News

На 28 януари 2026 г. четирима италианци и един англичанин – основателят на групата Валерио Негрини (ударни, вокал), Мауро Бертоли (китара, вокал), Марио Горети (китара, вокал), Джилберто Фаджоли (бас китара, вокал) и Боб Гилот (клавишни, вокал) поставят началото на Пух. Групата, наричана преди това Jaguars, претърпява обичайните промени, след което съставът й се стабилизира като квартет и остава постоянен в продължение на 36 години, от 1973 до 2009 г. Този исторически състав е от формиран от четирима музиканти – Роби Факинети (клавишни, вокал), Доди Баталия (китара, вокал), Ред Канциан (бас, вокал) и Стефано Д'Орацио (ударни, флейта, вокал).

В началото Пух са една от многото италиански групи, свирещи в стил бийт. Присъединяването на Факинети към групата само три месеца след създаването й, обаче променя коренно нейния по-нататъшен музикален облик. Той заменя Гилот, който е трябвало да се върне в Англия. През същата година на мястото на Фаджоли застава пеещият басист Рикардо Фоли, а през 1967 г. Бертоли напуска групата, без да му бъде търсен заместник. На следващата година е публикуван първият, макар и не толкова голям хит на Пух – Piccola Katy, интерпретиран вокално от Фоли. Малко след това Горети, съмняващ се в бъдещето на групата, също си тръгва, като бива заменен от 17-годишния Доди Баталия. Години по-късно Баталия ще бъде обявен за най-добър китарист на Европа.

_{Доди Баталия със своя Stratocaster на концерта Pooh 40 La Grande Festa в Катандзаро през 2006 г. В дъното: Стефано Д'Орацио (Credit: Stefano.1991, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Пух осъществяват пробива си през 1971 г., когато на върха на класациите в Италия и в някои испаноезични страни се изкачва песента Tanta voglia di lei. Автор на музиката е Факинети, а автор на текста – Негрини, неин основен текстописец. Те са и тандемът, който в бъдеще ще сътвори най-известните хитове на групата. Но успехът на Пух едва ли би бил възможен без огромния принос на техния тогавашен продуцент – Джанфранко Лукариело, както и на диригента и аранжор Джанфранко Моналди. Нещо повече, малко преди да започне сътрудничеството си с тях и с компанията GBS, музикантите от групата, обезверени от тогавашните си неудачи, са били на крачка от това да се разделят. През същата зад барабаните застава Стефано Д’Орацио, който заменя „уморения“ Валерио Негрини, като четири години по-късно дебютира и като текстописец на Пух. Негрини, въпреки разногласията си с продуцента, остава да работи с Пух и да опоетизира с думи техните мелодии. Следва нов голям медународен хит на групата – Pensiero, а на следващата години и още един такъв – Noi due nel mondo e nell anima. През 1973 г. Фоли напуска групата, за да се гради солова кариера. На мястото му идва Ред Канциан, привлечен след дълги и безуспешни прослушвания на доста баскитаристи. Това е годината, в която Пух поемат по нов музикален път, експериментирайки със сюити – две от тях се превръщат класика – Io e te per altri giorni и, естествено, легендарната Parsifal. През 1976 г. групата прекратява ангаимента си с Лукариело и започват да се самопродуцират. Една от новите песни на Пух става нов техен международен хит – това е фамозната Linda. След нея следват не един и два хита – Dammi solo un minutо, Cantero per te, Chi fermera la musica, песента-победителка на конкурса Санремо през 1990 г. – Uomini soli, Stare senza di te, Stai con me.... През 2009 г. Стефано решава да се откаже от музиката и напуска мястото си в Пух, след което е заменен от гост-музиканти, които свирят в произведенията от албума Dove comincia il sole – първо от световноизвестния английски барабанист Стив Фероне (в студиото и на турне), а после и от Фил Мер (само на турне), млад италиански музикант, доведен син на Ред Канциан. Впоследствие Фил Мер сяда зад барабаните и при реализирането на албум – Opera seconda. Стефано свири отново в Пух през 2015 и 2016 г. – той и Фоли се завръщат в Пух по случай 50-годишнината на групата. След това настъпва пауза в изявите на Пух – чак до 2023 г., когато Факинети и компания отново излизат на сцена. През 2020 г. обаче Д’Орацио, който междувременно е прекратил музикалната си кариера, умира и Пух остават без текстописец. И така се приближаваме към 28 януари 2026 г., когато Пух е вече на 60 години и този неин юбилей предстои бъде отпразнуван с дълго турне, на което муцикантите от групата е могат да кажат едно голямо „Благодаря!“ за обичта, с която са техните почитатели ги посрещали в продължение на цялата история на групата.

_{Ред Канциан по време на концерта с Пух на стадион „Олимпико“ в Рим през 2016 г. (Credit: Stefano.1991, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Пух е група, заемаща особено, отделно място в историята на популярната музика. Определените артистични и стилистични сходства, които тя има с някои англосаксонски групи (Beatles, Bee Gees, Yes) са външни и не засягат същността на нейното изкуство. Светът, изобразен в нейните произведения, сложен и многобразен, е плод на романтично възприятие на реалността. В тяхната музикална основа стои сантиментална мелодика, изградена в традициите на италианската песенност и не само. Тази сантименталност обаче е вплетена в строги и ясни художествени форми и е изразявана винаги с точна мяра. Сред поп и рок групите, изявяващи и на вътрешна, и на международна сцена, няма друга такава като Пух, която да демонстрира в творчеството си подобна класицистична прецизност на формата, съчетана със силно подчертана идеализация на пресъздаваните чувства. Но именно идеализирането не само на емоциите, а и на темите и образите, е основната причина, поради която извън страните с романска култура и тези от Латинския свят изкуството на Пух обикновено бива възприемано с известна резервираност. Дори и в родната Италия, където групата отдавна е с култов статус, е имало периоди, в които редица музикални експерти са наричали музиката й „карамелена“. Но вятърът на времето вече е покрил с прах техните писания, които по никакъв начин не са попречили на Пух да спечелят признанието на публиката – групата има изнесени над 3 хиляди концерта и продадени над 100 милиона диска. Поп, поп рок, симфоничен рок, прогресив рок – тези жанрове, чиято интерпретация от страна на Пух е довела до създаването на най-големите й шедьоври, дават само бегла представа за есенцията на нейното творчество. То е италианско по форма, но е универсално по същност, в него е разкрит светоглед, който представлява италианска гледна точка към света.

Пух никога не са имали само един водещ вокалист – всички нейни членове (с изключение на Фаджоли и Гилот) имат изяви като солови певци в различни песни на групата или като редуващи един след друг в други такива песни. Все пак, през 70-те и първата половина на 80-те години на миналия век гласът на Факинети е доминиращ. Притежаващ доста широк вокален диапазон, той е еднакво убедителен и в лиричните, и в драматичните си интерпретации. Фоли от своя страна е певец-лирик, както и Баталия, който постига изключително вокална изтънченост, благодарение на мекия си и фин тембър, докато Ред Канциан и Стефано Д’Орацио по своите певчески характеристики са по-различни от тях – Канциан като цяло представлява по-омекотен вариант на Факинети, а Д’Орацио, открояващ се с дрезгавия си тембър (но не грапав като този на Негрини), привлича вниманието с изпълненията си както на спокойни и разказвателни песни, така и на такива с по-твърдо звучене. В ансамблово отношение типичен за Пух е плътният и колоритен вокален микс, постигнат от най-вече от историческите членове на групата.

_{Роби Факинети по време на концерт на Пух през 2024 г. (Credit: Piccolakaty27, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Група Пух е изключително компактна в инструментално отношение, като основната солистична роля съвсем основателно е отредена на Баталия – виртуоз от екстра класа, впечатляващ не само със сложността на отделни елементи, изсвирени от него, а и с подчертаната мелодика и тънката чувствителност, изразена в неговите интерпретации – както в акомпанимента, така и в соловите партии. Факинети е клавирист, който залага не толкова виртуозизмите, колкото на мелодиката и хармонията. Същото се отнася и за Канциан, басист, изпълняващ с инструментална елегантност партиите си, за когото е характерен китаристичния подход при свиренето на бас – самият той, преди присъединяването си към Пух, е бил китарист. Д’Орацио е барабанист със специфично „докосване“, неговите изпълнения се отличават с добре изявена пластичност, с ясна структура и естетизирани фигури, което го отличава от по-грубоватото и донякъде сковано свирене на Негрини, особено в първите години от историята на групата.

Основният композитор на повечето произведения на Пух е Факинети, а Негрини – основен текстописец. През годините и други членове на групата също започват да композират – първо Баталия, а после и Канциан, докато Д'Орацио става втори неин текстописец.

Факинети е изключителен майстор на мелодията, той създава най-важните хитове на групата, издигайки ги до нивото на най-големите шедьоври не само в областта на популярната музика, но и на класическата такава. Като автор на музика Баталия създава предимно композиции, в които се набляга на съзерцанието и интимността на чувствата. Канциан е автор, за когото е характерен предимно „разказвателния“ начин на композиране, но и той, както и Баталия спазват строго мелодиката, характерна за творбите на Пух.

_{Рикардо Фоли по време на концерт по случай 50-годишнината на Пух в Месина, 2016 (Credit: Stefano.1991, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Негрини и Д'Орацио не са просто текстописци, те са поети, в техните произведения идеите, чувствата и впечатленията са изразени по твърде специфичен начин, нехарактерен за песни от сферата на популярната музика. При писането си Негрини използва повече символистичния подход, докато е по-реалистичния метод на творчество. В текстовете им са разралотени теми, рядко срещащи се в областта на популярната музика. В тях са засегнати проблеми, за които в дадената епоха е било немислимо да се говори, много от героите в тях са били „забранени“ за публично обсъждане – терористи, хомосексуалисти, проститутки, цигани, прелюбодейци. Основната тема обаче в песните на Пух си остава любовта. Тази тема, която ги изстрелва към върха преди 55 години, за да останат там и до днес.