Имамбаялдъ (на турски: İmambayıldı) е специалитет, състоящо се от цял патладжан, пълнен с лук, чесън и домати, и пържен в зехтин. При приготвянето му патладжаните се обелват по дължина, така че от място на място да останат четири до шест ивици, широки около един сантиметър. След това се мариноват в подсолена вода, за да не покафеняват. Междувременно се приготвя плънката, състояща се от нарязани на кубчета домати, ситно нарязана зелена чушка, ситно нарязан магданоз, много ситно нарязан лук, чесън и различни подправки – в класическия вариант сол, мащерка, черен пипер, индийско орехче и/или канела и малко захар. Някои готвачи използват ситно нарязани сардини. След това патладжаните се подсушават чрез тампониране и се пълнят с приготвения състав. Поставят се в тава, заливат се със смес от горещ бульон и зехтин и се пекат във фурната на среден огън за около 45 минути.

Имамбаялдъ може да се сервира топло с ориз или други гарнитури или студено, като предястие.

Названието на ястието имамбаялдъ произлиза от израза „имам баялдъ“ (imam bayildi), означаващ „имамът припадна“ (от възхищение). Името на този специалите предполагаемо произлиза от разказ за турски имам (мюсюлмански духовник, водач на молитва), който по една или друга причина загубил съзнание над гозбата. В една от версиите се казва, че той загубил съзнание по време на хранене, припадайки от удоволствие от вкуса, когато жена му поднесла това ястие (това е свързано с образа на имама в народната литература като човек, който насърчава другите да бъдат аскети, но сам обича да си угажда). След това дошли възгласите на жената: „Имам – баялдъ!“. Така дошло името на този спезиалитет. В други, по-хумористични разкази обаче се предполага, че е имамът припаднал, когато чул цената на съставките или количеството маслиново олио, използвано за приготвянето на блюдото. Има и версия, според която духовникът е изял толкова много от него, че е припаднал.

_{Домашно приготвени имамбаялдъ (Credit: E4024, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Друга народна приказка разказва, че имамът се оженил за дъщерята на богат търговец на зехтин. Зестрата ѝ се състояла от дванадесет буркана с най-фин зехтин, с който тя приготвяла ястие от патладжан, гарниран с домати и лук всяка вечер, докато не накрая не изразходвала целия зехтин, така че не е могла да сервира ястието на тринадесетия ден. Изненадан от това, имамът припаднал от мъка, когато научил, че вече няма зехтин.

Имамбаялдъ е ястие, което води произхода си от турските земи, когато двешна Турция е била част от Османската империя. То е традиционно за кухните и на редица други страни, които са били под османско владичество – България, Гърция, Албания, Косово, Босна, Сърбия, Северна Македония, Израел, Армения, Румъния.

Ястието е добре познато и под различни варианти на турското му име – в България (имам баялди), в Северна Македония (имам бајалди), в южната част на Румъния (imam bayildi), в Гърция (ιμάμ μπαϊλντί imám baildí), в Албания и Косово (imam ballajdi), в Армения и арабския свят (إمام بايلدي, imām bāyuldi), а на английски като „имам байелди“ (imam bayeldi). По време на османския период ястието се разпространява и сред понтийското малцинство в Анадола; на техния език се нарича имам-баилдин (imam-bayildin). По време на османския период ястието се разпространява и сред понтийското малцинство в Анадола; на техния език се нарича имам-баилдин (imam-bayildin).

Подобно ястие е популярно и в Иран, въпреки че местната рецепта може да добавя други зеленчуци и билки към плънката. Има и подобно гръцко ястие, наречено папуцакя.

_{Чиния с имамбаялдъ (Credit: E4024, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Имамбаялдъ, приготвено със смляно месо, се превръща в карнярък (на турски: karnıyarık, в превод: разполовено коремче), ястие, което освен по добавянето на месо, е различно и с това, че не се сервира студено.

Първата османско-турска готварска книга, Melceü't-Tabbâhîn, („Убежище на готвачите“) и първа отпечатана готварска книга на османско турски език, публикувана през 1844 г., съдържа рецепта за имамбаялдъ. Това е първата печатна готварска книга на турски език и е написана от Мехмед Камил, преподавател в Императорското медицинско училище в Истанбул.

_{Имамбаялдъ (вляво), сервиран с бюрек (Credit: seelensturm, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Рецепта за имамбаялдъ

(за 2 души)

Необходими продукти:
2 патладжана
2 средно големи глави лук
2 средни домата
2 скилидки чесън
1 чушка (по избор)
1 дълга люта чушка (зелена или червена) (по избор)
1 супена лъжица доматено пюре
Зехтин
Магданоз
Сол
Пипер

Начин на приготвяне:
Измийте патладжаните, отрежете краищата им и ги обелете, като оставите по една лента от кората на всяка друга част. Направете дълбок разрез във всеки патладжан, сякаш ще го разрежете наполовина по дължина, но без да режете докрай. Поставете ги върху тава за печене, покрита с хартия за печене, и печете в предварително загрята фурна на 220°C (425°F) за 15-20 минути. Проверете дали са готови: патладжаните трябва да са достатъчно меки отвътре, за да се намачкат лесно с вилица.
Докато патладжаните се готвят, пригответе плънката. Нарежете лука наполовина, след това на много тънки филийки. Разделете ги на полукръгчета с пръсти. Смачкайте скилидките чесън. Отстранете семките от чушката и лютата чушка и ги нарежете на тънки кръгчета. Обелете доматите, отстранете семките и ги нарежете на кубчета.
Задушете лука и чесъна в голям, обилно намаслен тиган за 5 минути. Добавете лютата чушка и чушката, разбъркайте добре и гответе още 5 минути. Добавете доматите и доматеното пюре, разбъркайте отново и продължете да готвите без капак за около 20 минути. Опитайте, за да се уверите, че лукът и чушката са добре сготвени. Подправете със сол и черен пипер. Свалете от котлона и добавете малко нарязан магданоз.
С нож направете правоъгълник в центъра на всеки патладжан, след което намачкайте месестата част с вилица. Поставете патладжаните в тава за гратен. Напълнете обилно всеки патладжан. Налейте малко вода и олио на дъното на тавата. Печете в предварително загрята фурна на 180°C (350°F) за 25–30 минути. Сервирайте студени или топли, поръсени с магданоз.