News

Първоначално етикетът (от френски: etiquette, билет, етикет) е означавал хартиена бележка или етикет с някаква информация, например етикет върху бутилка с лекарство, който описва съдържанието. Същото е важало и за картичките с имена, използвани във френския кралски двор, за да се обозначи мястото на масата, където гостът трябва да седне. След това това значение се е разпростряло до правилата за учтивост и добро социално поведение като цяло. Дори в това разширено значение обаче етикетът означава правила, които са по-скоро учтивост, чието нарушаване се отхвърля от обществото, но не се наказва или дори осъжда. Всеки, който нарушава етикета, е невъзпитан и неучтив, но не е задължително да е морално лош.

Етикетът е част от социалните нрави, а не от индивидуалния морал и етика. Неговите правила първоначално са неписани и понякога не е ясно защо определени поведения са предписани или забранени. Те обаче обикновено правят междуличностните контакти по-приятни (например, забрана за шамари по време на хранене или издаване на странни звуци по всяко време) и често изразяват известна сдържаност и уважение към другите, жените и възрастните (например, приоритет на масата, на вратата). Спазвайки етикета, човек показва, че знае „какво е подходящо“ и че следователно принадлежи в дадената среда. Това предотвратява конфликти и същевременно предотвратява нежелана интимност.

Етикетът е силно конвенционален въпрос и следователно е различен във всяко общество и всяка среда. Въпреки това, той почти винаги се фокусира върху няколко основни области:

- поза и жестове,

- облекло и прическа,

- поздрави и жестове при среща и сбогуване,

- хранително поведение,

- поведение към лица от противоположния пол,

- реч и разговор.

_{Илюстрация от „Историята на Оливие дьо Кастилия и Артус д'Алгарб“, фолио 181v., 1440 г. Главната маса е уединена под навес, докато по-голямата част от гостите са седнали от едната страна на масата. Управителят ръководи шествието на слугите, докато другите служители на бюфета и близо до принца са готови да задоволят всяка негова прищявка. Музиканти осигуряват забавление по време на храненето. (Credit: Attributed to Loyset Liédet, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Съществуват редица правила в социалното взаимодействие, които изискват на някои хора да се дава приоритет пред други. Като цяло жените имат приоритет пред мъжете, по-възрастните хора имат приоритет пред по-младите, а началниците имат приоритет пред подчинените.

В съвременното общество, където човек действа в различни среди и роли, това силно зависи от ролята, която той/тя играе в момента: банков служител, лекар, учител, полицай на смяна, президент, той/тя трябва да спазва правила и модели на поведение, които се различават от поведението у дома или сред приятели. В днешно време компаниите наблягат на поведението на своите служители към клиентите и често организират специални курсове за учтивост за тях.

По подобен начин, разликите в етикета между държавите вече са значителни, като се публикуват множество ръководства, които информират посетителите за какво да внимават. Появява се и нов етикет за нови среди, като например нетикет за поведение в мрежата.

Всяко общество познава и прилага правилата за добро поведение, особено йерархичните и социално стратифицирани общества, където всяка социална класа има определено място, определени възможности и определени ограничения. Етикетът в съвременния смисъл е възникнал в кралските дворове на древен Египет и Япония (rei); в Европа значението му нараства особено в началото на модерната епоха и достига своя връх през XVIII век. Чешката дума „учтивост“ (zdvořilost) също свидетелства за нейния дворцов произход.

Същевременно обаче са създадени и правила за учтивост и благоприличие за поведение в градовете като цяло, защото хората тук постоянно се срещат и не желаят близък контакт с всеки. Такива правила за благоприличие за децата са публикувани през 1530 г. от Еразъм Ротердамски (De civilitate morum puerilium), друго известно ръководство „Галатей, или за обноските“ (Galateo overo dei costumi) е публикувано от италианския свещеник Джовани дела Каза през 1558 г. Известно ръководство със заглавие „Как да се общуваме с хората“ (Über den Umgang mit Menschen) е публикувано от А. Книге през 1788 г., а думата „Книге“ (Knigge) и до днес означава наръчник за благоприлично поведение в Германия. В Чехословакия церемониалмайсторът на президента Масарик, г-н Иржи Гут-Ярковски, автор на Социалния катехизис , става известен в това отношение.