На Бицан е връчена „Златна топка“ за най-добър реализатор на столетието. Наградата се основава на това колко пъти даден играч е бил голмайстор в своята висша национална лига, подвиг, който Бицан постига 12 пъти.

Йозеф Бицан, наричан „Пепи“, е австрийско-чехословашки футболист и треньор. Етнически чех, роден и израстнал в Австрия, той е смятан от редица специалисти за един от най-добрите футболисти на XX век. Отбелязва 676 гола в лигата и е член на клуба на най-добрите реализатори на лигата (носител на значка номер 1). Започва във виенски клубове и прекарва по-голямата част от кариерата си в „Славия“ (Прага). Представя родната си Австрия (включително на Световното първенство през 1934 г. – 4-то място) и Чехословакия, след като получава чехословашко гражданство едва след Световното първенство през 1938 г.

Йозеф Бицан, етнически чех, роден и израстнал в Австрия, е единственият футболист, играл и отбелязал гол за три различни национални отбора – Австрия, Чехословакия и Протекторат Бохемия и Моравия. В професионалната си кариера, продължила от 1931 до 1955 година, той има отбелязани 821 гола, което го поставя на трето място по реализаторска ефективност в историята – след Кристиано Роналдо и Меси. Но Бицан е постигнал това в едва 528 официални мача – това прави неговият голмйсторски коефициент най-висок.

С австрийския национален отбор той достига до полуфиналите на Световното първенство през 1934 г. От 1939 до 1944 г. той е голмайстор на Европа пет пъти поред. Още на 17-годишна възраст Бицан вече играе за „Рапид“ (Виена) в австрийската първа дивизия и според сведенията е отбелязал над 5000 гола в кариерата си (включително и в неофициални мачове), 643 от които в първа и втора дивизия. За това постижение на церемония в Мюнхен през 1997 г. той е удостоен от Международната организация на футболните историци с трофея за най-добър голмайстор в света на XX век, редом с бразилеца Пеле и германския футболист Уве Зеелер.

Непоколебимата му лоялност към отбор на „Славия“ (Прага) и представянето му носят на Бицан огромна популярност и в крайна сметка му осигуряват победата над Йозеф Масопуст в читателската анкета за най-добър чешки футболист на XX век. В анкетата, проведена през 2000 г, в която участват 34 футболни личности, 16 треньори от първа дивизия и 15 избрани спортни журналисти, резултатите са точно обратните: Масопуст, който постига големи международни успехи в сравнение с Бицан – второто място на Световното първенство през 1962 г. в Чили и наградата „Златна топка“ за най-добър европейски футболист за 1962 г., изпреварва Бицан и по този начин бива коронясан за „Чешки футболист на века“.

На 25 септември 2013 г., по случай 100 години от рождението му, Йозеф Бицан е въведен в Залата на славата на чешкия футбол.

Бицан е бил централен нападател, който е играл еднакво успешно по целия фронт на атаката. Бил е всестранно надарен, отбелязвал е голове по всевъзможни начин. Изключително бърз, той е пробягвал 100 метра за 10, 8 сек., което е било съпоставимо с резултатите на най-добрите спирнтьори по това време. Отличавал се е с тънък усет към избора на позиция, бил е левичар, но е имал отлично поставен удар и с двата крака, както и деликатни, прецизни и добре изработени пасове. В мисленето му не е имало място за експерименти. Постигал е най-голяма ефективност на действията си в наказателното поле. Първо е наблюдавал действията на вратаря, след което е влагал в решителния удар само толкова сила, колкото е било необходимо, за да пласира умело топката и да отбележи гол.

_{Йозеф Бицан през 1940 г. (Credit: Unknown authorUnknown author, re-photo by David Sedlecký, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Състезателна кариера

Йозеф Бицан започва да играе в младежкия отбор на първодивизионния клуб „Херта“ през 1923 г. , оставайки там до 1928 г. Футболното игрище на синьо-белите е само на няколко крачки от къщата на семейството му. На 15-годишна възраст Бицан играе във фирмения отбор „Шустек“, а по-късно започва работа във фирма, наречена „Фарбенлутц“, в 10-ти район на Виена, и се състезава в нейния отбор.

Дебютира в професионалната лига като състезател на „Рапид“ (Виена) през 1931 г., отбелязвайки четири гола срещу Аустрия (Виена), а през 1934 г. става голмайстор на австрийската лига за „Рапид“ (Виена). Година по-късно преминава в „Адмира“ (Виена), а през 1937 г. отива в „Славия“ (Прага), на която остава лоялен. През 1938 г. „Славия“ печели най-престижното международно клубно състезание по онова време, Купата на Централна Европа, а Бицан става неин голмайстор. Той е в отлична форма по време на Втората световна война, когато за съжаление не се играят международни състезания (едва малко след окупацията на Чехия той представя Бохемия и Моравия в няколко приятелски мача). След войната някои италиански клубове проявяват сериозен интерес към него, като се твърди, че предлагат 6 милиона само за да подпише договор („Ювентус“ Торино), но Бицан остава в „Славия“, откъдето напуска едва в края на кариерата си за „Витковице“, а също и за „Храдец Кралове“, откъдето след четиридесетата си година се завръща за кратко в „Славия“.

Играе за отбора на Австрия от 1933 до 1936 г. (19 мача, 14 гола). Участва на Световното първенство през 1934 г., където австрийците завършват на 4-то място, като отбелязва гол в първия кръг след продълженията срещу Франция.

Играе за отбора на Чехословакия през 1938 и 1946–1949 г. (14 мача, 12 гола). Дебютира срещу Швеция, отбелязвайки три гола в мач, игран в Стокхолм. Вкарва четири гола в мач срещу Румъния. Международната му кариера е прекъсната от Втората световна война.

Играе за отбора на Протекторат Бохемия и Моравия през 1939 г. (2 мача, 6 гола). Вкарва по 3 гола във всеки мач – срещу „Остмарск" (или Австрия, която тогава е част от Германия) и в „приятелски" мач с Германия, който завършва 4:4. Интересното е, че австриецът Франц Биндер, бившият съотборник на Бицан от „Рапид“, също отбелязва хеттрик за Германия в този мач.

През 1942 г., по време на Протектората, на Бицан е предложено (подобно на Рудолф Витлачил ) да приеме германско гражданство и да представлява Райха, с мотива, че е роден във Виена и следователно всъщност е германец. Предложението е направено от ръководителя на отдела по физическо възпитание и спорт на Райха, Ханс фон Чамер унд Остен, и е интерпретирано от неговия представител за Протектората, Руди Грамлих, бивш изтъкнат футболист на „Айнтрахт“ (Франкфурт), когото Бицан е срещал на терена като противник няколко пъти в миналото. На Бицан е обещано, че Хитлер „ще може да оцени лоялността към германската нация“. Той отказва, заявявайки: „Роден съм във Виена, но баща ми е чех, както и майка ми. Не се сърдете, господа. Винаги съм се чувствал като чех и ако сега направя нещо различно, баща ми ще се обърне в гроба!“ За известно време се страхува от възможните последици, но както казва, никой повече не го е притеснявал. Той отдава това на факта, че „Руди Грамлих, бивш опонент, се е държал като спортист“. „И мисля, че не само към мен“, добави той.

Треньорска кариера

След като се оттегля от играта на 46-годишна възраст, той работи като треньор. Ръководил е „Славия“ (Прага), „Слован“ (Либерец), „Збройовка“ (Бърно), „Пршибрам“, „Храдец Кралове“, „Кладно“. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век е треньор и на белгийския „Тонгерен“. Завършва треньорската си кариера в отбора на „Бенешов“.

Бил е треньор на „Бърно“ в 3-та лига от 8-ия до 22-ия кръг в сезона, който се е провел в три кръга от пролетта на 1957 г. до пролетта на 1958 г. Играел е и в някои мачове като играещ треньор и дори отбелязва гол.

Семейство и личен живот

Йозеф Бицан е роден на 25 септември 1913 г.

във Виена. Син на чешки емигранти, той е средното от трите деца в семейството. Баща му, Франтишек „Франци“ Бицан, също е бил футболист и представител на Виена, който умира през 1921 г., вследствие на тежка футболна контузия.

Йозеф се жени за Квета Търлова през 1939 г., но овдовява през 1941 г., а през 1943 г. се оженва за Ярмила Локайова.

Бицан е бил на мнение, че всеки топ футболист трябва да бъде професионалист, защото това е работа като всяка друга и футболистите забавляват хора, които плащат за това, като в театър. „Славия“ следва това правило, така че заплатата му е била 5 хиляди крони по време, когато други играчи са печелили около 1500 чешки крони. След преврата през 1948 г. животът му се променя много, комунистите възприемат Бицан като класов враг, а „Славия“ – като буржоазен клуб. След това той става общ работник в стоманодобивния завод в град Кладно. Има снимки, на които е показан с лопата в ръка, докато товарят влак.

В продължение на много години той е живял в Холешовице, близо до пристанището, и освен всичко друго се е състезавал заа за старата гвардия, а също така е играл тенис и много добре нетбол. По негово време е пробягвал сто метра за 10,8 секунди, което все още би било достатъчно за финалите в чешката екстралига днес. Обичал е да се занимава с риболов в пражкия квартал Троя, където по-късно открива колония от котки, за които се грижи и често ги храни. Според съвременни сведения, режисььорът Иржи Трънка, негов голям почиттел, и актьорът Ян Верих, който донякъде е завиждал на Бицан, след посещения на нощни клубове са отивали под прозорците на апартамента му, за да го видят.

Йозеф Бицан умира на 12 декември 2001 г. в Прага. Вдовицата му Ярмила, като собственик на къщата в Михле, е създала малък салон в семейния ресторант „Спарта“ в негова чест и за помирение между „спартанците“ и „славяните“, който все още съществува. Тя умира на 12 декември 2011 г., точно 10 години след съпруга си.

Интересен факт

През 1998 г. астероидът 10634 (Пепибицан) е именуван на Йозеф Бицан.