Квадратно парче стъкло с ширина 12 см и дебелина 2 мм може да съхранява 4,8 TB данни, еквивалентни на обема данни от приблизително 2 милиона печатни книги. Тестовете показват, че тези данни могат да се съхраняват в продължение на 10 000 години при 290°C, а при стайна температура времето за съхранение може да бъде десетки или дори стотици пъти по-дълго. Свързаното изследване е било публикувано в списание Nature.

В дигиталната ера търсенето на съхранение на данни нараства драстично. Съвременните твърди дискове кодират данни чрез намагнитване на малки области върху тънък метален филм с електромагнити. Тези малки магнити обаче лесно губят магнетизма си и остаряват след 10 години, което ги прави неподходящи за дългосрочно съхранение на данни.

„Предимството на стъклото е, че след като веднъж е записано върху него, то не се променя и паметта на устройството не изисква контрол на температурата или друга поддръжка“, казва Ричард Блек, компютърен учен в Silicon Project на Microsoft Research Cambridge. „Въпреки че процесът на запис и четене на данни е много по-сложен от този на твърд диск, информационната сигурност е много по-висока.“

Питър Казански от Университета в Саутхемптън, Великобритания, преди това е сътрудничил с Microsoft по стъкленото съхранение. Казански и колегите му са изяснили физиката зад технологията за лазерно директно записване и все още държат световния рекорд на Гинес за най-издръжливия стъклен дигитален носител за съхранение, базиран на силициев диоксид. Microsoft започва своите изследвания, надграждайки върху тази основа, през 2017 г. Докато подходът на Казански увеличава максимално издръжливостта и плътността на данните, екипът на Microsoft се фокусира повече върху практичността в последните си изследвания.

Блек заяви, че са проучили метод, който може да записва данни по-бързо и да декодира по-надеждно от предишните версии, разработени в рамките на Silicon Project, и който използва евтино боросиликатно стъкло вместо по-трудния за производство силициев диоксид.

За да кодира информацията, изследователският екип използва високоенергиен лазер, като всеки импулс трае само няколко фемтосекунди, за да облъчи точно определено място върху стъклото със специфична енергия. Блек обясни, че всяко облъчване деформира стъклото и променя начина, по който светлината се разпространява в него. Изследователите използвали тези малки деформации, за да запишат данни, които след това били прочетени с помощта на микроскоп, способен да открива промени в поведението на светлината, докато тя преминава през всяка точка.

Изследователите са определили четливостта на данните във времето при различни температури в експерименти за стареене, като по този начин са изчислили трайността на този метод за съхранение. Експериментът обаче не е взел предвид други фактори, които биха могли да повредят субстрата, като химическа корозия и физическо напукване.

Експертите посочват, че невъзможността за презаписване на стъклените системи и високата цена на четене и запис на данни върху стъклени носители означават, че е малко вероятно те да се използват за съхранение на ежедневна информация. Този носител обаче е идеален за данни, които трябва да се съхраняват в продължение на десетилетия или дори векове, като например научни данни, записи за културно наследство и данни за природни бедствия.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |