Заедно с екип от 40 мъже, семейство Прончищеви изследват източния бряг на Таймир и са първите, които го нанасят на картата на Русия. Те също така картографират делтата на Лена и откриват островите Петър и Преображение.

Изследователите смело се промъкват през ледените води в крехка лодка, докато тя не започва да пропуска вода. Те зимуват в устието на река Оленек, а до лятото възобновяват опасното си пътуване и биха продължили плаването, но се натъкват на непроходим лед на 77° 29' северна ширина.

Връщайки се в зимната хижа в края на август 1936 г., Василий Прончищев си чупи крака и умира внезапно от емболия. Съпругата му Татяна прекарва много време на гроба му и надживява съпруга си само с 14 дни. Според различни сведения, тя е починала от скорбут, пневмония или просто от мъка. Вероятно е била едва на 25 години (годината ѝ на раждане е приблизително 1713 г.).

_{Стара снимка на гробницата на Василий и Татяна Прончищеви в Уст Оленек, Якутия, Русия. (Credit: НеизвестенUnknown author, Public domain, через Викисклад via Wikimedia Commons)}

Загадката с името

Татяна Прончищева участва дискретно в експедицията. Тя не се споменава в докладите на съпруга си и навигатор Челюскин, нито от ръководителите на експедицията В. Беринг и А. Чириков . Дори записът за смъртта ѝ в бордовия дневник на кораба „Якутск“ не споменава името ѝ .

През 1913 г. нос (на руски „мыс“) на един от тогава безименните заливи на източния бряг на Таймир е наречен от експедицията на Вилкицки в чест на Прончищева и е отбелязан на тяхната карта като „м. Прончищевой“. Това обозначение, след няколко години, по време на подготовката за публикацията на картата е възприето като отнасящо се до близък залив и е трансформирано в „залив М. Прончищева“. През 1921 г. „М“ е дешифрирано като „Мария“. Съответно, дълго време личното име на съпругата на Василий Прончищев е считано за Мария . Едва през 1983 г. любознателен студент от Московския държавен университет Валери Богданов преглежда архивни документи и открива, че истинското име на Прончищева е Татяна.

Полуостров, планина и полярна станция също са кръстени в чест на първата полярна изследователка.