Алоис Мацак живее и работи в България в продължение на 26 години – от 1892 до 1918 г. Има големи заслуги за развитието на българската военна музика. Автор е на детски, солови и хорови песни, симфонична музика, обработки на народни песни и музика за театрални спектакли.

Записът на грамофонна плоча на композицията на Алоис Мацак, озаглавена „Българско хоро“, изпълнена от духовия оркестър на Лейбгвардейския полк на Н. В., под диригентската палка на автора, е най-старият запис (от 1897 г.), който се съхранява в Златния фонд на Българското национално радио.

_{Алоис Мацак в българска униформа, 1913 г. (Credit: See page for author, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Живот и кариера

Алоис Мацак е роден в 14 февруари 1857 г.,

в село Хлушице, Австрийска империя, в семейството на Ян Мацак, виден чешки композитор, и съпругата му Франтишка, по рождение Кубищова, от село Стари Биджов (намиращо се близо до Хлушице). По-късно учи теория на музиката в Пражката консерватория и започва да свири на тромпет и контрабас в театралнии симфонични оркестри. Започва музикалната си кариера с военния оркестър на 28-ми пехотен полк в Прага. По време на престоя си в Прага публикува няколко танца, маршове и музика за полеви учения.

По покана на българското правителство той се премества в България през 1892 г., където Първоначално е диригент на 4-ти пехотен полк в Плевен. 1904 година е повратна година за него, когато получава българско гражданство и едновременно с това се премества в столицата София, където става диригент на Гвардейския духов оркестър. Организира първите в България първите симфонични концерти с гвардейска музика. През 1905 г. в София е открито музикално училище, където той за кратко става учител, един от четиримата чехи в деветчленния преподавателски състав. През същата година, под името Мачак, пише статия за българската музика в списание „Русская музыкальная газета“.

_{Гробницата в гробището в Пухов, където е погребан Алоис Мацак (Credit: Anatol Svahilec, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Алоис Мацак композира музиката за театралните спектакли „Венецианският търговец“ (1906) и „Юлий Цезар“ (1908), поставени от чешкия режисьор Йозеф Шмаха в Народен театър „Иван Вазов“.

В България Мацак пише и частично публикува популярни маршове (на 4-ти пехотен полк „Мара“ – 1905 г., „Лозенградски герой“ – 1913 г.), тонално-живописната картина „Одрин“ (1913 г.).

По време на Първата световна война (1914–18) работи като диригент на духовия оркестър на Военното училище. Дирижира опери и оперни сцени на Българската оперна дружба. Посвещава се на българската народна музика, която събира и записва, и обработва някои народни песни. Народната музика го вдъхновява силно и при писането на други духови произведения и произведения за солово и хорово пеене.

След пенсионирането си се завръща в родината си. Умира на 18 юни 1921 г. в град Храдец Кралове, Чехословакия. Погребан е в гробището, намиращо се в квартал Пухов.