Безеншек е известен е с това, че приспособява стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици и руския език. Основава словенската, хърватската, българската и руската стенография.

Антон Тома Безеншек е роден на 15 април 1854 г. в село Безеншково Буковие, Австрийска империя, в семейството на Томаж Везеншек (Антон променя името си на Безеншек, когато пораства) и майка си, фермерката Мариета, по баща Краниц, родом от село Фраколово, като най-големият от осем синове. Баща му Томаж е бил добър и всестранно развит фермер, а в района си е бил известен и като добър певец, църковен ключар и музикант. Той е осъзнавал важността на училищното образование и е насърчавал всичките си синове да учат.
Антон вече е показал таланта си в Народното училище в село Франколове. Учителят по това време, Филип Кодерман, му е преподавал немски език следобед, така че Тоней, както го наричали местните, успял да се запише в четвърти клас на народното училище в град Целе през есента на 1865 г.
Там той допълва знанията си и се записва в гимназията в Целе. Става един от най-добрите ученици в четвъртия клас и през 1870 г., поради академичния си успех и примерно поведение, е приет в Целийското абатство с безплатна храна и жилище. Тогавашният абат Матия Водушек го насърчава да се занимава с литературна дейност. Като ученик в гимназията Тоней вече изпраща своите произведения под псевдоним до младежкия вестник „Врътец“ и списанието за художествена литература „Зора“

_{Антон Безеншек през 1890 г. (Credit: Franz Neumayer, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Времето на образованието му в гимназията в Целе съвпада с ерата на националните лагери и успешното функциониране на читални, които формират решително национално мислене и любов към словенското слово. През 1873 г. той е главен инициатор и основател на „Беседа“, първото словенско студентско дружество в гимназията в Целе. Той става първият президент и много активен член на това дружество. Това му създава много проблеми с немски ориентираните професори, особено с професора по математика, който го заплашва, че няма да издържи зрелостния му изпит.
По това време Безеншек се свързва с приятели, които са в подобно положение, и те кандидатстват за зрелостния изпит през 1874 г. в Загреб, където той успешно завършва зрелост. През октомври 1874 г. се записва във Философския факултет на новооснования Загребски университет. Посещава лекции по славистика, класическа филология и философия. Тук се запознава и със словенския проф. Франьо Магдич, който се смята за основател на хърватската стенография.
Повечето словенски студенти по това време в университетите трябвало да се издържат сами, както и Безеншек, който печелел известна сума пари, като обучавал по-заможни студенти, и много повече, като преподавал стенография на хърватски ученици в голямата Загребска гимназия. Той организирал курсове по стенография и в рамките на пет години обучение вдъхновявал и обучавал цели поколения хърватски гимназисти, като ги събирал, насърчавал, окуражавал и вдъхновявал.
През учебната 1878/79 година той завършва образованието си и става учител на непълен работен ден в гимназията в Загреб, където освен стенография, преподавал и немски език и математика. В Загребския университет той упорито работи за откриване на позиция преподавател по стенография. Хърватското правителство удовлетворява молбата му на 15 септември 1878 г., но позицията е толкова ниско ценена, че разочарованият Безеншек отказва работата.

Безеншек се сблъсква за първи път със стенографията в пети клас на гимназията в Целе. В гимназията немска стенография по системата на Габелсбергер се преподава като избираем предмет от чеха д-р Густав Линднер, който вдъхновява ученици, включително и Безеншек. Още през 1875 г. Антон Безеншек публикува първата книга по стенография в славянския Юг – „Стенографска читанка“.
Става член-кореспондент на стенографските дружества във Виена и Топлице в Чехия. През 1876 г. той напълно самостоятелно започва да издава първото професионално списание „Югославянски стенограф“, предназначено за словенски и хърватски читатели. През същата година Безеншек пътува из чешките земи и Германия, а в Прага посещава лекции по славистика в продължение на един семестър и полага изпит по немска стенография. По този начин получава официално свидетелство за преподаване на този предмет в средните училища. По време на престоя си в Прага и Дрезден той осъществява контакт с известни немски, полски и чешки стенографи, които го повлияват по-късно да адаптира прехвърления си стенографски текст на словенски към чешката стенографска система. Той се обръща към научната и културна институция „Словенска Матица“ в Любляна с предложение да публикува своята словенска или югославска стенография, но поради лоши финансови условия това е временно отложено. След това, в края на септември 1876 г., за своя сметка, той публикува книгата си „Наука за стенографията на хърватски и словенски език“. Книгата намира много ентусиасти сред словенските интелектуалци и студенти и стенографията започва да се разпространява из словенските земи. Безеншек описва стенографията във вестник „Югославянски стенограф“, като „това благородно и възвишено средство, което сближава и обединява народите, премахвайки разликите между латинската и кирилицата. Той е добър славист и познавач на всички югославски езици и иска да създаде единна стенография за всички южни славяни, по модел на чешката стенография.
След като отива да учи в Загреб, освен че организира курсове по стенография в гимназията в Загреб и в университета, той работи и като стенограф в хърватския парламент, където дори става ръководител на парламентарния отдел за стенография. През лятото на 1879 г., преди да се завърне у дома за почивка, получава телеграма от българския министър на финансите Григор Начович с покана да дойде в София, където му е предложена позицията на гимназиален професор със заплата от 3000 швейцарски франка, при условие че адаптира стенографията за българския език и обучи стенографи за българския парламент. Препоръката за Безеншек идва от неговия състудент Спас Вацов. След Руско-турската война и подписания на 3 март 1878 г. в Сан Стефано между Русия и Турция, демократичната държава България току-що се заражда. Решението за Безеншек не е лесно, но той е убеден славянофил, затова решава да приеме поканата. Подписва договор за пет години и е сигурен, че той ще бъде само временен. Безеншек се мести в новооснованото Княжество България през 1879 година и започва работа като главен стенограф в Народното събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. Първата си лекция за развитието на стенографията сред европейските народи той изнася на 25 септември 1879 г. в сградата на българския парламент в София. Това е рожденият ден на българската стенография и на същия ден той дава началото и на първите курсове по стенография за българи.

Безеншек преподава в Класическата гимназия в София от 1879 до 1884 година.

_{Антон Безеншек през 1905 г. (Credit: See page for author, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Първият учебник, озаглавен „Българска стенография по системата на Фр. Кс. Габелсберг“, е публикуван през 1880 г. и по-късно е преработен и допълнен до съвършенство. Сред учениците му са висши чиновници, офицери, свещеници и много други професии. След първата година в училище той избира петимата най-добри измежду учениците и ги назначава като помощник-стенографи в кабинета си. В класическата гимназия в София той става и професор по класически езици и немски език. Активен е и в социалния живот на София. Той забелязва оскъдния социален живот на българите и като добър организатор, по модела на студентското дружество в Целе, основава първото културно-просветно дружество „Славянска беседа“. Дружеството скоро се превръща в център на социалния, образователния и националния живот в града. Живее в хотел, но се чувства тесен там, затова купува сравнително голям парцел в центъра на София на улица „Алабин“, върху който построява вила. В допълнение към всичките си дейности, Безеншек пише много за различни славянски вестници, като става постоянен кореспондент на словенския „Словенски народ“ , хърватския, сръбския, българския и немско-виенския вестник „Ватерланд“. Статиите му са обективни и актуални, давайки общ преглед на политическата, икономическата и културната ситуация в България по това време.

През 1884 г. Безеншек заминава на лятна ваканция, у дома в Словения. Прекарва я много активно, след завръщането си в София в края на септември е посрещнат с шокираща изненада. Българското правителство му изпраща съобщение, че няма да удължи договора му за работа в стенографския кабинет, като заповедта е подписана от новоизбрания министър Каравелов. Безеншек е наранен от това уволнение, станало след донос на негов ученик, но веднага започва да търси нова работа. Пред него се откриват няколко възможности, едната дори в Крайна – работа в Крайнския провинциален комитет в Любляна. Той вече е доста известен в България и е поканен в Пловдив, който след Берлинския конгрес става административен център на Източна Румелия, която не принадлежи към Северна България и се управлява от губернатор. Той предпочита това предложение, защото освен че управлява стенографския кабинет, то му позволява и да стане професор в местната гимназия, което смята за своя мисия. Той е много добре приет в града под тепетата, но стенографският му кабинет не има дълъг живот, тъй като управляващото събрание престава да функционира на 18 септември 1885 г. По това време се извършва обединението на Северна и Южна България. Безеншук има възможност да се върне в стенографския кабинет в София, но е толкова погълнат от работата си в Пловдивската мъжка гимназия, че не се възползва от тази възможност. Започва 20-годишният му живот и работа в Пловдив. От 1885 до 1905 година работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета „Етика“ в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици – например по неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.

Антон Безеншек редовно помага финансово на по-малките си братя – на Доминик, за да може да отвори механа и да пазарува у дома във Франколово, и на Арнощ още по време на следването си в Загреб, след което го кани в България и се грижи за възпитанието му там, а след няколко години живот в Пловдив осигурява място на надзорник на вино в същия град за брат си Игнац, който завършва земеделското и винарско училище в град Ново Место, и помага на брат си Aлоиз да създаде книжарница и издателство в Пловдив, което печели голяма репутация в България. През 1895 г., поради любителските си наклонности към пеенето, той основава Градския хор в гр. Пловдив, на който става председател. Той също така инициира създаването на асоциация на всички певчески дружества, действащи в славянския Юг. Асоциацията на южнославянските хорове е създадена в гр. Пловдив през 1896 г. под негово председателство.

През 1906 г. се завръща в София. Публикува много произведения и преводи, а до 1911 г. изнася лекции в Софийския университет. Антон Безеншек умира на 11 септември 1915 г. в София, Царство България.

Памет

На Антон Безеншек е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София.

През 1957 г. публикуваното му „Траурно слово, държано в деня на погребението на н.ц.в. княгиня Мария Луиза в салона на Пловдивската държавна гимназия „Александър I“ (1899) е включено в Списъка на вредната литература.