуден да учи в немско училище, тъй като по това време там не е имало чешко училище. Той не е говорил добре немски и съучениците му ясно му дават да се разбере, че майка му и двамата ѝ синове предпочитат да се върнат в Часлав.

И двамата му родители са затворени в продължение на няколко години. Той среща майка си само веднъж, за кратко, в двореца Печек в Прага. Майка му умира от тиф в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау на 1 март 1943 г. Баща му умира в германския концентрационен лагер Мителбау-Дора на 10 май 1944 г.

Впоследствие Милош израства с роднини в град Наход, както и в град Подебради – в пансиона на Централночешкия колеж „Крал Иржи от Подебради“. Тук негов съученик е бил бъдещият драматург, дисидент и политик Вацлав Хавел (последен президент на Чехословакия и първи президент на Чехия).

След войната осиротелият Милош и брат му Павел, който е дванадесет години по-голям, се завръщат в пансиона „Рут“ в Старе Сплави и започват да го ремонтират. След национализацията през 1948 г. те губят пансиона. Милош е имал възможност да продължи да живее в една от стаите в пансиона, но когато навършва пълнолетие през 1953 г., е трябвало да се изнесе. Най-големият им брат Блаxослав (роден през 1917 г.) умира през 1960 г. в планинската верига Ниски Татри по време на експедиция на туристическата секция на началното училище в Часлав, където работи като учител.

Семейство Форман придобива къщата за гости в Старе Сплави през 1991 г. чрез реституция.

_{Президентът на Чехия Вацлав Хавел, чешкият актьор Ладислав Жупанич и Милош Форман на юбилейните тържества на театър „Семафор“ през 1999 г. (Credit: Skrnik, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Кариера

Форман е учил сценаристика във Факултета по филмово и телевизионно изкуство на Академията за сценични изкуства в Прага, като основната причина за обучението му е била да избегне отбиването на военна служба. По време на следването си работи като асистент-режисьор и асистент на режисьора Алфред Радок. Форман си сътрудничи с Радок не само във филми („Дядовият автомобил“), но и в представления на пражкия театър „Латерна магика“.

До 1968 г. Милош Форман, заедно с оператора Мирослав Ондричек, прави няколко успешни филма в Чехословакия, характеризиращи се с остър, почти чернохумористичен поглед към обществото. Те привличат вниманието със среднометражния си дебют с документалния филм „Конкурс“ от 1962 г. (който излиза по кината заедно с филма „Ако не беше музиката“ през 1963 г. като поредица под заглавието „Конкурс“). За него той организира фиктивно прослушване в пражкия театър „Семафор“. През същата година е заснет и филмът на Милош Форман „Черен Петър“. Този филм печели (за изненада на създателя си) главната награда на Международния филмов фестивал в Локарно, Швейцария (тази награда не е присъдена на известни режисьори като Микеланджело Антониони или Жан-Люк Годар).

Друг успешен филм на тандема Форман и Ондричек е „Любовта на русокосата“, черно-бял филм от 1965 г. Филмът е номиниран за наградата „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и наградата „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм. Британското филмово списание Empire го класира през 2010 г. на 89-то място в списъка си със 100-те най-добри чуждоезични филма на всички времена. Следващият филм, „Пожар, момичето ми“, от 1967 г., също е номиниран за „Оскар“ и позволява на Форман да емигрира в Съединените щати.

_{Милош Форман на 44-ия Международен филмов фестивал в Карлови Вари 2009, Чехия (Credit: Petr Novák, Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

По време на нормализацията (термин, с който се обозначават политическите процеси след окупацията на Чехословакия от армиите на Варшавския договор през 1968 г.) Форман заминава легално за Съединените щати, за да продължи да прави филми. По този начин той успява да сътрудничи по филмите си с чешки режисьори, особено с оператора Мирослав Ондричек. Дори му е позволено да заснеме много сцени от филма „Амадеус“ в град Кромериж, както и в Прага и околностите му.

В първия си филм, направен в САЩ, „Излитане “ от 1971 г., режисьорът прилага своя „чешки“ подход към американското общество в тогавашната отслабваща хипи ера. Филмът е удостоен с първата награда на журито на филмовия фестивал в Кан, но не е постигнал комерсиален успех. През 1972 г. снима новелата „Десетобой“ от документалния филм за Мюнхенската олимпиада „През погледа на осемте“.

Форман постига значителен успех сред публиката през 1975 г. със следващия си филм „Полет над кукувиче гнездо“, адаптация на романа на Кен Киси „Да го изритаме от колата“. Филмът е удостоен с пет награди „Оскар“ от Американската академия за филмови изкуства и науки, в петте основни категории, включително за най-добър режисьор. Произведението е удостоено и с престижните отличия „Златен глобус“ в същите категории.

През 1976 г. осъществява и постановка на Бродуей „Опера за три гроша“. От 1978 г. Форман преподава в кинофакултета на Колумбийския университет. През 1979 г. Форман режисира успешния филмов мюзикъл „Коса“, а след това историческата драма „Рагтайм“ по едноименния роман на Едгар Лорънс Доктороу (1981), която разглежда характерния расов конфликт в САЩ от 1906 до 1914 г.

Филмът на Форман от 1984 г. „Амадеус“, разказващ за живота и смъртта на композитора Волфганг Амадеус Моцарт, печели осем награди „Оскар“, включително в двете основни категории. Това е един от най-успешните филми на Форман по отношение на рейтинга на публиката. Благодарение на заснемането на този филм, той успява да се завърне в родината си след десет години. Другите му филми също са успешни, някои от тях с по-голям прием от критиката, отколкото от публиката, като например „Валмон“ (1989), който е адаптация на романа от 1782 г. „Опасни връзки “ на френския писател Шодерло дьо Лакло. През 1996 г. той прави филма „Народът срещу Лари Флинт“ (с участието на Уди Харелсън и Кортни Лав). За този филм е номиниран за „Оскар“ за най-добър режисьор.

През 1999 г. прави биографичен филм за известния актьор и авангарден комик Анди Кауфман, „Човек на Луната“. Джим Кери, актьорът в главната роля в този филм, печели „Златен глобус“ за този филм. През 2000 г. Милош Форман участва във филма на Едуард Нортън „Равинът, свещеникът и красивата блондинка“.

На 31 януари 2007 г. филмът на Форман „Призраците на Гоя“, заснет в Испания през 2006 г., е имал своята чешка премиера в социалния, културен и търговски център „Славянски дом“ в Прага. На чешката премиера на филма присъстват актрисата Натали Портман и актьорът Хавиер Бардем, които изиграват две от трите главни роли. Кинотворбата разглежда последния период от живота на известния испански художник Франсиско Гоя.

През април 2007 г. в Националния театър се състои премиерата на нова продукция на джаз операта от чешките автори Иржи Сухи (либрето) и Иржи Шлитър (музика), озаглавена „Добре платена разходка“, режисирана от Милош Форман заедно със сина му Петър Форман.

_{Международен филмов фестивал в Рейкявик (RIFF), 2009 г. Почетна награда за цялостно творчество за режисьора Милош Форман. Отляво надясно: Hrönn Marinósdóttir, директор на фестивала; Милош Форман; Олафур Рагнар Гримсон, президент на Исландия. Снимка, направена в Bessastaðir, президентската резиденция. (Credit: Alinoe, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Личен живот

Първата му съпруга е чехословашката актриса Яна Брейхова, една от големите чешки филмови звезди. Бракът им, продължил от 1958 до 1962 г., е бездетен. Синовете му от втория му брак (с Вера Кресадлова, чехословашка и чешка актриса и певица) са близнаци, театралните актьори Петър и Матей Форман (родени на 23 август 1964 г.). Форман се жени за трети път за много по-младата Мартина Зборжилова, чешка писателка и сценарист, която публикува книга за познанството им. Те имат двама сина, близнаците Андрю и Джеймс Форман (родени на 12 септември 1998 г.). Милош Форман е живеел в град Уорън, щата Кентъки. Бил е привърженик на на клуба „Славия“ Прага.

Неговият полубрат е Йозеф (Джоузеф) Кон (1932 – 2023), почетен професор по математика в Принстънския университет и един от водещите математици в света.

Милош Форман умира на 13 април 2018 г. на 86-годишна възраст в болница в град Данбъри, ата Кентъки.

Частно погребение се състои в неделя, 15 април 2018 г., в град Уорън.

Паметни места

Половин година след смъртта на режисьора Милош Форман, площад „Милош Форман“, разположен на пиацетата пред хотел „ИнтерКонтинентал“ в края на улица „Парижска“ в Прага 1 (район в центъра на Прага), е кръстен на негово име. През 2018 г. е открита и паметна плоча на стената на родната му къща в Часлав на улица „Форманова“ 17.

Астероид от вътрешния главен пояс е кръстен на него: (11333) Форман

Награди

Режисьор

1964: „Черен Петър“: Награда „Юси“, награда на Международния филмов фестивал в Локарно

1965: „Любовта на русокосата“: награда „Бодил“, награда „Юси“, състезателен филм на Международния филмов фестивал във Венеция

1971: „Излитане“: Номинация за Британската филмова награда, награда „Бодил“, Голямата награда на журито на филмовия фестивал в Кан

1975: „Полет над кукувиче гнездо“: Британска филмова награда, награда „Бодил", номинация „Оскар“, награда „Давид ди Донатело", награда на Гилдията на режисьорите на Америка, награда „Златен глобус", награда на Националния синдикат на италианските киножурналисти, награда на кръга на филмовите критици в Канзас Сити, награда „Кинема Джунпо“, „Оскар“

1979: „Коса“: номинация за „Сезар“, награда „Давид ди Донатело“

1981: „Рагтайм“: Номинация за „Златен глобус“

1984: Награда „Амадеус“, номинация за наградата „Аманда“, Британска филмова награда, награда „Сезар“, награда „Давид ди Донатело“, награда на Гилдията на режисьорите на Америка, награда „Златен глобус“, филмова награда на Гилдията, награда на Италианска национална асоциация на филмовите журналисти, награда „Жозеф Плато“, награда „Джуси“, награда „Кинема Джунпо“, награда на Асоциацията на филмовите критици на Лос Анджелис, награда „Оскар“, награда „Робърт“ на фестивала „Робърт“

1989: „Валмон“: Номинация за „Сезар“

1996: Народът срещу Лари Флинт: „Златна мечка“ на Берлинския международен филмов фестивал, номинация за „Чешки лъв“, Европейска филмова награда, „Златен глобус“, награда на Националния съвет за филмова критика, номинация за „Оскар“

1999: „Човек на Луната“: „Сребърна мечка“ на Берлинале, номинация за „Чешки лъв“

2000: Награда CineMerit на филмовия фестивал в Мюнхен за заслуги към филмовото изкуство

Сценарист

1971: „Излитане“: Номинация за Британската филмова награда, номинация за наградата на Гилдията на писателите на Америка

Дело на живота

2010: Почетна награда на филмовия фестивал в Цюрих

2013: Награда на Гилдията на режисьорите на Америка – Награда за цялостно творчество