News

Брането на гъби е хоби, което включва разходки в гората и търсене и събиране на гъби. Някои гъбари отглеждат гъби и у дома.

Гъбите винаги са били източник на храна, историците смятат, че са били „ловувани“ още в праисторически времена. Те са били култивирани още в Древен Рим и интересът към тях се е проявил широко през XVI век. Средновековието обаче не е било благосклонно към тях, хората са се страхували от тях и са ги смятали за свръхестествени. Но не ставало дума само за храна, те са били използвани и в медицината. Дори днес някои вярват, че можете да подсилите имунитета си с кладници.

С помощта на копитната гъба са опитвали да спират кървенето още в праисторически времена; смятало се, че съдържа вещество, което слепва кръвните клетки. Изсушените ѝ плодни тела, т. нар. прахан, са били използвани от хората за поддържане на огън и стрелба с мускети. И дори са ги използвали при шиене на жилетки и шапки!

Гъбите натрупват тежки метали и други вещества, също и радиоактивния изотоп цезий 137. Когато се берат гъби, не трябва са се събират такива, които са видимо мухлясали или червиви.

Чехите се смятат за най-страстните гъбари на планетата, те са известни с неограниченото си бране на диви гъби, събирайки над 8 кг гъби на домакинство годишно. Затова и Чехия е наричана „гъбарска суперсила“. Там е обичайно да се събират различни видове гъби без ограничителни разпоредби. Гъбите са станали толкова разпространени в Чехия, че са известни като месото на бедните. Те са толкова тясно свързани с чешката култура, че дори са станали част от различни пословици. Гъбите се събират в Чешката котловина от незапомнени времена. Особено след пристигането на славяните, въпреки че са присъствали и в келтската диета. Славяните обаче, както казват, са се раждали с кошница в ръце.

_{Кошница с гъби (Credit: George Chernilevsky, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Брането на гъби е широко разпространено и в европейските страни, разположени североизточно от Чехия (Русия, Полша, Словакия, Финландия). За разлика от Русия или Полша, където това се възприема по-скоро като търговски начин за печелене на допълнителни доходи, в Чехия брането на гъби е де факто национален спорт.

В други европейски страни това хоби не е много разпространено и се практикува само от малки групи по интереси и сдружения. В Западна Европа се консумират само култивирани гъби. Брането на гъби е по-разпространено в някои райони на Скандинавия. Освен чехите, ентусиазирани гъбари са също и словаците, словенците, лужишките сърби, украинците и поляците, а изненадващо и японците. Други народи не избягват гъбите, но ходят до магазина, за да си ги купят. Те не са много осведомени за гъбите и на някои места брането им е строго забранено.

Поляците са показали огромен бизнес дух в това начинание. В Полша продажбата на гъби е поминък за цели райони с висока безработица. По-бедните семейства печелят пари, продавайки гъби край пътя, а фирмите се възползват от незаинтересоваността на други народи да прекарат поне миг в гората и да изнесат десетки хиляди тонове манатарки, пачи крак и печурки за целия свят. Не е необичайно немски турист да си купи кошница с истински немски манатарки на полски пазар, които предприемчив поляк е събрал миг по-рано от другата страна на границата.

Още през социалитическия период е било възможно да се наблюдава известна „зараза“ на източногерманците със славянска мания по гъбите и тяхното господство над старите федерални провинции продължава и до днес. Трабанти често са били виждани паркирани близо до източногермански гори. Но сред западногерманците не се е говорело за страст; сред тях е имало несигурност и страх от гъби дълго време.

_{Любимата плячка на гъбарите (Credit: Strobilomyces, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Австрийците защитават даровете на Майката Природа с бдително око и безкомпромисен закон. В Австрия е забранено да се берат гъби на групи, а един гъбар може да набере максимум два килограма гъби на ден. В някои австрийски провинции брането на гъби е разрешено само в определени дни, седмици или месеци. Забраните за бране важат и в Нидерландия. Местните жители се страхуват от горските гъби и освен това вярват, че ако се откъсне гъба, тя никога повече няма да порасне на това място.

В Италианските Алпи брането на гъби е напълно забранено, много ограничения се регулират от общински постановления. Гъбарите в Австрия нямат право да носят повече от разрешеното количество от гората. На някои места дори се изискват специални разрешителни за бране на гъби.

А италианците са почти пристрастени към гъбите. Те отглеждат печурки в големи мащаби, а някои дори са готови да се катерят по планините заради тях. Можете да намерите гъби в почти всички магазини, включително и на щанда за пощенски картички.

Древните римляни вече са били известни с любовта си към висококачествените и вкусни трюфели и гъби, че са пренесли тази страст с меч и чинии в европейските си колонии. Но ролите са се обърнали след две хиляди години и италианските чинии са пълни с гъби от Полша и Скандинавия.

_{Зелена мухоморка, една от най-опасните гъби в света (Credit: taken by User:Hankwang, CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons)}

Северът на Европа може да се нарече гъбен рай. Опитни гъбари са латвийци и литовци, много от които, следвайки примера на поляците, печелят допълнителни пари, като берат гъби. През последните десетилетия обаче интересът нараства главно сред финландците и шведите. Финландците са били научени да берат гъби от карелите, фино-угорска етническа група, мигрирала от руските граници във Финландия след Втората световна война. Навсякъде, където са минавали карелците, те са разпространявали традиционното положително отношение към гъбите. Днес всеки пети финландец има опит с брането на гъби.

В Швеция нещата са дори по-добре и това не е чудно, защото по-студеният климат не е благоприятен за червеи и други вредители, така че скандинавските гъби са наистина показни. Но напоследък стотици италианци, поляци и литовци плячкосват красивите северни гори, а специални гъбени самолети с тонове манатарки се насочват предимно към Южна Европа. Ето защо скандинавците дори обмислят изменение на законодателството и защита на горските си съкровища.

В Норвегия обаче ситуацията е съвсем различна. Всеки гъбар, посетил тази страна през сезона, е плакал за тонове красиви гъби, които никой не бере. Норвежците винаги са имали предпазливо и студено отношение към гъбите, а след аварията в Чернобил са били стриктно пренебрежителни. За съжаление, радиоактивният облак се е бил насочил и над тяхната територия и оттогава норвежец не би си откъснал гъба в гората, дори с дозиметър. В Норвегия все още се борят с високото количество опасен цезий в говеждото месо и обвиняват гъбите, които са способни да извличат радиоактивни вещества от земята дори след толкова години.

Извън Европа брането и отглеждането на гъби е широко разпространено, особено в Югоизточна Азия, като особено ентусиазирани в тази дейност са японците.