Учените вече са измерили прецизно тази разлика, която показва, че времето се движи малко по-бързо на Марс и се колебае през цялата марсианска година. Тези вариации на ниво микросекунди биха могли да играят важна роля в бъдещата навигация на Марс и комуникациите в цялата слънчева система.

На Земята човечеството разчита на система, комбинираща атомни часовници, GPS сателити и ултрависокоскоростни комуникационни мрежи, за да гарантира, че всичко остава синхронизирано. Тази прецизност обаче не се простира естествено извън Земята. Часовниците работят малко по-бавно в по-силни гравитационни полета и малко по-бързо в по-слаби. Тази привидно малка времева разлика има значителни последици за изследването на Космоса. Координирането на времето на Земята е достатъчно сложно; координирането му в цялата слънчева система е още по-сложно.

Изчисленията на физици от Националния институт за стандарти и технологии (NIST) показват, че средно часовниците на Марс работят с 477 микросекунди по-бързо на ден от часовниците на Земята. Но тази разлика не е постоянна. Поради удължената орбита на Марс и гравитационните влияния от други небесни тела, тази времева разлика може да варира с до 226 микросекунди на ден през цялата марсианска година. Това изследване беше публикувано наскоро в The Astronomical Journal.

Физикът от NIST Биджунат Патла заяви, че разбирането как минава времето на Марс е от решаващо значение за бъдещите мисии до Марс. Докато НАСА се подготвя за по-задълбочено изследване на Марс, прецизното определяне на времето ще бъде от съществено значение за навигацията, комуникацията и координацията на планетарните мисии.

Един ден на Марс е с около 40 минути по-дълъг от един ден на Земята, а една година на Марс е еквивалентна на 687 земни дни. В допълнение към тези очевидни разлики, учените трябва да определят и дали секундата на Марс преминава със същата скорост като секундата на Земята.

Атомните часовници, когато са поставени на повърхността на Марс, са показвали същото време като тези на Земята, но проблемът е, че показанията им постепенно се разминават с течение на времето. Задачата на учените е да определят точно колко голямо ще бъде това отклонение, подобно на определянето на планетарен часови пояс.

За да направят изчисленията възможни, изследователи от NIST са избрали специфична референтна точка на повърхността на Марс, приблизително еквивалентна на морското равнище на екватора на Земята. Използвайки данни, събрани в продължение на много години мисии за изследване на Марс, изследователите са оценили гравитацията на повърхността на Марс на около една пета от тази на Земята.

Само гравитацията на Марс не може да обясни цялата ситуация. Слънчевата система е динамична среда, изпълнена с масивни небесни тела, които се привличат взаимно. Слънцето представлява повече от 99% от общата маса на Слънчевата система и неговата гравитация играе доминираща роля в движението на планетите.

Марс обикаля Слънцето по дълъг и ексцентричен път, което води до по-големи вариации във времето.

„Проблемът с трите тела е изключително сложен, но сега се занимаваме с проблема с четирите тела: Слънцето, Земята, Луната и Марс – тази обезсърчителна задача е още по-предизвикателна“, каза Патла.

Разлика от 477 микросекунди може да изглежда незначителна, но в съвременните технологии такава минимална разлика е от решаващо значение. Разработването на надеждна рамка за времеви референтни точки между планетите би могло в крайна сметка да синхронизира комуникационните мрежи в цялата слънчева система.

Напълно синхронизираната междупланетна мрежа и постоянното човешко селище на Марс остават далечна мечта, но изучаването на тези времеви предизвикателства сега помага на учените да предвидят потенциални препятствия в бъдеще.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |