Имението Свети Антон (слов. Kaštieľ Svätý Anton), известно и като имението Антол (слов. Kaštieľ Antol) или имението Кохари (слов. Koháriovský kaštieľ), е разположено е под гората в село Свети Антон, недалеч от град Банска Щявница, Банскобистришки край на Словашката република. То е добре запазено имение в къснобароков стил – класицистична имение с голям английски парк. От 1985 г. е регистрирано като национален паметник на културата и е отворено за обществеността. Сегашният замък е построен през 1744 г. в къснобароков стил. Триетажната сграда с четири крила и вътрешен двор има главна фасада, разделена от ризалит с триъгълен фронтон с тимпан. Приземният етаж е украсен с хоризонтален босаж, а първият етаж е разделен от лизенови полета.

За имението се казва, че построяването му е символизирало календарната година – то има 4 порти (= годишни сезони), 12 комина (= месеците в годината), 52 стаи (= седмиците в годината), 7 аркади (= дните от седмицата) и 365 прозореца (= дните в годината). Днес, след реконструкцията, обаче това вече не е възможно да се потвърди.

Първите споменавания на замъка датират от XV век, когато селото е собственост на братя Казовци. През 1415 г. се споменава като по-малка укрепена сграда – кастелум. По-нататъшни споменавания датират от втората половина на XVI век, когато започва да се проявява заплахата от турски нападения над Словакия. През 1744 г. на мястото на по-стария замък един от членовете на унгарската аристократична фамилия Кохари построява къснобароково едноетажно, двукрило Г-образно имение. Няколко години по-късно към имението са добавени още две крила, така че имението има формата на правоъгълник с вътрешен двор.

_{Имението Свети Антон, 2006 г. (Credit: Miroslav Blaho, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

По време на Словашкото национално въстание, части от бойната група „Шил“ окупират Банска Щявница на 9 октомври 1944 г. Това събитие е свързано с края на Втората световна война и с германската офанзива по време на това въстание. Впоследствие специална германска ударна група прониква в имението и отвежда бившия български цар Фердинанд I, който живее там изгнание, заедно със свитата си. Имението е собственост на благородническите фамилии Кобург и Кохари, откъдето произлиза и Фердинанд. След абдикацията си на 3 октомври 1918 година, българският монарх се премества в семейното имение „Кобург“ в Германия, където прекарва по-голямата част от остатъка от живота си. През 30-те и 40-те години на ХХ век цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка в имението Свети Антон край Банска Щявница, по това време вече част от Чехословакия. Там той живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Фердинанд I умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г. Според генерал Ганчев, негов адютант, последната воля на царя е да бъде погребан някога в „любимата му България“, но според словашки източници, българският монарх е оставил собственоръчно написано волеизявление да бъде погребан в Словакия, родината на третата му съпруга Алжбета (или Елжбета) Брезакова (неговата словашка камериерка, за която той се жени през 1947 г.). Ковчегът му е временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. На 29 май 2024 г. тленните останки на цар Фердинанд са пренесени от Нюрнберг до София със самолет на Военновъздушни сили. На 30 май 2024 г. цар Фердинанд I е погребан в криптата на двореца Врана.

Интериор

По-голямата част от стаите, залите и коридорите на замъка са запазили оригиналния си интериор от периодите на барок, рококо и ампир. Днес в имението се помещават музейни експозиции. Интериорът съдържа скулптури от школата Донер, мебели от епохата на XVIII и XIX век и колекция от ловни трофеи. До първия етаж се стига от подлеза на главния вход в северното крило по представително стълбище с каменни скулптури към приемните. Оттам е възможно да се стигне до социалните и представителните помещения или до коридорите, обграждащи останалите три крила на имението. От коридорите, осветени от прозорци, към вътрешния двор са достъпни отделни свързани помежду си помещения. Над стълбището и в параклиса има и стенописи от периода, когато е построено имението. В имението са запазени доста оригинално обзаведени и по-късно добавени стаи, които всъщност представляват музей на мебелите и колекции от различни предмети на изкуството, картини и гравюри, които са много малко в Словакия. През XIX век някои стаи дори са преустроени и обзаведени според модата на времето.

_{Имението Свети Антон, 2017 г. (Credit: Marekkacir, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Екстериор

Двуетажната сграда с четирикрилен план и централен двор притежава всички характеристики на представителна резиденция. Сводестият подлез с изглед към двора води до представително стълбище, чиято архитектура е допълнена от картини и скулптури, отразяващи влиянията на италианското и австрийското изкуство. От южното крило на имението се вижда параклис, богато украсен със стенописи на къснобароково илюзионистично пространство с ясна гледка. Това е параклисът „Успение Богородично“ от 1722 г.Параклисът е подчертан и отвън по фасадата, която завършва със стенопис, свързващ църковната тема с мотива от картината на ктитора. Рисуваната украса на параклиса е в духа на къснобароковия илюзионизъм. Автор на стенописите от 1750–1752 г. е Антон Шмит. На първия етаж на имението има няколко разкошни стаи, които са минимално засегнати от по-късните модернизационни интервенции от 1816 и 1860 г. Параклис в рококо с богата кована желязна решетка, разположен на кръстопътя в селото, където пътят завива към имението, също датира от времето на построяването на имението.

Текущо състояние

От 1962 г. е седалище на Музея на горското стопанство, дървообработването и лова, специализиран национален музей със забележителни колекции по естествена история, история и изкуство. В момента експозициите, разположени в имението, предоставят общ преглед на бита на благородниците от периода (стилни мебели предимно от XVIII–XIX век, картини и други), както и развитието на горското стопанство и лова в Словакия. Интерес представлява и стаята, тапетирана с илюстрации от периода, предимно от френски хумористични списания, ловни оръжия и трофеи, горско оборудване, инструменти и помагала и други експонати. В специално помещение, наречено „Българската стая“, може да бъде проследена историята на първия цар от Третата българска държава. Освен множество фотографии на Фердинанд и семейството му, посетителите могат да видят картини и подаръци, които абдикиралият монарх донася със себе си от България след 1918 година. Страстта му към лова и ботаниката не е подмината, като в замъка се намират част от неговите ловни трофеи и ботанически сбирки.

Както имението, така и парковата зона са отворени за обществеността.

_{Село Свети Антон – изглед към част от селото от парка близо до имението (Credit: Patrik Kunec, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Забележителности

Имението Свети Антон е заобиколено от голям английски парк с редки дървета от XVIII век. Композицията на парка включва различни видове малка архитектура, водопад и езерце. Подходящ е за романтични разходки.

На главния път преди отбивката за имението се намира параклисът „Свети Йоан Непомуцки“. Рококов квадратен план от 1755–1758 г. Свод – чешки плосък, мансарден покрив в предната част с фронтон и отворена порта с рококови решетки от ковано желязо, фасадата е разделена от пиластри.